Всички политици припяват едно и също. Няма значение от коя държава са, от американски президенти до саудитски принцове, всички говорят за „избягване на ескалация“ и „избягване на регионална война“. Всички, с изключение на израелците. Израел започна седмицата не само като бомбардира Йемен и Сирия, но и като изпрати сухопътни войски в Южен Ливан. Всичко това след двуседмична акция на терор срещу ливанците, която започна с превръщането на обикновени предмети от ежедневието в бомби и премина към убийството на водещ политик чрез унищожаването на шест жилищни блока.

САЩ отговориха на това, като изпратиха повече войски в Близкия изток, увеличавайки общия им брой до около 43 000. Американското правителство не е обяснило на света за какво са тези войски, но единственото нещо, за което можем да бъдем сигурни, е, че те не са там, за да защитават ливанските цивилни. Броят на жертвите в Ливан е безпрецедентен за тази страна. На 23 септември бяха убити над 500 души, което е най-големият ден на жертви от края на Ливанската гражданска война. Оттогава бомбардировките са безмилостни със стотици атаки всеки ден в цялата страна, включително централен Бейрут. Отговорът на вицепрезидента Харис за атаките на Израел беше да осъди Хизбула като терористи и да говори за „винаги да се подкрепя правото на Израел да се защитава срещу Иран и подкрепяните от Иран терористични групи“.

Говоренето за „избягване на ескалация“ сега звучи смешно. В продължение на месеци, докато се приближавахме все по-близо до войната, политиците продължаваха да говорят за „избягване на ескалацията“. Всяко ново клане и ново нарастване на напрежението караха този припев да се повтаря отново. Днес регионалната война е тук. Вече няма никаква ескалация, която да се избягва. Израел вече е атакувал пет различни държави, САЩ са бомбардирали проирански милиции в Йемен, Сирия и Ирак и в момента обсъждат съвместни удари с Израел срещу Иран. Сега има обща близкоизточна война, за „избягването на ескалация“ е малко късно. През годината след началото на войната в Газа станахме свидетели на кланета на палестинци в безпрецедентен мащаб. Войните винаги водят до военни престъпления. Колкото и на някои да им се иска, войната не е игра за джентълмени, управлявана от правила. Войната е ужас и варварство. Тя е масово убийство на хора в огромен мащаб. До известна степен е трудно да се мисли за нещо по-лошо от това. И все пак международното право казва, че има правилни начини за клане на човешки същества. Разбира се, „военните престъпления“ неизменно се извършват от губещата страна. Разбира се, не защото победителите са морално по-висши, а защото те са тези, които пишат историята и тези, които повдигат обвиненията. След войната в Югославия Слободан Милошевич беше изправен пред международния съд в Хага. Сръбското правителство и различни правозащитни организации, включително Амнести Интернешънъл, повдигнаха обвинения срещу Америка за бомбардиране на цивилни в бивша Югославия. Въпреки стотиците или може би хилядите цивилни смъртни случаи, причинени от бомбардировките, главният прокурор реши, “неочаквано”, че няма основание за обвинение срещу НАТО или неговите лидери във военни престъпления. Военните престъпления, извършени от Израел, са множество. Последните са извършени в Ливан, от атаката с пейджърите през бомбардировките на жилищни райони до бомбардировките на болници и линейки. Тези в Газа продължават ежедневно. Малко вероятно е Бенямин Нетаняху някога да бъде изправен пред съда. Но без съмнение той е военнопрестъпник. Общият брой на жертвите във войната вече наближава 50 000 души. По-голямата част от тях са палестински цивилни. След 1 година война са били убити приблизително 42 000 палестинци, 1 200 израелци (по-голямата част от смъртните случаи, 1 195 при атаката на Хамас през първия ден) и повече от 2 000 ливанци, предимно през последните две седмици. С придвижването на израелските сухопътни войски в Ливан можем да очакваме броят им да продължи да расте.

Наред със загиналите трябва да говорим и за ранените и разселените. Палестинците са претърпели 97 000 ранени, ливанците – 10 000 ранени, а Израел – близо 9 000. Разселените от войната общо са 1,9 милиона палестинци, 1,2 милиона ливанци и 70 000 израелци.

Числата по-горе са много ясни. От първия ден на войната Израел избива хора, предимно цивилни, с много малко собствени жертви. Това не е война между две дори приблизително равни страни. Това е геноцид, етническо прочистване и масово изтребление. Разбира се, зверства има и от двете страни. Атаката на Хамас, която започна този кръг от конфликта, също беше очевидно военно престъпление. Въпреки това, сегашната динамика е в ръцете на Израел, който разпространява терора и унищожението.

Тази война не се случва в изолация. Това не е само борба между държави в Близкия изток – зад Израел стои Америка и до известна степен можем да кажем, че зад Иран стоят Русия и Китай, въпреки че те със сигурност са по-малко активни в подкрепата си. Фонът на войната е световната борба между възходящ Китай и западаща Америка за империалистическа хегемония. Същото разбира се важи и за войната между Русия и Украйна/НАТО в Украйна.

Подобно на войната в Украйна, и в Близкия Изток няма никакви признаци на мир. В крайна сметка Израел няма да изпълни своите заявени военни цели. Невъзможно е да се унищожат популярните партизански движения със силата на оръжието. Освен чрез тотално етническо прочистване на Газа, Израел няма да може да унищожи Хамас там. Същото важи и за Хизбула в Ливан. Те вече претърпяха огромни щети на своето ръководство и командна инфраструктура и ще продължат да го правят, но фактът остава, че те няма да си тръгнат.

Може би едно от най-страшните неща в конфликта е фактът, че днес ливанските вестници говорят за война, която ще продължава с години. Както в Украйна и Судан, да спомена само две от другите войни, които се водят в момента, не се вижда край. За капитализма войната не е нещо като изключение, а постоянно състояние на нещата и работниците от всички страни са нейни жертви.