Дългоочакваната украинска „пролетна“ офанзива започна. Ако се вярва на Зеленски, те са завзели няколко села. Руски източници съобщават, че Украйна е понесла огромни загуби. Може би версията на едната страна е вярна, а може би на другата. Може би и двете са верни, а може би нито една. Това, което и двете страни разпространяват, е пропаганда, съставена от смес от истини, полуистини и лъжи. На практика е невъзможно да се разбере какво наистина се случва. Ако обаче това, което казват украинците, е вярно и са се водили боеве в продължение на седмици, двадесет и пет сражения и съпътстващата ги масова смърт, както на военни, така и на цивилни, и всичко това за „освобождаване“ на осем села с общо население под 2000 души, това прилича много на руските офанзиви. Тогава е ясно, че ни очаква много дълга и много кървава война.

Путин заяви, че украинските загуби „се доближават до ниво, което може да бъде описано като катастрофално“, докато западните официални лица заявиха, че Украйна е дала „значителни жертви“. Тогава изглежда ясно, че много украинци плащат с кръв за всеки от няколкото стотин метра, които са напреднали. Ще има хора, които ще се опитват да анализират всеки ден от страданията на бойното поле. Не само тези в медиите, но и поддръжниците на воюващите страни, които ще разказват как подкрепяните от тях касапи „побеждават“. Както те, така и подкрепяните от тях медии ще бъдат по-тихи в периодите, когато нещата вървят зле за тяхната страна.

Ние не възнамеряваме да правим нищо от това. Невъзможно е да знаем как се развива войната всеки ден. Нямаме намерение да се опитваме. Ще оставим това на „експертите“. Това, което твърдим, е, че тази война няма да приключи скоро. Тези напредвания от няколкостотин метра няма да доведат руснаците до Киев или да ги изтласкат от украинска територия. Войната ще продължи. Нито една от страните не може да постигне целите си във войната и не е наложително някоя от тях да търси решение чрез преговори.

Вярваме, че единственото нещо, което може да спре войната, е когато разходите за воденето ѝ надхвърлят разходите за продължаване на военните действия. Тези разходи не означават само цената на човешкия живот или щетите върху инфраструктурата, но и ежедневните разходи за водене на войната не само в Русия и Украйна, но и във воюващите страни от НАТО. Навсякъде, а не само във воюващите страни, разходите за войната се поемат от обикновените работещи хора. В Русия и Украйна те плащат с кръв. В страните от НАТО те плащат за войната финансово, като нарастването на инфлацията е по-високо от нарастването на заплатите из целия континент. В целия свят бедните страдат от високите цени на зърното и инфлацията, предизвикана от войната.

Залогът във войната обаче е голям. Става дума за нещо повече от няколко разрушени украински села. Русия разглежда конфликта като екзистенциален. За Украйна това очевидно е вярно. Дори САЩ чувстват, че доверието в тях като имперска сила е поставено на карта. Ако не успее да защити Украйна тук, как може някой от нейните „приятели“ да разчита на нея за защита. Така че войната ще продължи.

За нас в Конфликт единственото нещо, което вярваме, че може да спре войната, е когато обикновените работещи хора откажат да се жертват за нея. На фронтовата линия това в крайна сметка означава войниците да откажат да излизат и да се убиват един друг в името на „своите“ държави. Навсякъде другаде това означава да откажем да поемем разходите за войната. Програмата, която ние подкрепяме, е програма на протести, стачки, побратимяване между войниците и дезертьорство. Не си правим илюзии, че това ще бъде бърз процес. Войната ще продължи с години. В крайна сметка обаче това, което ще принуди подпалвачите на войната да седнат на масата за преговори, е когато разходите надхвърлят ползите от продължаването на войната.

За всички работници основният враг е у дома. В зоната на войната врагът са тези, които изпращат работници да убиват и да бъдат убивани в името на техните печалби. Тук, в страните от НАТО, това са тези, които прехвърлят разходите за войната върху гърба на работещите. Виждаме, че борбите на работното място, които се проведоха в западноевропейските страни тази година, са част от борбата срещу войната. За нас това е класова борба, борба между работниците и шефовете.

Това не е борба за някаква въображаема суверенна България, в която всички българи са обединени срещу войната. Обществото е разделено на класи. И тук, както навсякъде, има хора, които печелят от войната, и такива, които плащат нейната цена.

Не смятаме, че тази война може да бъде спряна веднага. За съжаление предстоят още много страдания. Смятаме обаче, че единственият начин да се изгради ефективно антивоенно движение е то да бъде изградено около ежедневните нужди на работническата класа. В тази насока виждаме някои положителни знаци. Освен масовите работнически борби във Франция, Обединеното кралство и Германия, които бяха широко отразени в медиите, намираме надежда и в по-малко отразените събития. В Русия се съобщава за голяма спонтанна стачка в оръжеен завод. Пристигат и много съобщения за дезертьорство, особено от батальоните на затворниците. В Обединеното кралство един от учителските профсъюзи реши на своята конференция, че НАТО не е „прогресивна сила за мир“, и подкрепи демонстрациите срещу войната. Макар да не смятаме, че едно гласуване на конференция ще доведе до огромна промяна в баланса на класовите сили, то е показателно за факта, че там има някаква промяна в настроението на работническата класа. Много профсъюзи са внасяли подобни предложения и на своите конференции, но те са били отхвърляни. В страна, в която населението като цяло беше обхванато от провоенен ястребов фанатизъм, може би това е сигнал, че има промяна в настроението на работническата класа.

Докато войната продължава, докато сметките отнемат все по-голяма част от заплатите на работниците, които вече са засегнати от инфлацията, все повече хора ще започнат да правят очевидната връзка между заплатите и войната. Инфлацията, макар и сега да намалява, няма да изчезне. Същите проблеми, които предизвикаха тазгодишните стачки, ще бъдат налице отново и през следващата година. Именно в това, както и в защитата на работниците по отношение на собствените им заплати и условия на живот, виждаме силата, която в крайна сметка може да спре войната.