Представяме ви този текст, който ни бе изпратен от наш симпатизант от Ямбол, във връзка с изграждането на военна инфраструктура на НАТО в района, в контекста на ускорена милитаризация на страната.

Представянето чрез медиите на решения, които касаят живота на публиката, без тя да е участвала в тях, е като на реагенти от декоративен реквизит – с премерена пренебрежимост или липса на взаимодействие с околната среда. Медиите целенасочено не поставят под въпрос изявляния и решения, но вмъкват фалшива социална измеримост на различни визии за хабитата на публиката. Как такива визии се реалзират в регион Ямбол, не от вчера, можете да прочетете по-надолу като същевременно опитате да влезете в естествената си присъща човешка роля – агенти на социална промяна със собствено виждане, което може да подчинява медийни истории вместо обратното

Когато господстващите плоскости са основани на непрекъснато налагане на насилие и съответното подчинение, ние все още имаме полезни ходове. Те са свързани с откази да се превръщаме в размазан фон на машината, произвеждаща сблъсъци и погром. Това е безличната машина на военно-промишления комплекс, който е генератор на динамиката на абсурда на нашето ежедневие.

Географски, България няма планетарните стратегически измерения, които често се приписват на територията й. Ние сме заобикаляни, колкото да останем с усещането, че сме пристан вместо пост за разполагане на площадки за масово поразяване на цели към изфабрикувани геополитически врагове.

В някакъв момент в началото на този век, в решенията които се взимат зад затворените врати на корпорациите, България влиза в плана за настъпления на частите на машината; в сценария идва редът на тази страна да участва в маневрите на колективното прахосничество и на частните печалби. 

Преди 2 седмици на публиката беше разяснено, че алиансът НАТО е изчерпал стария си модел и предстои „преформатиране“. Споменават се и позициите на Доналд Тръмп, който години наред настояваше САЩ да намалят ангажимента си към НАТО.

Някои политически анализатори твърдят, че само за няколко месеца политиката на Доналд Тръмп е променила динамиката вътре в НАТО до степен, в която отделни държави започват да поставят под въпрос участието си в Алианса. Генералният секретар Рюте е започнал да представя действията на Тръмп като „естествена логика“ на НАТО и дори като фактор за неговото укрепване – нещо, което критиците определят като рязък завой в западната геополитическа линия.

По тази логика Алиансът постепенно се трансформира от евроатлантическо партньорство в инструмент, доминиран от американските стратегически интереси – развитие, което според наблюдатели може да засегне всички държави членки, включително България.

Опасенията, изразявани от част от експертите, са че ако структурата на НАТО бъде прехвърлена към системата за национална сигурност на САЩ, това би могло да доведе до създаване на своеобразни „военни колонии“ — държави, в които американското военно присъствие и контрол биха били по-директни от всякога. Според тези критични оценки, ако досегашното разполагане на американски сили в Европа е изглеждало като тежко и понякога спорно, подобна трансформация би го направила още по-осезаемо.

По същото време The Globe and Mail съобщава, че Канада би могла да потърси защита от Франция и Великобритания, ако възникне заплаха от страна на САЩ.

В това осветляване, изявлението на адмирал Емил Ефтимов от септември 2023 за плановете за изграждане на военна база край село Кабиле, че е грешно понятието, че това ще бъде база на НАТО не изглежда странно, а само изпреварващо. Това включване на Ефтимов е от полигона „Ново село“, където е разположена чисто американска военна база, след заключителния етап на учението на многонационалната бойна група в България с рамкова държава Италия „Noble Blueprint 2023“. Преди това на среща във Вилнюс е решено да се обяви, че България предлага на НАТО създаването на многонационален дивизионен щаб.

Няколко дни по-рано от изявлението на адмирала за проект извън НАТО излизат тълкувания, че войната в Украйна е пренаредила приоритетите на пакта в Европа (Превод: НАТО под диктовката на господарите на военната машина пренарежда приоритетите)
За България това означава подготовка на инфраструктура, способна да приеме бригада до 5000 военнослужещи.

