Винаги е трудно да си представим какво се случва в главите на другите хора. Достатъчно трудно е, когато се чудим какво си мислят хората в обикновения живот. Още по-трудно е, когато се опитваме да си представим какво мислят хората в обстоятелства, които дори не можем да си представим. 

Неотдавнашното убийство в Пловдив шокира и възмути хората. Мисълта, че деца са измъчвали мъж до смърт, е повече от просто тревожна. Това е нещо, което хората не биха могли да си представят, че може да се случи в България. Това е нещо, което прилича на най-страшните кошмари от американския свят на ужасите, където случаите на деца, които се убиват помежду си в училище, са се превърнали в ежедневие. 

Ако искаме да се опитаме да си представим мотивите, стоящи в основата на подобни действия, тогава трябва да разгледаме политическата идеология, която стои зад тях. Много малко хора се възприемат като „зли“. Напротив, дори хората, които извършват ужасни деяния, са склонни да смятат, че действат за „добро“. Предполагаме, че тези тийнейджъри не правят изключение. Вероятно в момента те се мъчат да разберат отвращението, което действията им са предизвикали. Тези деца вероятно смятат, че са герои и че правят правилното нещо. 

Има една дума, която липсва в българския език – „vigilantism“ (буквалният превод е „саморазправа“). Тя се отнася до хора, които вземат правосъдието в свои ръце. Вероятно най-добрият пример за vigilantism („саморазправа“) е американският комиксов герой Батман. В ранните години на комиксите Батман е герой.

Той се грижи за безопасността по улиците в името на почтените американци. В по-късните версии на комиксите обаче той е много по-мрачен и противоречив герой. Разбира се, има проблем с хората, които се самопровъзгласяват за защитници на почтеното общество. По-новите версии на комиксите отразяват това.

Представяме си, че тези деца се възприемат като герои по същия начин. За да бъдем справедливи към героя от комикса обаче, той всъщност не убива хора. Хората, разбира се, с право са ужасени и отвратени от педофилията. Въпреки това не смятаме, че убийството на хора, независимо педофили или не, от деца е решение на този проблем. Не смятаме, че банди от деца, които измъчват хора до смърт по улиците, са пътят към по-добро общество. Нещата стават още по-лоши от факта, че е много вероятно повечето хора, които тези банди нападат, дори да не са педофили. Всеки маргинализиран човек може да стане жертва. Може би най-ужасният пример за това е тълпата – в този случай възрастни – която нападна къщата на лекар в Англия, защото не е разбрала значението на думата „педиатър“.

Този вид „саморазправа“ излиза извън рамките на педофилите. Бяхме свидетели на още едно нападение в Пловдив срещу двама души, чието „престъпление“ беше, че са непалци. Един от идеолозите на това движение, руснакът Марцинкевич, не само призоваваше към нападения срещу педофили, но и беше част от банда, която се заснемаше, докато нападаше имигранти. Не е трудно да се видят връзките.

Няма лесно решение на ситуацията, в която се намираме днес. През следващите месеци различни политически сили ще предлагат различни политически решения. Съмняваме се, че някое от тях ще помогне. Проблемите са по-дълбоки от тези, които могат да бъдат решени с няколко прости нови закона. Проблемът не е, че в България няма закони срещу изтезанията и убийствата на хора.

За това може да влезеш в затвора за много дълго време.

Проблемът по-скоро е в националистическата идеология, която прониква в цялото общество. Не става въпрос, че в обществото съществува общо мнение, че Хитлер е бил прав, но има твърде много хора, които смятат, че е бил. Става въпрос за ежедневната националистическа идеология, която проповядва омраза към ромите и че българите са по-висши от чужденците. Това е ежедневната мачо идеология, която насърчава мъжете да бият жените, както и омразата и насилието срещу ЛГБТ хората.

Разбира се, всички знаем, че нацисткият Холокост е отнел живота на шест милиона души, включително хомосексуални и роми. Повечето хора смятат, че това е било ужасно събитие. Въпреки това, докато продължаваме да казваме на децата си, че някои хора са „други“ и са изключени от обществото, не бива да се учудваме, когато младите хора проявяват насилие срещу тях.

Идеите, които се опитваме да промотираме в „Конфликт“, са различни. Ние застъпваме братството и солидарността, един свят на радикално равенство. Те се различават значително от идеите, които са широко разпространени в днешното общество. Разпространяването им и превръщането на социалната солидарност в основа на нашето колективно мислене ще бъде дългосрочна задача. Въпреки това, точно тя е задачата, която си поставихме.