Макар самата технология да е аполитична, посоката на технологичното развитие и контролът върху нея са до голяма степен политически теми. Например, никой не може да отрече, че решението да се инвестира в изследвания на биологични оръжия вместо във ваксини е политическо решение.
В контекста на днешния западен свят това решение е оставено на капризите на свръхбогатите, които управляват състояния, по-големи от бюджетите на някои държави. Това води до липса на демократичен контрол и до това обществото да понася всички външни ефекти, докато свръхбогатите жънат ползите.

Това не е нов проблем – той датира още от времето на индустриалната революция, когато се появяват легендарни фигури като Нед Луд и движението „Лудизъм“. Движение, което днес преживява своеобразен ренесанс именно защото идеите му са толкова актуални. И макар че технологията се е променила драстично и от своя страна е променила света, проблемите, стоящи зад липсата на демократичен контрол, остават до голяма степен нерешени.
Технологията, на която се обръща внимание днес, е изкуственият интелект – как той въздейства върху околната среда, върху нашия живот и как се използва, за да отнема човешки животи.

Има план за изграждане на нов център за изкуствен интелект в близост до Пловдив. Планът е предложен от германската компания „Brinell Compute GmbH“ и макар да изглежда като чудесна възможност за разширяване на местния ни изчислителен капацитет, има някои важни въпроси, които никой не задава.

Колко голям ще бъде центърът за данни? Какво ще означава това за електроенергийната мрежа? И кой ще плати за евентуалното разширяване на капацитета?
Тези въпроси са задавани и преди, и то с основателна причина. Много домакинства в Америка установяват, че сметките им за електроенергия скачат, защото са принудени от доставчиците си да поемат разходите за нови изчислителни мощности, предназначени за центрове за данни.

Какъв е ефектът върху околната среда?
Центровете за данни са известни с това, че консумират вода и генерират огромно количество шумово замърсяване и топлина. Как ще се справим с това в регион, който и без друго страда от недостиг на вода и е смъртоносно горещ през лятото?

Какъв икономически ефект ще има центърът за данни върху околността?
По-малко известен факт е, че след като центърът за данни бъде построен, за неговото функциониране е необходим само минимален персонал. Това означава, че този проект най-вероятно няма да доведе до значителни нови възможности за работа, а генерираните приходи ще бъдат отклонени обратно към компанията, която го притежава.

Това не изглежда като изграждане на местен капацитет, а по-скоро като износ на замърсяване и ограбване на природни ресурси. А най-лошото тепърва предстои.

Най-ужасяващата страна на изкуствения интелект е използването му във войната. По-точно – изкуственият интелект, използван за „генериране на цели“.
Във войната генерирането на цели е процесът на подбор на обекти за атака, като военни бази, военен персонал и т.н.
Какво е толкова ужасяващо в това, може да се види в продължаващия геноцид в Газа и в системата, наречена „Lavender“. Тя е разработена, за да реши проблема с „лимита на човешкия фактор както при локализирането на нови цели, така и при вземането на решения за одобряването им“. „Lavender“ се използва в голяма степен и с голям „успех“ от израелското правителство в съчетание с „Where’s Daddy?“ – друга автоматизирана система, предназначена да проследява цели и да извършва бомбардировки, когато целта се намира в дома си.
Успехът, разбира се, е в кавички тук, защото в този случай той означава безразборното убиване на повече от 75 000 души. По-конкретно фактът, че „70% от палестинците, убити в жилищни сгради или подобни жилища, са били жени и деца“, не може да бъде пренебрегнат, когато знаем за системи като „Where’s Daddy?“.

А какво да кажем за халюцинациите? Всички знаем, че изкуственият интелект е склонен към халюцинации – измисля факти, уверено допуска грешки в изчисленията или не успява да преброи броя на буквите „r“ в думата „strawberry“.
Това би трябвало да бъде много тревожно при планирането, например, на прецизна военна операция, но това зависи единствено от целта – ако, от друга страна, целта е да се заличи цял град, като се убива, осакатява и разселва населението му, халюцинирането се превръща просто в още един начин да се генерират повече цели. С правила за допускане на грешки като „за всеки младши член на Хамас, маркиран от „Lavender“, беше позволено да се убият до 15 или 20 цивилни“ и „Нямаше политика за „нулева грешка“. Грешките се третираха статистически“. Не трябва да има и капка съмнение, че халюцинациите на системата са били използвани именно за постигане на целта за геноцид.

Това съчетание от правителствено наблюдение, технологични възможности и, най-важното, геноцидни намерения е точно това, което позволява използването на технологии като „Lavender“ в пълния им, грозен, разрушителен и убийствен потенциал.