На 29 юли масово намушкване с нож по време на детски курс по танци и йога на тема „Тейлър Суифт“ в танцово училище в Саутпорт, крайбрежен град в Северозападна Англия, доведе до трагичната смърт на три момичета на възраст между шест и девет години, а други десет души бяха ранени и се нуждаеха от болнична помощ. Аксел Рудакубана, седемнадесетгодишен британски гражданин, роден в Кардиф с родители от Руанда, е арестуван на мястото на инцидента. Срещу него са повдигнати обвинения в три убийства, десет опита за убийство и притежание на нож. Според Би Би Си Рудакубана, който има разстройство от аутистичния спектър, не е искал да напуска дома си или да общува със семейството си.

   Първоначално полицията не е могла да разкрие самоличността му поради възрастта му. На 1 август обаче Кралският съд на Ливърпул отмени ограниченията за съобщаване на информация, за да се пребори с дезинформацията, разпространявана в интернет. Но тогава вече беше твърде късно. Неверните твърдения и злонамерените спекулации бяха пуснали корени. Високопоставени реакционери разпространиха информация, според която нападението може да е свързано с тероризъм, и невярно твърдяха, че нападателят е мюсюлмански бежанец, пристигнал с лодка предишната година и включен в списъка за наблюдение на MI6. Тази дезинформация разпали поредица от насилствени събития.

   По-малко от два часа след провеждането на бдение и минута мълчание в памет на жертвите на 30 юли крайнодясна тълпа се събра пред джамия в близост до мястото на бдението. Скандирайки „Не се предаваме“ и „Англия, докато не умра“, те нападнаха както полицията, така и джамията. Размириците се разпространиха бързо, като до следващия ден бе съобщено за безредици в Лондон, Манчестър, Нюкасъл, Съндърланд, Хартълпул и Олдършот. През уикенда сблъсъци избухнаха в Ливърпул, Блекпул, Хъл, Стоук он Трент, Лийдс, Нотингам, Бристол и Белфаст.

   В неделя бунтовниците подпалиха хотел в Ротерхам, Южен Йоркшир, в който бяха настанени лица, търсещи убежище, и нападнаха полицаи. Бяха подпалени кофи за боклук, за да се блокират пожарните изходи, а някои от бунтовниците влязоха в сградата и тероризираха затворените вътре. Подобен инцидент е станал и в Holiday Inn Express в Тамуърт, Стафордшир, където според съобщенията също са били настанени лица, търсещи убежище. Бунтовниците са запалили огън, счупили са прозорци и са хвърляли ракети по служителите. В Мидълзбро те вандалствали по домове и автомобили и хвърляли предмети по полицията.

   Един от най-обезпокоителните аспекти на насилието беше увеличаването на спонтанния уличен тормоз и нападенията срещу мюсюлмани и имигранти, които не бяха свързани с официалните демонстрации. Извън протестите и сблъсъците с полицията малки групи атакуваха къщи и автомобили в така наречените имигрантски райони. Това може да продължи и да се превърне в по-често срещано явление. 

   В сряда хиляди хора се събраха в Обединеното кралство, за да се противопоставят на съобщенията за планирани нападения от крайно десни групи, насочени към адвокати, центрове за имиграционни консултации и джамии. Антирасистките протести, в които участваха различни групи – от имами до профсъюзи и леви политически организации, успешно предотвратиха по-нататъшна ескалация на насилието.

   След като подробно описахме събитията, сега искаме да подчертаем няколко ключови момента.

   Социалните и икономическите промени през последните четиридесет години оставиха много хора в затруднено положение и тяхното разочарование от влошените условия е разбираемо. Традиционните индустрии като въгледобива, производството на стомана и корабостроенето бяха заменени от нископлатени работни места в сектора на услугите и несигурна работа в сферата на „гиг“ икономиката. Повечето британци не са виждали реално увеличение на заплатите от финансовата криза през 2007-2008 г. насам. Бившите индустриални райони в Англия, Шотландия и Уелс се сблъскват с тежка бедност, пристрастяване и висок процент самоубийства. В същото време социалната инфраструктура е пренебрегната, което води до намаляване на услугите като пощенската мрежа, недостатъчни инвестиции в комунални услуги и недостатъчно финансирани системи за здравеопазване и образование. Масовата разпродажба на общински жилища остави хората на милостта на частния сектор за отдаване под наем. По-голямата част от общинския жилищен фонд сега е собственост на частни наемодатели. През март 2024 г. официалната статистика, изготвена от държавата, показва, че почти 100 000 домакинства са официално бездомни. Възходът на финансите, технологиите и недвижимите имоти в икономиката допълнително задълбочи различията между Лондон и Югоизточна Европа и останалата част на Обединеното кралство, тъй като по-голямата част от богатството, създавано от тези сектори, е съсредоточено в региона на Лондон.  Мюсюлманите и имигрантите са обявени за изкупителна жертва на тези системни проблеми, които всъщност са резултат от политики, основани на печалбата, и изискват класов отговор. 

