Войната днес е навсякъде. . Има война в Газа, война в Ливан, война срещу Иран. Има войни и на други места и не бива да ги забравяме като войната в Украйна която продължава без край. Войната в Судан, вероятно тази с най-много жертви, също продължава, без повечето от нас дори да знаят за нея. Войната се превърна в новата норма . А с войната идват геноцидът и етническото прочистване. Те вече не са нещо извън нормата. И те са част от новото нормално.

Днес сме се събрали, за да почетем паметта за Палестинската катастрофа от 1948 година. Това е събитие, случило се преди почти 80 години, което се равнява на Един човешки живот. Но то не е просто историческо събитие. Това е събитие, което продължава и днес, и продължава вече осем десетилетия. Преди да погледнем към настоящето обаче, първо трябва да погледнем към миналото. Какво се случи в Палестина преди 78 години.

Катастрофата се случва по време на война. Войната, геноцидът и етническото прочистване вървят заедно. Те са част от един и същи пакет. През 1948 година се води война между новосъздадената държава Израел и местното палестинско население, с цел изграждането на израелска държава в контролираната от Великобритания Палестина. Това е война, в която се включват и съседните арабски държави, и която завършва с победа за израелските сили и с прогонването на три четвърти милион палестинци от домовете им. Както всяка война, и тази носи със себе си кланета. Израелският историк Бени Морис изчислява, че е имало 24 големи кланета, при които са убити 800 арабски цивилни и военнопленници. Различните историци дават различни числа. Но няма съмнение, че кланета е имало.

Може би най-известното от тях се случва в град Лида, днес преименуван на израелския град Лод. Над 50 000 цивилни са подложени на етническо прочистване. Броят на убитите остава неизвестен. Оценките варират от стотици до над 1000 души. няма съмнение, че са се случили ужасяващи събития. Друг печално известен случай е клането в Дейр Ясин. В това малко село край Йерусалим ционистки банди пристигат рано сутринта и въпреки местното примирие избиват над 100 цивилни, две трети от които жени, деца и възрастни мъже.

Разбира се, кланета са извършвани и от двете страни. Кланетата са нещо, което идва с войната. Но също така е вярно, че именно губещите във войните понасят най-тежката част от ужаса. Затова днес си спомняме за масовото етническо прочистване на три четвърти милион души. Това е катастрофата на палестинците през 1948 година. Но тя не е просто историческо събитие. Това е събитие, което продължава и до днес. Пренаселените бежански лагери в Ивицата Газа, на Западния бряг и в други арабски държави, съседни на Израел, и днес са жива част от тази катастрофа.

А през всички години между тогава и сега тези хора преживяват катастрофа след катастрофа след катастрофа. Можем да говорим за ужасите, случили се в Бейрут по време на израелската инвазия в Ливан през 1982 година — война, довела до хиляди цивилни жертви и до отделни кланета като тези в бежанските лагери в южен Бейрут, където 3500 цивилни, предимно жени и деца, са избити от милиции, изпратени в лагерите от израелската армия. Можем да говорим и за над 3000 убити в настоящата война на Израел в Ливан, включително над 380 от началото на „прекратяването на огъня“.

Но нищо от това не може да се сравни с геноцида, който в момента се случва в Газа. Над 70 000 убити — това са най-ниските оценки. Това са 3,5% от населението преди войната. Това означава един човек на всеки двадесет и осем. Все едно по един човек от всеки клас в училище. И това са най-ниските оценки. За човешкия ум е трудно да осмисли мащаба на този ужас. Един човек от всеки клас. Опитайте се да си го представите. Всеки ще познава някого, който е бил убит.

Сега войната се разширява. Америка също е във война с Иран. Израел е във война с Ливан. Може и да има „прекратяване на огъня“, но стрелбата не е спряла.

Изглежда вероятно бомбардировките над Иран да бъдат подновени в някакъв момент. Те вече са оставили след себе си над три хиляди убити иранци, включително цяло училище с малки момичета. Но нищо от това не може да се сравни с ужаса на случващото се в Газа. Затова сме тук днес. И затова сме били тук и преди. И знаем, че много от вас бяха с нас. хубаво е че виждаме и нови лица.

Тук сме, за да протестираме срещу продължаващата катастрофа и геноцид в Газа, да протестираме срещу империалистическите авантюри на Израел и Америка срещу Иран и Ливан, както и срещу съучастието на българското правителство в тях. Благодарим ви, че дойдохте.