Войната в близкия изток ескалира. Военните машини на САЩ и Израел изравняват Техеран със земята. Цената се плаща най-вече от невинните жертви, които вече надхърлят 1000, след само няколко дни на конфликт. Сред тях са 180 деца убити от Израел при бомбардировката на девическо училище още първия ден на войната, както и 20 млади волейболистки убити от САЩ при бомбардировки срещу спортна зала на 3 Март. Иран отговаря с ракети по всички съседни страни, приютяващи американски бази. Ракети полетяха и към Кипър и Турция, изнасяйки конфликта на европейска територия. Макар и незначителни, жертвите при тези атаки също са предимно цивилни. Това, което спира Иран да избие много повече хора, не е хумаността на аятоласите, а военното надмощие на империалистическия блок воден от САЩ. Само преди няколко седмици видяхме как при обратно съотношение на силите, държавата не се поколеба да избие десетки хиляди протестиращи в самия Иран. Тези зверства се изтъкват от говорителите на Запада като оправдание за настоящите им зверства срещу същото това цивилно население. Естествено,  Тръмп и Нетаняху не се интересуват от масовия терор в Иран. Целта на войната е смяна на режима, независимо от човешката цена. Крайно десните лунатици, които държат властта в Израел са твърдо решени да променят картата на близкия Изток чрез вълна от геноцид, войни и етническо прочистване , които продължават вече 3 години. В своята кампания за регионална доминация Израел атакува 6 държави – Палестина, Ливан, Йемен, Сирия, Ирак и Иран. До скоро САЩ осигуряваше пари, оръжие и международен чадър за зверствата на Израел, но през последната година се включи активно в бойните действия, разполагайки най-голямата военна сила в региона от войната срещу Ирак насам. Целите на американската военна машина за няколко. От една страна, изтреблението на стотици хиляди в близкия изток решава вътрешно политическите проблеми на Тръмп, който отчаяно се опитва да измести общественото внимание от педофилския скандал, в който е пряко замесен , както и да мобилизира базата си за предстоящите междинни избори на есен. Дългосрочната цел на военните операции, не само в Иран, но и на терористичните операции на САЩ в южна Америка, обаче е Китай. Ескалацията на американското насилие по света не е просто резултат от една войнолюбива , крайно дясна администрация, която някакси се е добрала до властта в най-могъщата държава в света. То е резултат от драматична промяна в материалното съотношение на силите в световен мащаб. С икономичексия възход на Китай, САЩ изпада в невъзможност да доминира световната политика и икономика с икономически инструменти. Това е краят на американския империализъм на меката сила и началото на империализма на железния юмрук. Много хора, особено в редиците на крайната десница, виждат в ескалиращия международен терор на САЩ демонстрация на сила. Всъщност той е преди всичко доказателство за слабост. САЩ губят съревнованието с Китай за световна хегемония на терена на икономиката и са принудени да прибегнат до все по-непосредствени инструменти за удържане на Китай – първо търговска война, а днес и мащабни военни операции по целия свят , таргетиращи политически съюзници и икономически партньори на „поднебесната империя“. Крайната цел на тези подготвителни действия е директна конфронтация с Китай и трета световна война.  

Според някои анализатори , тя вече е започнала. Виждаме ескалация на военното противопоставяне по целия свят – всеобща война в близкия Изток, вълна от военни преврати и военни конфликти в Африка, продължаващата война между Русия и НАТО в Украйна, конфликтите в Афганистан, Пакистан, Тайланд, Камбоджа, Мианмар и т.н. Изглежда световния конфликт не избухва на една дата, а бавно се разгаря обхващайки все по-големи части от земното кълбо.

Независимо дали решим да възприемаме тази ескалация като първите етапи на световна война или като „новото нормално “ в мултиполярния свят, това което е ясно за всички, е че сме изправени пред един период на все по-интезивни военни конфликти, засягащи все повече хора по света. Вече всички сме засегнати от войните на държавите. Това, което управляващите по света  ни предлагат е ролята на жертви на техните войни. Директни жертви – като войници в техните армии, призвани да жертваме живота си за държавата, или като цивилни жертви на техните бомбардировки. Участваме и като косвени жертви – милитаризацията на световната икономика като цяло и на европейската в частност, както и нарушаването на енергийните доставки и глобалната търговия, санкциите и тарифните войни, поставят икономическата тежест на войната върху гърба на народите. Българската държава играе незначителна, но особено мерзка роля в световния конфликт. По стара българска (на управниците, не на народа) традиция, България угодничи на силните на деня и се предлага като плацдарм за военната агресия. Управляващите предлагат летище София за нуждите на американската армия със същия раболепен ентусиазъм, с който подкрепяха геноцида на Израел в Газа, и с който ни въвлякоха в кървавите войни на САЩ в Ирак и Афганистан. Превръщайки собствените си зависимости в държавна политика, те афишират безгръбначността си като цивилизационен избор, чието единствено оправдание е липсата на алтернатива – или подлоги на западния империализъм, или на източния. В същото време и малкото разлики между империалистическите лагери се размиват в бруталността на ескалиращите военни конфликти.

Те ни предлагат един свят, в който нямаме избор, освен да бъдем пасивни или активни участници в тяхната кървава вакханалия. Но това е лъжа. Ние не сме безсилни. Цялата военна машина на различните воюващи лагери разчита на силата на работниците. Ние сме тези, които носят техните оръжия. Ние сме тези, които осигуряват производството и доставките на техните боеприпаси. Ние сме тези, които осигуряват функционирането на милитаризираната икономика. Ние можем да откажем да бъдем жертви , и да забием прът във военната им машина, като откажем да носим техните оръжия, откажем да произвеждаме техните боеприпаси и откажем да участваме в техните доставки. Вече видяхме как хиляди пристанищни работници от Гърция, Италия и Испания отказаха да  товарят оръжия за геноцида на Израел в Газа. Тази работническа съпротива срещу войните тепърва ще се разширява и задълбочава. Работниците в България сме изправни на кръстопът – или ще продължим да бъдем пасивни жертви на техните войни, така както търпим от години произвола на работодателите , или най-после ще намерим организационните сили да им се противопоставим