Този текст е базиран на обръщението към левите групи и организации, отправено по време на срещата в София на 26.04

Убедени сме, че повечето четящи тези редове следят новините, така че не е нужно да говорим подробно за продължаващия геноцид в Палестина. Всички знаят, че се случва. Същото важи и за американските терористични бомбардировки в Иран и опитите на Израел да превърне Южен Ливан в поредната окупирана зона. Все още сме едва април и едва преди 3 месеца Америка започна нападението си срещу Венецуела и отвличането на нейния президент. В допълнение към това видяхме как Тръмп заплашва да превземе Гренландия и дори Канада, както и как терористичното оръжие на санкциите се използва срещу Куба. Може би трябва да спрем за момент, за да споменем продължаващите войни в Африка, Судан и Конго, а също така трябва да си припомним, че в Европа все още се води голяма война, само на няколкостотин километра северно от нас.

Но вместо да разглеждаме в подробности тези събития, предпочитаме да поговорим за това какво означават те, какво означават за света и по-конкретно какво означават за нас в ляво. Първото нещо е как реагираме. За тези, които не знаят ние от, „Конфликт“ сме активни в организирането на протести и срещи срещу продължаващия геноцид в Газа. В момента сме в процес на организиране на национална демонстрация срещу ужасите, които Израел и Америка извършват в Близкия изток. 15 май е денят на палестинската катастрофа, ден, в който се отбелязва годишнината от  масовото клане и етническото прочистване, извършени срещу палестинците по време на създаването на Държавата Израел през 1948 г. В събота, 16 май, във Варна ще проведем национална демонстрация срещу продължаващия геноцид в Палестина и всички други ужаси, които се случват в този регион. Бихме искали да се присъедините към нас във Варна.

Ние сме за действието. То е в основата на всичко, което правим. Важно е да изградим истинско движение срещу терора на империализма, срещу тяхната „вечна война“ и срещу съучастието на нашето правителство в нея. И това съучастие няма да се промени само защото е избран нов шеф. Радев няма да се обърне утре и да спре американците да използват български авиобази за обслужване на военната си машина. За да постигнем промяна, трябва да се обърнем към обикновените работещи хора и да представим аргументи, че не само не трябва да подкрепяме съучастието на нашите политици в тези войни, но и че трябва да се откажем от тях и активно да им се противопоставим.

И това не е само тук, в България. За нас подходът трябва да бъде не само анти-националистически, но и интернационален. Това е една от причините този септември да организираме международна конференция на революционерите, които са против тези войни. Последният път, когато проведохме международна среща, беше преди три години. Беше успех, но този път искаме да бъдем още по-успешни. Ще обсъждаме с другари от различни градове в България, но и със съседни страни, като Гърция, Турция и Сърбия, а също и с другари от по-далечни райони, как можем да изградим ефективно движение срещу войната, както интернационално, така и анти-националистическо.

Преди няколко дни проведохме среща във Варна, на която обсъждахме как работниците в Италия и Гърция са блокирали оръжията предназначени за военни зони за убиване на цивилни. Вярваме, че е важно да се действа. Знаем също, че за да стигнем до състояние, в което можем да предприем ефективни действия, трябва да говорим с хората.

Тази статия е обръщение към левите хора в страната. Но трябва да отидем отвъд това. Трябва да се обърнем към обикновените работещи хора, които не споделят всички наши идеали, но които знаят, че клането на цивилното население е грешно, че хвърлянето на бомби върху училища, пълни с малки деца, е грешно. Трябва да работим, за да включим тези хора в нашите дейности.

Но не е достатъчно само да говорим за действия. Имаме нужда също и от разбиране. За нас в Конфликт е ясно, че в момента сме свидетели на реална промяна в геополитиката, промяна, ако щете, в това, което ще наречем „баланс на терора“. Настъпват промени в международните отношения на ниво, каквито не сме виждали от 1989 г. Смятаме, че това е ясно. Живеем в периода на американски упадък и възход на Китай. Това е реалността на днешния свят. Дните на имперски монопол са към своя край.

Това обаче няма да се случи веднага. През 1914 г. Великобритания беше световната сила. След Първата световна война стана ясно, че те са в упадък. Отне обаче 40 години до Суецката криза от 1956 г., когато на всички стана ясно, че те вече са второстепенна сила. Не очакваме светът да се промени утре. Ще отнеме време. Нито пък сме сигурни, че един нов световен ред, мултиполярен, както някои го наричат, ще бъде по-добър.