Един от разглежданите терени е край с. Кабиле. Министърът на отбраната Тодор Тагарев представя проекта и неговите ползи, но жителите на Ямбол остават притеснени.

Кабиле е на стратегическо място – близо до Ямбол, авиобаза Безмер, полигон „Ново село“, жп линия и морски достъп. В района вече има войскови обект, което отговаря на изискванията за новата инфраструктура за многонационалната бойна група.

Тагарев подчертава, че съоръжението ще бъде българска военна инфраструктура, използвана и от съюзниците. Той откри и обновено отделение на военната болница в Сливен, разположена на около 25 км от Кабиле.

На 29 януари 2026 г. парламентът окончателно ратифицира споразумението между България и Италия за съвместно изграждане и използване на военни съоръжения във войскови район „Кабиле“.
Гласуването показа ясно политическо разделение:

131 „за“ – ГЕРБ-СДС, ДПС-НН, ИТН, БСП-ОЛ, част от ПП-ДБ
38 „против“ – „Възраждане“, „Величие“, отделни депутати
10 „въздържал се“ – МЕЧ

Италия поема финансирането на временната инфраструктура, като ще използва едно временно и едно постоянно съоръжение.

Италия ще отговаря за сглобяване и разполагане на жилищни модули, офиси, битови съоръжения и свързаните услуги

След ратификацията може да започне прехвърляне на части от „Ново село“ към Кабиле, освобождавайки полигона за американските сили.

Споразумението е безсрочно, но може да бъде прекратено едностранно с писмено уведомление.


Местни реакции и притеснения

През 2024 г. в Ямбол се проведоха протести, организирани от „ЛЕВИЦАТА!“, БСП и „Възраждане“. Основните опасения бяха:

• възможно превръщане на региона в цел при конфликт,
• липса на прозрачност,
• липса на икономически ползи за местното население.

Кметът на Ямбол обяви намерение за местен референдум, но такъв не се проведе. 

Министерството на отбраната увери, че в Кабиле ще има само съоръжения за настаняване, подготовка и спорт, а боеприпаси няма да се съхраняват в района. Това не премахава този център, в урбанизирана територия, от картата за цели за поразяване от всеки евентуален агресор. 

През юли 2025 намираме изявление на Ефтимов, което не изглежда като концептуален дизайн на фитнес-зали и съоръжения.

Дейности по подобряването на инфраструктурата в региона са в ход от
преди повече от година, преди още популистко да се подхвърлят идеи за допитване до гражданите.
Тъй като последните не са свободни хора, а изпълнители на команди и поръчки, те могат само да протестират и да умоляват. За ефективна съпротива се изисква организация, в каквато гражданството опит няма – ненасилствено неподчинение, блокади, стачки, блокиране на търговия и транспортни възли – обобщено: нарушаване на печалбите. Това е системата, която не трябва да съществува и която се поддържа не с военна сила, а с военен тероризъм и прилежащото законодателство.
Смисленото нещо, което можете да правите, за да преживявате разруха и планираното генериране на печалби от нея, е да изграждате общности. в които сте агенти, а не реагенти. Такива сдружения засега няма, защото не е допустимо някой да гледа по-далеч от контрола, наречен работно място/доход, несъвместимо е с живота, освен недопустимо. В тази система животът всъщност е въображаем, както и обществото, Когато развивате взаимна помощ, общи цели и съгласувани действия, ще се озовете извън системното потисничество, което е заложничество. Военната индустрия и административните й звена ще окупират по-големи територии, ще отравят околната среда с презумцията, че природата съществува, за да е в полза на човека, а в капитализъм – на частни печалби.

Може би сте си представяли, че бъдещето на войната като филмов сюжет ще се води с роботи. Всяка война се води с нас, работническата класа, срещу нас. Дори да се говори за автономни системи за поразяване на цели, те са програмирани от човеци. Не забравяйте, че армиите все още не са роботизирани, населението някъде там не е киборги в дистопичен пейзаж, въпреки че това е единтвеното, което се произвежда от военната индустрия като най-голям екологичен разрушител.

Февруари, 2026 – Посещението на Марк Рюте при разрушената ТЕЦ „Дарница“ в Киев