   Появи се тревожен модел, при който крайната десница използва ужасяващи инциденти, за да подклажда предразсъдъци срещу мюсюлманите и имигрантите. Това беше очевидно по време на бунтовете в Дъблин през ноември 2023 г. и се използва по подобен начин от крайната десница в САЩ за създаване на политически разкази около събитията с насилие.

   Основните коментатори вече се опитаха да докажат, че насилието подчертава „законните опасения“ на много хора относно имиграцията и че тези опасения трябва да бъдат разгледани, за да се предотвратят по-нататъшни безредици. Това е зловещ аргумент. Ясно се вижда малката дистанция между крайната десница и елементите на масовото общество.  Пасивното приемане и подкрепа на антиимигрантската и ислямофобската политика играе важна роля за поддържането на крайни нагласи по тези въпроси. С други думи, това е предупреждение. Ако не приемем крайнодясната политика по отношение на миграцията, няма кого да обвиняваме, освен себе си, за всяко възникнало насилие.  Този вид реакция е част от проблема и трябва да бъде преборена. Той не успява да разбере първопричините за насилието и вместо това прехвърля вината върху имигрантите и малцинствата. Подобни аргументи в крайна сметка подхранват реакционната политика и допълнително маргинализират уязвимите общности, като засилват разделението и насилието.  

   Ерозията на социалното сближаване, описана по-горе, е запълнена от реакционната дясна политика. Крайно десните идеологии по въпросите на миграцията, изменението на климата, пола, расата и ваксините набраха сила, след като преминаха от периферията към мейнстрийма. Въпреки че тези идеологии могат да изглеждат по-умерени в неговия контекст, тяхната основна същност остава непроменена. В последно време пропастта между маргиналите и мейнстрийма значително се стесни благодарение на работата на реакционните улични движения, онлайн личностите и крайно десните групи за преоформяне на съвременната политика по идентичностни линии.  Тази промяна нормализира разединяващата и расиализираща реторика. Например на последните парламентарни избори основните партии се състезаваха за това кой може по-ефективно да ограничи преминаването на малки лодки от Франция. Оскърбителните забележки на Борис Джонсън за мюсюлманските жени, наричайки ги „пощенски кутии“ и „банкови крадци“, не попречиха на политическата му кариера; скоро след това той стана министър-председател. По подобен начин референдумът за Брекзит включваше ясно изразена антимюсюлманска и антиимигрантска реторика. Тези примери показват как системният расизъм и ксенофобията са се вкоренили в мейнстрийм политиката, насърчавайки среда, в която насилието срещу малцинствата може да процъфтява.

   Расовите бунтове и погромите не падат от небето. Те се подготвят от десетилетия.  Ограниченото количество власт, което работническата класа беше натрупала чрез своите борби с течение на времето, беше оттеглено и на негово място сега имаме неограничената власт на шефовете от една страна и реакционната политика на десницата от друга. Горните примери илюстрират начина, по който ксенофобията и фанатизмът се наслагват един върху друг. Всяка вълна проправя пътя на друга, докато не успеем да обърнем посоката на течението. 

   Колкото и да са вдъхновяващи, протестите сами по себе си няма да прекъснат траекторията, по която се движим. Вместо това ние се фокусираме в борбите на класата, за да направим това. Борбите за подобряване на живота ни и борбата срещу расизма са взаимосвързани. Именно във всекидневните борби на класата виждаме най-ефективния път отвъд расисткия идентичностен кошмар. Битките за най-прости подобрения, като например по-добро заплащане и условия, съдържат политическо измерение, тъй като те оспорват властта на работодателите да налагат диктата си по свое усмотрение и ги принуждават да се борят с нашата сила. Когато сме силни и мощни, всички работници печелят и нашият хоризонт се разширява. Чувството за безсилие, което подхранва омразата и предразсъдъците, отстъпва и може да бъде заменено с положителна визия за бъдещето на всички.