Представяме ви текста на речта, която изнесохме по време на демонстрацията за 8 Март във Варна

Предполагам, че първият въпрос, който хората биха задали, е защо не сме в домовете на нашите майки, за да им подарим цветя. Отговорът на този въпрос е кратък. Направихме го тази сутрин. Отговорът на следващия въпрос, а именно какво правим тук, може да отнеме малко повече време. 

Тук, в България, Денят на жената се е превърнал в празник, подобен на американския „Ден на майката”. Хората подаряват цветя на майките и бабите си и той се е превърнал в просто поредния празник. Въпреки че дори не е празник. В някои страни е. В около тридесет страни е платен официален празник, а в няколко страни, включително Китай, е празник само за жените. 

Но не така е започнало всичко. Първият Ден на жената е организиран през 1909 г., т.е. преди 118 години, в Ню Йорк. Главният организатор е жена на име Тереза Малкиел. Тя не е била американка по рождение. Родена е в малко градче в тогавашната Руска империя, което днес е част от Украйна. На 17-годишна възраст емигрира в Америка със семейството си и започва да работи в текстилна фабрика. 

Тя е социалистка. Първо, член на Социалистическата работническа партия, а след това – на Социалистическата партия на Америка. Вярва, че само социализмът може да освободи жените и че, от друга страна, не може да има социализъм без пълното участие на жените. Тя участва в продължила четири месеца голяма стачка на 20 000 жени текстилни работнички в Ню Йорк, която започва през 1909 г. По-късно написва роман за това. Тя става и лидер на Социалистическата партия и именно жените в тази партия организират първия протест за Деня на жената. 

Идеята е възприета от европейските социалисти и през 1910 г. Клара Цеткин предлага да се установи „Международен ден на работещите жени“. На следващата година се провеждат демонстрации в цяла Европа, а през 1917 г. в Петроград се състои масова демонстрация на жени за „Хляб и мир“ и за край на Първата световна война. 

Руският революционер Лев Троцки пише: „23 февруари беше Международният ден на жената и бяха предвидени срещи и действия. Но не си представяхме, че този „Ден на жената“ ще даде началото на революцията. Бяха предвидени революционни действия, но без конкретна дата. Но сутринта, въпреки заповедите за обратното, текстилните работници напуснаха работата си в няколко фабрики и изпратиха делегати да поискат подкрепа за стачката… което доведе до масова стачка… всички излязоха на улиците.“

Тереза Малкиел обаче си го е представила. Само седем дни след демонстрацията цар Николай II абдикира, а новото правителство дава право на глас на жените. През 1922 г. Русия обявява 8 март по новия календар за „Международен ден на работещите жени“. 

Така че, когато днес стоим тук и протестираме, ние не правим нещо нетрадиционно. По-скоро възстановяваме една стара традиция. През последните няколко години събитията, организирани от Конфликт под мотото „Жените, които се борят“, са завръщане към тази традиция. Това е връзката между настоящето, миналото и бъдещето. 

Обяснението отне малко повече време, но това е, което правим днес. Що се отнася до причината да сме тук, до Пантеона, избрахме това място, защото то символизира положението и престижа, които жените имат в днешното общество. Ако погледнете надолу по алеята, ще видите статуите на всички велики мъже. Всички те са мъже. Всъщност в целия град няма нито една статуя на жена от нашата история. Зад нас има статуя на Юрий Гагарин, който идва тук, за да засади дърво през 1961 г., същата година, в която е построен Пантеонът. Вдясно има малка плоча, посветена на Валентина Терешкова, първата жена в космоса, две години след Гагарин. Това е единственото споменаване на жена тук. 

И защо казваме, че се свързваме с бъдещето? Защото искаме да променим света. Ако просто гледаме новините днес, става много ясно, че светът става все по-лош и по-лош.

И именно жените понасят най-големия ужас от всички ужаси в света днес. Трудно е да мислим за страданията на жените в днешния свят, без да се сетим за шокиращото убийство на 165 ученички и техните учители от американски бомби в Иран преди девет дни. Над 70 000 души са загинали във войната в Газа и според BBC над 70 % от тях са жени. Това са най-малко 49 000 убити жени и деца. По целия свят жените понасят пълния удар на войната и терора. 

Но не е вярно, че жените се сблъскват с трудности само в далечни страни. Тук, в България, жените се сблъскват с трудности в ежедневието си. Днес няма да говорим за ужасните актове на насилие, които сме видели срещу жени в тази страна през последните години. Всички тук ще си спомнят жертвите и тези шокиращи кадри по телевизията. 

Днес бихме искали да обърнем внимание на нещо по-ежедневно. Става дума за закриването на детското хирургично отделение в болница „Света Анна“. Разбира се, жените поемат по-голямата част от грижите за децата в обществото, така че именно жените са основните ползватели на тази услуга. Разбира се, там работят предимно жени. Липсата на детска хирургия в целия регион на Североизточна България ще има драматично въздействие върху живота на жените. Кметът, когато говори за това закриване, каза, че не може да направи нищо. 

Но някои хора се опитват да направят нещо. Заедно със стотици други, предимно жени, но и някои мъже, членове и поддръжници на Конфликт протестират пред болницата, опитвайки се да направят нещо по повод закриването на това отделение. Това имаме предвид, когато говорим за „жени, които се борят“. 

И днес сме тук, за да кажем, че няма да спрем да се борим. Няма да спрем да се борим срещу шокиращото насилие срещу жените в това общество. Няма да спрем да се борим срещу ежедневните проблеми като затварянето на детското отделение в „Света Анна“, което прави живота на обикновените работещи жени още по-труден, отколкото вече е. Няма да спрем да протестираме срещу избиването на жени и мъже в далечни страни, в което е замесено българското правителство. 

И това е връзката между миналото и бъдещето. Тереза Малкиел спечели стачката си през 1909 г. Те се борят за 20% увеличение на заплатите и 52-часова работна седмица и печелят. Стачката се счита за вдъхновяваща за цяла поредица от борби в текстилния сектор и индустрията като цяло в Америка, в които работниците успяват да си извоюват по-добри заплати и условия. И всичко започва от „жените, които се борят“. Започва, когато една млада имигрантка, работеща в текстилната индустрия, се изправя на събрание и каза: „Нямам повече търпение за разговори. Предлагам да обявим обща стачка!“

И ако искаме да променим света и да направим нещата по-добри, за жените, но и за всички, това, което трябва да бъдем, е „жени, които се борят“.