Това е година, в която над 70 държави, включително осем от десетте най-големи, и над половината от населението на света имат възможност да гласуват. Тук, в България, сме толкова демократични, че решихме да го направим два пъти – два пъти повече демокрация за два пъти повече забавление.

Това, което виждаме по цялото земно кълбо, е цинизъм по отношение на демокрацията и намаляващи проценти на участие, точно както тук, в България. Неотдавнашно проучване на Pew в 24 демократични държави установи, че средно 74 % от анкетираните са заявили, че не смятат, че политиците се интересуват от мнението на хората като тях, а 42 % твърдят, че нито една политическа партия не представлява тяхната гледна точка. По принцип хората вече не смятат, че системата ги представлява. Това има различни последици. Една от тях е възходът на десния популизъм, а другата е общият спад на избирателната активност. Тези явления не са несвързани помежду си. По принцип с намаляването на броя на гласоподавателите делът на крайнодесните партии в останалия вот става все по-голям. Смятаме, че причината все по-малко хора да гласуват е, че те не смятат, че това ще повлияе съществено на живота им.

Разбира се, американските избори изглежда доминират в международния новинарски цикъл, като се има предвид позицията на Америка като водеща световна сила. Фактът, че Америка е навлязла в период на упадък, не държи Тръмп и Харис далеч от телевизионните ни екрани или от социалните ни медии. При всички ветрове и блъфове който и кандидат да бъде избран, нищо чак толкова няма да се промени. Както гласи цитатът от старите времена: „Съединените щати също са еднопартийна държава, но с типичната американска екстравагантност имат две партии“.

Във вътрешнополитически план Тръмп ще даде по-голяма свобода на действие на активистите срещу абортите, но не забравяйте, че именно при Байдън започнаха да се въвеждат щатски закони, забраняващи абортите. Демократите не ги спряха. Вероятно най-голямата разлика е по отношение на подкрепата за Украйна. Победата на Харис вероятно ще доведе до продължаване на същата политика в Украйна, докато Тръмп ще окаже по-голям натиск върху Зеленски за започване на мирни преговори, като намали американската помощ, и се очаква европейските държави да компенсират разликата. От друга страна, победата на Тръмп би означавала по-голяма подкрепа за Израел. В крайна сметка предполагаме, че въпросът вероятно се свежда до това дали искате да видите повече мъртви славяни, или повече мъртви араби. Такъв е демократичният избор, пред който са изправени хората днес.

Най-многолюдната държава в света днес е Индия. Както и на много други места, в Индия десницата се въздига, а Нарендра Моди, десен хиндуистки националист, печели трети мандат. Изборите в Русия трябва да се проведат следващата седмица, на 8 септември, но никой не си представя, че ще има друг резултат освен победа за Владимир Путин. И все пак на някои места възходът на десницата е обърнат назад. На неотдавнашните избори във Франция, на които се очакваше десницата да спечели убедително, тя претърпя голямо поражение, а в Обединеното кралство, въпреки че броят на гласовете на популистката дясна Партия на реформаторите нарасна, предполагаемата „лява“ Лейбъристка партия спечели огромна победа.

Така стигаме до последния въпрос за начина на управление на „левицата“. Независимо от всичко, което бяха казали по време на предизборната кампания, когато лейбъристите встъпиха в длъжност, те „откриха“, че икономиката е в по-лошо състояние, отколкото са смятали, и че ще трябва да платят за това. Теоретично предполагаме, че има различни начини да се справим с това. Разбира се, може да се увеличат данъците за богатите. Капитализмът обаче не работи по този начин. Лейбъристката партия се спря на строгите икономии. Първото им действие беше да намалят плащанията за гориво на пенсионерите през зимата. По-добре е пенсионерите да треперят в домовете си, отколкото богатите да плащат повече данъци.

Това е реалността на днешната политика. За която и партия да гласувате, получавате правителство на строгите икономии, което се стреми да накара работническата класа да плаща за икономическите кризи. Днес хората не гласуват, защото нямат истински избор. Ние не вярваме, че системата може да бъде реформирана. Вярваме, че тя трябва да бъде изцяло променена и да се превърне в система, в която хората са поставени над печалбите.