Във Варна започнахме новата година с новината, че градът ни губи отделението по детска хирургия в най-важната болница в града и региона – окръжна болница св. Анна. Причината – от началото на годината, медицинските сестри, лекари и санитари са с орязани заплати, като фишовете им не достигат дори минималната заплата за страната. Медиците отговориха с протест пред болницата на 15 Януари, в който се включиха почти всички работещи в лечебното заведение. Това предизвика медийни реакции от страна на директора на болницата и ръководството на НЗОК, от които разбрахме, че виновни, за пореден път няма. Директорът се оправдава с НЗОК – нямало пари за заплати, защото не е изплатена надлимитната дейност на болницата. НЗОК твърдят, че са платили всичко. Водят се дела, а през това време, заплати – няма. Това не е прецедент. Болницата, както голяма част от държавните болници в страната, колабира от години. Заплатите са унизителни, материалната база се руши, няма пари за елементарни консумативи, а доставчиците отказват да работят с болницата. В Св. Анна липсват елементарни условия, като персонала купува посуда за пациентите със собствените си пари, а единствените приходи за подобрения идват от благотворителни кампании, норвежки фондации и индивидуални дарители. 

Ограбването на и без това мизерните заплати на медиците бе просто капката, която преля чашата. Така се стигна до 2 февруари, когато лекарите и медицинските сестри от отделението по детска хирургия в света Анна подадоха колективно оставка и отделението затвори врати за малките пациенти. Медиците, някои от тях работещи повече от 30 години в обществената болница, веднага бяха привлечени на работа в частна болница в Бургас, а Варна загуби отделението си по детска хирургия. Нещо повече – това не е първото отделение което губим – три отделения бяха затворени през последните години, заедно със съдова хирургия и вътрешни болести. 

Както писахме по-горе, това което се случва в момента не е инцидент, а поредният епизод от една продължаваща трагедия, в която жертви са както медиците, така и всички жители на Варна и региона. Трябва да спрем разпада на обществената ни болница, тази, за която всички работещи хора отделяме част от заплатите си всеки месец, за да поддържаме, и от която се нуждаем, както ние, така и нашите деца. След десетилетия на разпад на всички ни е ясно, че решенията няма да дойдат от директорите на болници или от министерството на здравеопазването. Решенията могат да дойдат само от пряко заинтересованите от спасението на общественото здравеопазване във Варна – работещите в болницата и всички ние, пациентите. За да можем да изработим  решения обаче, трябва да знаем точно какво се случва с нашата болница. Проблемите са много и се пресичат. Да започнем от гореспоменатите надлимитни дейности. Болниците се финансират от здравните ни вноски, чрез системата на клинични пътеки (определени суми за определени дейности, “парите следват пациента”) отпускани от НЗОК. Те бяха въведени като част от пазарната реформа на българското здравеопазване, която превърна болниците в търговски дружествата, конкуриращи се за пари от касата. Тази система създаде предпоставките за огромна корупция и отвори вратите за масово източване на здравната каса от страна на директори на  болници и част от лекарския елит, много от които станаха мултимилионери през последните десетилетия, докато болниците им се рушат, медиците мизерстват, а пациентите плащат не само със здравните си вноски, но и с живота и здравето си. Така бяха въведени лимитите на болниците. Заявената им цел бе да ограничат кражбите, като поставят лимити на всяка отделна болница, на базата на предишната й дейност. Така, независимо от дейността и броя на болните, които е обслужила, дадена болница не може да надхвърля лимита поставен от НЗОК. Точно такъв е случая и със св. Анна във Варна. НЗОК поставя лимит, да кажем 5 млн лева, а болницата обслужва пациенти за 6 млн лева. Така се генерира дълг за болницата от 1 млн лева, което, в дългосрочен план, вкара болницата в тежка задлъжнялост и неспособност да плаща заплати, както и да плаща на доставчиците.  Тази схема обаче влиза в пряко противоречие с вмененото задължение на болницата да обслужва всички спешни пациенти, не само от Варна, но и от областта. Право, гарантирано на пациентите, от Конституцията. Така лимитите постановени от НЗОК оставят болницата в неспособност да изпълнява базовите си задължения, без да генерира още и още дългове. И това не е изключение, това се случва в много държавни болници из цялата страна. В същото време, частните болници обират парите от най-доходоносните клинични пътеки, а цялата социална функция е осъдена на плещите на обществените болници. Приватизация на печалбите – социализация на загубите. 

Този парадокс, всъщност е начина, по който “функционира” здравната ни система в момента. 

Но да се върнем към Окръжна болница. 

Начело на болницата стои Красимир Петров, директор на болницата и бивш депутат на ГЕРБ, който е в управлението на болницата вече близо 20 години. Докато болницата се разпада, а заплатите на медиците се свиват, Петров трупа състояние, а междувременно успява да се отдаде на агресивен туризъм, получавайки приза за първия българин обиколил всички държави членки на ООН. Но проблемът тук не е конкретната личност, а системата, която съсредоточава власт в неговите ръце.  Съществен елемент от гореспоменатата пазарна реформа в здравеопазването бе предоставянето на абсолютна власт върху разпределението на заплатите в болницата в ръцете на директора. Така, макар опериращи с публични средства и в обществен интерес, болниците биват управлявани като частни фирми, а директорът получава пълните правомощия на собственик. Съсредоточаването на огромен финансов ресурс в ръцете на един човек естествено е рецепта за корупция и ние виждаме нейните ефекти във всички държавни болници – директори милионери и мизерни заплати за медиците. В същото време работниците са лишени от всякакъв контрол върху своите възнаграждения и са оставени изцяло на милостта на директора. Дори формалните механизми на държавно ниво не функционират. Национален колективен трудов договор в сектор здравеопазване не е подписван от 2022 година насам. Поради натиска на протестите на младите лекари и медицинските сестри, управляващите бяха принудени да приемат увеличение на основните заплати като минимума бе заложен на 1550 евро за сестрите и 1860 евро за младите лекари. Поради липсата на работещ механизъм за фиксиране на минималните заплати в сектора, какъвто е колективния трудов договор, управляващите, през есента на 2025-та, включиха тези минимални ставки на необичайно място – в закона за бюджета на НЗОК. Така или иначе, къде точно са включени те няма значение, тъй като след протестите на ППДБ и индустриалния капитал, бюджетът бе оттеглен, а заедно с него и предвидените увеличения на заплатите. Така работещите в здравеопазването останаха без какъвто и да било регламент на заплатите – без КТД, без бюджет. Това на практика означава, че директорът съвсем спокойно може да държи здравните специалисти на минимална работна заплата, както вече виждаме, че се случва не само във Варна. 

