Промяната на формулата на МРЗ от правителството на Прогресивна България породи множество дебати и мнения. Едни доказваха, че по-висока МРЗ е възможна, други пък говореха, колко е тежка за работодателите и държавата. В края на краищата вторите взеха превес и българския работник през 2027-ма година ще получи 672,80 евро, с 20 евро по-малко от прогнозираните 690. Сред тази полемика е и статията на Никола Янков от “Синя България” (в коалиция с ПП-ДБ). Заглавието „Време е минималната работна заплата да отпадне“ прави гръмко заявление и носи новаторски дух. Не е възможно то да не породи читателски интерес. Та какво пише г-н Янков?

По същество г-н Янков предлага наместо МРЗ, да бъдат въведени държавно субсидирани заплати и социални програми. МРЗ представлява изкривяване на търсенето и предлагането на работна ръка, т.е. е намеса на държавата в пазарния принцип. Г-н Янков смята, че въвеждането на държавни субсидии и социални програми, които да допълнят пазарно-определените заплати ще постигнат по-добри резултати както при бизнеса, така и при социализирането на хората с ниски доходи. Бизнесът ще бъде освободен от плащането на високи МРЗ, ще има по-големи маржове на печалба, ще има повече пари за инвестиции, по-конкурентоспособен при наличието на вече държавно-спонсориран евтин труд – накратко ще текнат реки от мед и масло.

При критиката на позицията на Янков следва да се даде малко контекст – все пак той определя, дали един или друг подход е за предпочитане. България през 2026-та година има ниво на безработица от 3,6% за второто тримесечие. Тази безработица е 2 пъти под средноевропейското ниво. На другия фронт – търсенето на работна ръка? Процентът на незаетите работни места е 0,9% по данни на НСИ. Свободна работна ръка има съвсем малко, поради влошената демография (1.6 деца на жена) и емиграция. Бизнесът пък не разкрива нови работни места, тъй като няма с кого да ги запълни. Работниците теоретически имат силна позиция и могат да се борят за по-високи заплати, но търсене на работна ръка няма. Получава се равновесно положение или стагнация.

Държавните субсидии за труд са обширна тема и ще засегна само някои моменти. Този инструмент се прилага за стимул за трудоустройство или за стимул за наем на работна ръка. Както по-рано установихме, безработицата се намира в изключително ниски стойности и за трудоустройство субсидии не са нужни, защото проблем с безработицата няма. Стимулът ще послужи само и единствено на работодателите, като прехвърли част от разходите им за труд на целокупния български народ, когото така искрено съжалява г-н Янков в статията си. В момента на минимална работна заплата се осигуряват между 450,000-600,000 души. За покриването на заплатите на тези хора от страна на държавата ще трябва да се осигурят средства – било то от данъци или заеми. Но в статията на Янков не откриваме нищо за каквато и да било данъчна реформа – разбираме го, труден залък е, а с такива трудни залъци подобни гръмки статии не се справят. 

Но може би изкуственото поевтиняване на работната ръка чрез държавна субсидия е хитра маневра, която ще доведе просперитет на българския бизнес? Единственото, което ще направи подобна мярка е отдалечаването на инвестициите в роботизация и дигитализация на производствените сили. Досегашната евтина работна ръка ще стане още по-евтина благодарение на субсидиите. Такъв икономически похват развъжда повече от същата експлоатация на работника в името на конкурентоспособността, но вече за сметка на цялото общество.В условия на свободен пазар, работодатели, които се срещат с високи цени на работната ръка, инвестират своя капитал в автоматизация. Тези, които не го правят, престават да бъдат конкурентни и излизат от състезанието. Но г-н Янков със своето предложение се опитва с държавна намеса да отложи инвестицията в технологичния прогрес.

Това са главните положения на г-н Янков и критиката ни към тях.Всеки има право на своето мнение, особено когато стои зад paywall и никому не дращи очите. Но действията на държавата имат реален ефект върху живота на работника. От 2026-та година нататък формулата за МРЗ беше променена. От 50% процента от средната брутна работна заплата за предходните 12 месеца тя ще цели 60% процента от медианната заплата.Формулата ще е композитна от 4 показателя – покупателна способност, общо равнище на заплатите, растеж на средна работна заплата и развитие на производителността на труда. Днешната МРЗ обаче е 66% процента от медианната и далеч не стига за покриване на базовия минимум посочен от КНСБ за самостоятелен работник – 818 евро за 2026 година (разликата е близо 200 евро).

За да оцелее в икономическата борба в атмосфера на войни, скъпи енергоизточници и ресурси, българският бизнес с всички сили се бори да защити своето ключово конкурентно преимущество, а именно евтиния работник. Крайните предложения на Никола Янков не са намерили отражение пряко в икономическата политика на България, но поддържането на ниските заплати се случва по един или друг начин.