Втора седмица в големите градове на Франция текат безпрецедентни протести на гимназисти и студенти срещу дългия учебен ден, недостига на учители и рушащата се материална база. Стотици училища и университети са окупирани. Към учениците се присъединиха и учителите и други училищни работници, които подкрепят техните искания. 

 По данни на полицията в четвъртък в цялата страна са се провели около 900 демонстрации, блокади и протести, като в резултат над 400 училища са били затворени. Достъпът до около 30 университетски кампуса също е блокиран, включително в Париж и Марсилия.  Над 3000 души са задържани от началото на протестите, като само в четвъртък са били задържани 1949 души. Ранени са над 300 полицаи, както и десетки учители, ученици и студенти. 

Недоволството е насочено срещу редица проблеми – от претоварените учебни програми и препълнените класове до недостига на учители и непоносимите температури по време на горещите вълни по-рано тази година. Държавата отговори с насилие. Срещу учениците са изпратени части за борба с безредиците, които атакуват блокадите със сълзотворен газ и гумени куршуми. Ескалиращото насилие от страна на полицията  обаче изглежда не предизвиква очаквания ефект, като протестите се разрастват и радикализират.
Част от лозунгите на учениците са:

„Пари за университетите и гимназиите ни! Не за полицията и армията!“

„Ако не блокираме, нищо не работи.“ 

„Ние сме бъдещето, не проблемът!“ 

„Пари за образование, за да не свършим като полицаи“

Големите синдикални федерации се присъединяват към протестите, като на 2 октомври  публикуваха общо изявление, в което подкрепят ученическите искания и призовават работниците  да се включат в мобилизацията на 6 октомври. Много работници не чакат мобилизацията и вече са на улицата в подкрепа на учениците и студентите. 

От работническите организации отправиха остри обвинения в прекомерна употреба на сила и полицейска бруталност спрямо деца. Полицейското насилие предизвика и серия от скандали в парламента, където националистите се обявиха против протестите, крайно лявата партия на Меланшон подкрепи протестите, а останалите партии се ограничиха с призиви за намаляване на напрежението. Синдикатите обаче настояват протестът да остане автономен спрямо политическите партии. 

Основните искания на учениците, студентите и подкрепящите ги учители са:

• повече учители

• повече помощен и административен персонал;

• по-малко ученици в клас.

• ремонт на остарелите училищни сгради;

• По-добро отопление/охлаждане;

• нормални условия за учене.

• Премахване на Parcoursup – системата за кандидатстване във висшето образование, която студентите разглеждат като механизъм за социална селекция. 

Протестите започнаха на 17 септември от гимназията Сейнт Екзюпери в Париж, където учители излязоха в стачка срещу недостига на персонал, а 200 ученици блокираха училището в подкрепа на стачкуващите учители. От там стачката се разпространи като горски пожар сред стотици училища и университети, като към момента обхваща цялата страна. 

Протестната вълна се случва в особен момент за Франция. Едва 7 месеца остават до предстоящите президентски избори в страната на фона на исторически ниска подкрепа за сегашното управление. 18% имат положително мнение за Макрон, а 82% — отрицателно. Това е най-ниският му резултат от началото на президентството му през 2017 г и обещава неминуем крах на изборите. Основния сблъсък изглежда ще бъде между крайно десните от Националния фронт на Мари Льо Пен (или Бардела) и лявата коалиция Непокорна Франция на Меланшон. 

Макар че започнаха като бунтове в сектор образование, протестите имат потенциала да се разширят, като обхванат повече сектори и генерализират исканията. Вече виждаме този процес с включването на големите синдикати, които поставят и свои социални искания. Чуваме и все повече ученици и студенти, които в своите изказвания насочват гнева си не само срещу образователната система, но и срещу възхода на крайната десница. 

Безпрецедентния бунт във Франция идва на фона на възхода на крайно десните по високите етажи на властта в цяла Европа, като освен във Франция, техни кандидати водят социологическите проучвания във Великобритания и Германия. 

Докато властта завива надясно, улицата изглежда завива наляво, като масовите протести във Франция са съпроводени от мащабни социални вълнения и в Испания за достъп до жилища, които вече успяха да принудят властта да спре евикциите на хора, които не могат да си плащат наема. Паралелно с протестите срещу жилищната криза,  испанските работници от сектор образование и студентите и учениците издигнаха искания,  подобни на френските си колеги и обявиха, че ще излязат на безсрочна стачка от 14 октомври, ако исканията не бъдат изпълнени. Миналата седмица вече бе проведена демонстрация, в която се включиха над 20 000 души – учители, ученици, студенти, родители и синдикати – в Мадрид. 

Във Варненските училища също назрява недоволство.  Ученици от Професионалната техническа гимназия във Варна организират  протест на 5 октомври от 8:00 часа в двора на училището.  Недоволството е свързано с условията и учебната среда в гимназията, използването на специализираните кабинети и напускането на учители. Според учениците проблемите се задълбочават, а техните притеснения остават неглижирани.

Предстои да видим развитието на тези събития през следващите седмици и дали огъня на протеста ще обхване и други страни. Европа е изправена пред тежка зима – икономическа криза, милитаризация, енергийна криза и възход на крайната десница. Социологически агенции и нализатори вещаят политически трусове на следващите избори във Франция, Великобритания и Германия. Но дали съдбата на Европа няма да се реши преди това на улицата?