И така, поставени в една разпадаща се здравна система и без каквито и да било институционални защити, какво могат да направят работещите в света Анна, и какво можем да направим всички ние като пациенти, за да спасим остатъците от общественото ни здравеопазване?

Проблемите в здравната система са фундаментални и изискват спешна и радикална реформа – премахване на търговския статут на болниците и защита на социалната им функция. Болниците ни не са фирми, здравето ни не е стока! Премахване на корупционната схема на клинични пътеки и гарантиране на фиксирани, достойни заплати за работещите в здравеопазването. Лекарите не трябва да бъдат принудени да разчитат на схеми или на подаяния от корупцията на директорите. Сестрите не трябва да бъдат принудени да работят на три места. Ограничаване на едноличната власт на директора. Здравните специалисти трябва да имат право на глас в управлението на болницата и разпределението на средствата. Но за да могат да упражняват това си право, здравните работници трябва да са организирани. Виждаме, че традиционните синдикати са безполезни за тази цел. Пред медиците стои предизвикателството да създадат своя организация, по начин който отговаря на техните условия, която да е способна да промени баланса на силите в болницата и да представлява ефективно техните интереси. По отделно всеки отделен работник е слаб. Когато са обединени, те са непреодолима сила.  

Пренасочване на целия обществен ресурс към общественото здравеопазване. Необходимо е да спрем да финансираме печалбите на собствениците на частни болници с нашите заплати. 

Този списък може да продължава. Естествено, тази реформа далеч надхвърля силите на работещите в окръжна болница и подкрепящите ги жители на Варна. Но има мерки, които са по нашите сили и за които трябва да настояваме – сега! Първо – увеличение на минималните заплати на млади лекари и медицински сестри в Окръжна Болница до минимума предвиден в бюджета на НЗОК – 1550 евро за сестрите и 1860 за лекарите. Сега в болницата вървят слухове, че заплатите на сестрите ще бъдат увеличени до … 1000 евро. Това е крайно недостатъчно и по никакъв начин няма да спре изтичането на кадри от болницата. Също така чуваме за пореден от ръководството на БЛС (Българския лекарски съюз) и от директора на Окръжна Болница, мантрата, че решението на всички проблеми е … увеличаването на цените на клиничните пътеки. Всеки път, когато катастрофата в българското здравеопазване влезе в новините, същите здравни лобисти излизат със същата рецепта – дайте ни още пари. Но всъщност няма никаква гаранция, че парите за клинични пътеки ще стигнат до там, където има най-голяма нужда от тях  – за заплати на лекари и сестри. Голяма част от тези пари ще потънат в джобовете на тези, които имат властта еднолично да ги разпределят – директорите. 

Именно разпределението на парите от клиничните пътеки е в центъра на корупционния модел на българското здравеопазване и наливането на още пари в тази мелница ще доведе до същите резултати, каквито и до момента. Затова единственият начин да се адресират проблемите е с фиксирано увеличение на основните заплати на медиците. Всичко друго е прах в очите на работещите и бонуси за търговците със здраве. 

Второ – организация на медиците в Света Анна. И тук не говорим за нефункционалните казионни синдикати, а организация на всички работещи в болницата, отвъд професионалните и синдикалните разделения. Само с такава организация, работещите в болницата ще могат ефективно да защитават своя интерес, който съвпада и с интереса на всички жители на Варна – да имаме окръжна болница, в която медиците получават достойни заплати и условия на труд. 

Поради обществения и медиен интерес е твърде вероятно държавата или общината да направи финансова инжекция на болницата. Включването на представители на работещите в разпределението на средствата е единствената гаранция, че тези средства няма да са поредната кръпка, използвана за да смекчи временно недоволството до следващата криза. Защото нито социалните помощи от министерството или общината, нито увеличението на клиничните пътеки, могат да допринесат за решаването на проблема. Тези мерки от типа “още едно от същото” служат единствено за да продължат да възпроизвеждат корупционния модел на българското здравеопазване и да облагодетелстват лобистите от БЛС и директорите. Не трябва да вярваме и на обещанията на политиците, които в момента са в предизборна надпревара и са повече от щедри на обещания. Те не искат да променят модела защото част от тях се облагодетелстват от него. Не могат да го променят защото са зависими от здравните лобита. Но и не знаят как, защото са некадърници. И най-вече защото всички те са обединени от пазарната идеология, според която обществото трябва да се управлява като фирма. Единствените, които могат да инициират реална промяна в здравеопазването, да същите, които могат и ще спасят окръжна болница, а именно лекарите, сестрите и санитарите работещи там, с подкрепата на пациентите, финансиращи болницата – жителите на Варна. Моментът е сега.