Може би изглежда странно да се каже това днес. Със сигурност нищо не може да бъде по-лошо от открития американски терор, който виждаме по целия свят. Със сигурност един многополюсен свят би бил подобрение. Със сигурност всичко би било подобрение. Но това, което изглежда ни обещава новия многополюсен свят е още повече войни и терор.

Тъй като американската мощ намалява все повече и повече, това, което ще виждаме все по-често, е как по-слабите сили се изправят, за да запълнят вакуума във властта, докато Америка се нахвърля, за да защити позицията си, и това само по себе си ще бъде причина за още войни и конфликти. В много отношения можем да разглеждаме настоящите войни в Украйна и Близкия изток като първите войни на многополюсния свят. И отвъд това, разбира се, винаги стои заплахата от глобална война на хоризонта. Това, че системата е в такова състояние на високо напрежение, означава, че ескалацията е възможна във всеки един момент. Никой не знае какво ще доведе до всеобща война. Гаврило Принцип не е осъзнавал, докато е вървял по улиците на Сараево, че е на път да тласне планетата към световна война.

Виждаме, че новият период ще бъде поне толкова пълен с война и терор, колкото и старият. Не мислим, че мултиполярността ще прогони ужаса на войната, а по-скоро ще бъде продължение и ескалация на настоящото състояние. Как ще се справим с това е най-важният политически въпрос и затова дадохме на тази среща заглавието „Срещу всички войни, срещу всички държави“. За нас няма прогресивни фракции на управляващата класа. Няма прогресивни държави. Пред нас не стои  въпросът коя страна ще подкрепим във войната. Когато става въпрос за това дали подкрепяме НАТО/Украйна или Русия, или Америка/Израел или Иран, нашият отговор е нито една от тях. Същото е и с политическите партии, ние нямаме визия, основана на това за кого е по-добре да гласуваме. Ние не сме хора, които възлагат надеждите си на Радев или на някаква митична социалистическа версия на БСП, и със сигурност не сме като онези, които се присъединиха към предизборната кампания на крайната десница.

За нас всичко започва със самостоятелната активност на работническата класа. Когато говорим за войната, ние черпим вдъхновение от работниците в италианските пристанища. За нас отговорът на настоящите въпроси се крие на работното място, в ръцете на обикновените работещи хора, а не в ръцете на политиците. Ако партиите на шефовете реагират на това, това си е тяхна работа. Ако Джорджия Мелони, италианският министър-председател, премина от твърд съюзник на Израел до открита критика на действията им в Ливан и спиране на споразуменията за отбрана, това е защото тя е притеснена. Тя е притеснена, защото следващата година в Италия има избори и два милиона работници , демонстриращи по улиците по време на обща стачка, са нещо, което тя не може да игнорира.

Що се отнася до вътрешните въпроси, ние заставаме на същата позиция. Ние не заемаме позиции за това как българската държава трябва да управлява своите дела. Не казваме, че държавата трябва да приеме тази или онази политика. Ние сме за защита на жизнения стандарт на работниците, но отговорността за това не е на парламента, а на самата работническата класа. Ето защо ще намерите членове на „Конфликт“ не край урните, подкрепящи тази или онази партия на изборите, а редом с работниците на всички протести в защита на заплатите и условията на труд. Ето защо през последните месеци участвахме в протестите срещу закриването на отделението по детска хирургия в болница „Света Анна“ във Варна. Ето защо от години сме активни в борбите на медицинските сестри и транспортните работници. Защото виждаме активността на обикновените работници като ключов аспект за постигане на социална промяна.

Виждаме същия процес, който протича в борбата срещу милитаризма и войната. Предстоят ни трудни години в близко бъдеще. Изглежда вероятно авантюризмът на Тръмп в Персийския залив да тласне световната икономика към открита рецесия. Дори и без това, ангажиментът на европейските държави за увеличаване на военните разходи ще трябва да бъде платен с атаки срещу социалните разходи, така че борбата за защита на заплатите и условията на живот на работниците е пряко свързана с борбата срещу войната.

Каним ви да се присъедините към нас. Първо, каним всички да се присъединят към нас на демонстрацията във Варна на 16 май. След това каним тези, които споделят нашата гледна точка, да работят заедно с нас и да участват в развитието на движение на съпротива на работническата класа срещу икономическата криза и войната. Предстоят ни интересни времена. Резултатите от изборите от миналата седмица сложиха край на непрекъснатия цикъл от избори, които имахме през последните пет години. Сега, когато кризата започва да се влошава, задача на новото правителство ще бъде да накара работниците да платят за тази криза и за засилената милитаризация, която изисква глобалната ситуация. Нашата задача е да му се противопоставим.