Футболът – работа като всяка друга?
Ако през 1916 г. Антонио Грамши определя футбола като „царство на човешката лоялност, упражнявана на открито“, как може през 2022 г. той да се превърне в такова поле на нечовешка нелоялност в климатизирани условия?
Световното първенство по футбол, което предстои да бъде открито в Катар, предизвиква безпрецедентно протестно движение, което надхвърля предишните движения, мобилизирали предимно противници на режима на страната домакин. Някои от тях вече призовават за бойкот на състезанието в името на спазването на правата на работниците или опазването на планетата. Но ако бойкотът е начин за упражняване на власт от позициите на зрител и потребител, има борби, в които работниците вече са се включили на място.
Генерализиран ултралиберален рак
Безкомпромисната критика на футбола в частност и на спортния бизнес като цяло не може да се ограничи само до Катар, а по-скоро до всички онези, които постепенно са конфискували най-универсалната игра в света.
И трябва да се каже, че това Световно първенство по футбол в Катар събира в себе си по впечатляващ начин всички метастази на ултралибералния рак, който постепенно превърна един популярен спорт в мръсен и разлагащ се бизнес. Всъщност тук може да се открие всичко, което трови спортните състезания през последните десетилетия.
Климатични аномалии, каквито вече наблюдавахме на Зимните олимпийски игри в Русия, нарушенията на човешките права, наблюдавани на Олимпийските игри в Китай или на европейското първенство в Унгария, безмилостните експроприации и плачевните социални условия, които наблюдавахме на Олимпийските игри и Световното първенство по футбол в Бразилия или на Световното първенство по футбол в Южна Африка – всички видове корупция или насърчаване на авторитарните власти…
И това няма да се подобри. Джани Инфантино, президентът на ФИФА, сега предлага Световната купа да се провежда на всеки две години и в състезанието да се включат по-голям брой държави, като по този начин се увеличи многократно въздействието на събитието върху околната среда чрез свързаните с него инфраструктура и пътувания. Освен това при такива социални и екологични последици гражданите все по-често ще се противопоставят на подобни прояви в своите страни, а най-авторитарните правителства ще станат най-добрите кандидати за ФИФА.
Хиляди мъртви работници
Като алегория на необуздания екстремен капитализъм, Катар изгражда своето богатство – а през последните дванадесет години и инфраструктурата на водещото футболно състезание в света – чрез свръхексплоатация на лумпенпролетариата, предимно от Южна Азия и Африка. До степен на смърт, както е документирано от Амнести Интернешънъл (Amnesty International) и Международната организация на строителите и дърводелците (BWI), които осъждат това „съвременно робство“.
През февруари 2021 г. „Гардиън“ представи смразяваща цифра: за десетилетието, откакто ФИФА (която контролира световния футбол) избра Катар през 2010 г., най-малко 6500 работници от Индия, Пакистан, Непал, Бангладеш и Шри Ланка са починали от злополуки: падания, инфаркти, топлинен стрес, докато са изграждали инфраструктурата на Световното първенство при ужасяващи условия на труд.
Според британския ежедневник, който не е успял да събере данни от няколко други държави, предоставили десетки хиляди принудителни работници, като Филипините и Кения, тази цифра е занижена.
„Това Световно първенство е най-мръсното и кървавото в историята“, казва работник, с когото Mediapart (независим френски вестник) се среща на обектите на Световното първенство. „Когато някой от нас умре на строителната площадка, Катар не разследва, не назначава аутопсия, не се опитва да разбере защо един млад и здрав човек внезапно умира. В смъртния акт няма да видите написано „трудова злополука“. Тя винаги е маскирана като естествена смърт по вина на починалия, който е обвинен в лошо здраве, сърдечна или дихателна недостатъчност. Семейството му не може да търси справедливост, обезщетение от работодателя и държавата. Завръщането в селото в ковчег е страх за всички нас. В моя роден край много мъже пристигат направо на гробището“.
Този мигрант, както и всички останали, се страхува да каже името си на журналистите. Ограничени до единствената си производствена функция, тези работници са натъпкани, без никакво лично пространство, в „трудови лагери“, наети от работодателите им: мизерни и пренаселени трудови лагери, някои от които са лишени от течаща вода и електричество, засадени в замърсени промишлени зони и под строг надзор, обградени с високи стени, огради, охрана, камери и доносници.
Работа, сън, работа. Системата е проектирана така, че да изолира, изключва, контролира и да не оставя никакво спасение за тези работници, които разчитат единствено на труда си. Трудовите лагери в Персийския залив, наследени от американските сегрегационни практики и внесени от петролната компания „Арамко“ в Саудитска Арабия в края на 30-те години на ХХ век, продължават да доказват своята стойност в служба на капитализма.
Изправени пред тези нечовешки условия, някои работници се мобилизират. На 14 август 2022 г. най-малко 60 работници, наети от Al Bandary, някои от които не бяха получавали заплати от седем месеца, блокираха движението пред централата на компанията в Доха. Протестът беше организиран като част от кампанията „ФИФА плащай“, която изисква изплащане на неизплатените заплати. Всички те бяха арестувани, а за някои от тях се съобщава, че са депортирани обратно в страните си. Други протести са се провеждали на работните места, като например през март 2022 г. от работници в JH Construction.
Въпреки че газовото емирство, което все още е далеч от международните стандарти, наложи минимална работна заплата (която е изключително ниска, докато животът е скъп – около 260 евро) и обяви създаването на специализирани съдилища по трудово право и компенсационен фонд в случай на неизплащане на заплати, процедурите все още са препятствие за тези работници в плен, чиито паспорти често са конфискувани.
Футболът на футболистите!
В предната линия на мобилизацията за различен вид футбол, освен ултрас привържениците, които редовно организират мрежи за солидарност и чиито трибуни традиционно са места за политическо и радикално осъзнаване (наскоро в Чили и Алжир), сега трябва да намерим и играчите.
Чрез FIFPRO (Международната федерация на асоциациите на професионалните футболисти) някои играчи активно подкрепят работниците на местата, където се провежда Световното първенство. Те разказаха истории за условията на труд в Катар и успяха да организират видеоразговори с работниците на място, за да разберат тяхното положение и как могат да помогнат. Макар че тези действия имат ограничено въздействие и в никакъв случай не са довели до стачка на футболистите чрез бойкот на Световната купа, те имат заслугата да поставят отново на дневен ред ролята на мъжете и жените на терен, следвайки примера на играча Сократес, който непрестанно тормози бразилската диктатура със своята Коринтска демокрация.
По време на бразилската диктатура през 80-те години на миналия век играчите на футболния клуб „Коринтиан“ започват да делят помежду си приходите от стадиона и телевизията. След това те започват да вземат все повече спортни решения колективно, премахвайки практиките, които се предполага, че ги държат далеч от хората. В контекст, в който – както казва футболистът Сократес – „деветдесет процента от играчите [имаха] нечовешки условия на живот“ и „седемдесет процента [получаваха] по-малко от минималната заплата“, ангажирането на играчите с работническите борби за по-добри условия изглеждаше логичен. Но ако ни се струва утопично да очакваме какъвто и да е бунт от днешните звездни играчи, нека не пренебрегваме другата част от футболистите, засенчени от звездите и все пак много силно присъстващи на терена.
Да се надяваме, че диалогът между футболистите от FIFPRO и работническите синдикати няма да спре с последния съдийски сигнал на Световното първенство.