Представяме ви текст, който бе написан за Конфликт от наша другарка от Мадрид, която участва в борбата срещу жилищната криза. 

Може би причината, поради която досега не сме обсъждали жилищния въпрос се корени в същата логика, която Манел Айса посочва в книгата си: „Възможно е, мащабът на събитията от първата третина на XX век който доведе до такива събития като стачката на наемателите в Барселона през 1931 г. да избледнеят в спомените на онези, които са ги преживели…“. За съжаление, ние вероятно не преживяваме подобни грандиозни събития. От друга страна, това разкрива и колко сложна задача е да се постигне съгласие сред наемателите за организиране на стачка – нещо, което обикновено е възможно само в моменти на масова мобилизация. Освен това, ние винаги сме влагали повече усилия в организации на работници, отколкото в други форми на икономическа защита, които обикновено са по-хомогенни по отношение на класовия си състав.

Това наблюдение е свързано с факта, че организациите, занимаващи се с жилищния въпрос, имат вече дълга история. Възникнала в Барселона след голямата криза от 2007–2008 г. и разпространила се впоследствие из цялата страна, „Платформата на засегнатите от ипотеки“ (PAH) си дава сметка, че в основата на жилищния проблем стои, в крайна сметка, проблемът със заплатите. В разговори с PAH от квартал Вайекас (PAH Vallekas) и други подобни организации стана ясно, че те постоянно се сблъскват с едно и също ограничение: ниските заплати не са достатъчни, за да покрият растящите цени на жилищата. С други думи, зад жилищния проблем се крие проблем със заплащането.

Това, което в онези години започна като организация, фокусирана предимно върху собственици, губещи домовете си поради невъзможност да изплащат ипотечните си кредити към банките, намери своето продължение и форма на сътрудничество в организации, насочени конкретно към наемателите. Така през 2017 г. се появи “Синдикатът на наемателите“ (Sindicato de Inquilinas) – движение, което, подобно на предходното, тръгна от Барселона и Мадрид, а след това се разпространи и другаде; особено актуално е това днес, в контекста на т.нар. „борба на Марикармен“ (Марикармен е името на възрастната жена, която бе изхвърлена от дома си от частната компания, купила дома й и увеличила двойно наема й). Макар че в самото си име PAH (Платформа на засегнатите от ипотеки) носи идеята за защита на бъдещите собственици на жилища, на практика организацията участва в най-различни борби на наемателите. Те водят кампании за „социален наем“, преговарят с банки или компании, притежаващи цели сгради, и са заставали с телата си на пътя на принудителните изселвания, изправяйки се срещу полицията и десни параполицейски групировки. Те декларират независимост от политическите партии, въпреки че от техните редици са излезли видни леви политици – като кмета на Барселона Ада Колау, която понастоящем представлява „Frente Amplio“ („Широк фронт“).

Организацията е инициирала стачки на наемателите – например през 2020 г., по време на пандемията (в която според данни от уебсайта им са участвали 50 000 души), както и други акции с участието на 900 души, или пък стачка срещу компания за недвижими имоти, чиито условия са крайно ощетяващи за наемателите.

В момента, възползвайки се от благоприятното стечение на обстоятелствата, те се стремят към организиране на еднодневна обща стачка в координация с основните синдикати в страната. Под „благоприятно стечение на обстоятелствата“ се има предвид фактът, че Социалистическата партия, която е на власт, се нуждае от политическа динамика, която да доведе до мобилизация на левия електорат. Парламентарните избори бяха изтеглени от май 2027 г. за 29 ноември тази година, с цел управляващата партия да извлече полза от това.

Това неизбежно е една от рамките, в които се вписва тази борба. Някои политически групи от радикалната левица, участващи в движението, отправят критики и призовават за излизане извън границите на тази рамка. В повечето случаи критиката към управляващата партия е осезаема и открито заявена във всички прочетени манифести и други подобни документи. Разбира се, управляващата партия никога не е защитавала интересите на участниците в тези борби, а законите, които се е опитвала да прокара, никога не са били това, от което хората реално се нуждаят.

Що се отнася до участието, може да се каже, че в момента то е доста мащабно – не само в палатковия лагер на площад „Сол“, но и в протестите, свързани със стачката в сферата на образованието. Особено радващ е фактът, че голяма част от участниците в откритите събрания на площад „Сол“ са представители на поколението Z. Сред многобройните сектори, участващи в борбата, персонифицирането на жилищния проблем чрез образа на Марикармен по-късно бе балансирано с усилия да се обърне внимание и на множество други случаи – масово явление, което често остава скрито и извън общественото полезрение.

Съществуват известни различия между групите PAH и Синдиката на наемателите. Първата не изисква формално членство, докато втората функционира като юридическо лице, разполага с банкова сметка и има възможност да договаря споразумения със собственици на жилища. Според тези споразумения собствениците предоставят имоти за ползване, без да получават каквото и да е финансово възнаграждение от синдиката. По думите на участниците, това е начин жилищата да престанат да бъдат стока и да се изгради мрежа от безплатни домове за живеене.

Ако насочим поглед към международното измерение на борбата и към това как Синдиката на наемателите търси сътрудничество в международен план, можем да очертаем два етапа.

В предишни години инициативата не беше толкова известна, колкото е днес. В периода 23–29 март бяха отправени два международни призива. Станете част от „Дните за действия за жилищно настаняване“ (Housing Action Days) – както през 2026 г., така и в предходните издания през 2025 и 2024 г. Те поставят следните искания:

Жилища за всички.

 Спиране на принудителните изселвания, въвеждане на таван на наемите, прекратяване на спекулациите и разширяване на обществения жилищен фонд чрез отчуждаване на имоти от корпоративни наемодатели.

Достойнство без граници.

 Права, безопасност и жилище за всеки – независимо от произхода.

Хората пред печалбата. 

Облагане на богатите, спиране на корпоративните печалбарски практики и финансиране на обществените нужди.

Планетата пред печалбата.

Край на изкопаемите горива и заграбването на земя; защита на общностите и екосистемите.

Край на репресиите. 

Защита на правото на сдружаване, протест и съпротива.

Защо това работи толкова добре в момента? Макар че в много европейски региони се наблюдава сходна рамка на действията, въпросът заслужава по-задълбочено разглеждане. Някои статии посочват мобилизациите във Франция, Белгия… дори в Албания, като общ елемент в тях е ролята на поколението Z.

В Италия, например, участниците допринасят за процеса, започнал в Испания, в сътрудничество със синдикати като Sunia-Cgil, Sicet-Cisl, Uniat-UIL и ASIA-USB. В Португалия текат преговори с големи синдикати за организиране на координирани стачки. Същевременно във Франция синдикати като CGT (най-големите синдикални организации) засилват контактите си със синдикати в Испания. Всичко това са положителни новини, които свидетелстват за тенденциите, оказващи влияние в настоящия момент.