Каквито и да са разказите, създадени от медиите и политиците около лудориите на Тръмп, истината е много проста. В сряда, 8 април, бяха убити 303 ливанци, повечето от тях в рамките на опустошителна десетминутна атака, при която Израел бомбардира над 100 цели в цялата страна.

Във вторник видяхме опити за деескалация и прекратяване на огъня. Тръмп заплаши да бомбардира Иран „да го върне в каменната ера“, а няколко часа преди крайния срок за повторно отваряне на Ормузкия проток, Пакистан посредничи за споразумение за двуседмично прекратяване на огъня, в което Иран обеща да отвори отново протоците.

По време на тази война, и трябва да сме съвсем ясни, че това е непрекъсната война, бушуваща от октомври 2023 г., вече сме виждали прекратяване на огъня и преди. Всички тези „прекратявания на огъня“ се характеризират не с прекратяване на боевете, а с продължаване на войната и терора. Ливан постигна прекратяване на огъня през ноември 2024 г. Това не спря Израел да извършва непрекъснати атаки срещу страната. От 2 март 1888 души са убити при израелски атаки в Ливан. Иран сключи споразумение за прекратяване на огъня съвсем наскоро, през юни миналата година. Това не попречи на САЩ и Израел да започнат мащабни атаки срещу страната, започвайки в края на февруари, а в самата Газа прекратяването на огъня, договорено през октомври 2025 г., отбеляза забавяне, но не и прекратяване на геноцида там. През следващите шест месеца над седемстотин души бяха убити при израелски удари срещу Газа, докато етническото прочистване на Западния бряг продължава.

Така прекратяването на огъня в много отношения става безсмислено. Обявено е прекратяване на огъня и антагонистите просто продължават да бомбардират както преди. Всъщност може да се твърди, че Израел е решил да удари Ливан именно защото е имало прекратяване на огъня, за да може той да продължи войната. Ясно е също, че войната е предимно война срещу цивилни. Докато Израел твърди, че се бори срещу Хизбула, точно както беше в Газа, по-голямата част от жертвите на войната са цивилни.

Израелската държава иска войната да продължи. Те виждат, че никога повече няма да имат такъв шанс. Много е вероятно никога да няма американски президент, който да подкрепя Израел толкова силно, колкото този, и почти сигурно никога няма да има толкова голяма западна подкрепа за Израел, колкото преди началото на геноцида в Газа. Смотрич, израелският финансов министър, открито говори за анексиране на Южен Ливан и преместване на израелската граница с 30 км на север. Разрушаването на всички мостове през река Литани предполага, че това е много реална възможност, тъй като те отрязват юга от останалата част на страната.

Съобщава се, че има известно триене между Тръмп и Нетаняху относно събитията в Ливан. Какъвто и да е случаят, изглежда ясно, че Америка или не желае, или не е в състояние да контролира израелския си съюзник. Изявленията, направени в началото на прекратяването на огъня, изрично посочват, че то включва боевете в Ливан. След като започнаха ударите срещу ливански цивилни, Нетаняху отрече това. По-късно Тръмп го подкрепи, заявявайки, че ударите в Ливан са „отделна схватка“. Думата „схватка“ обикновенно се използва за „бой между малък брой войници, който обикновено е кратък и не е планиран и се случва извън основната зона на бойните действия във война“. Използването на думата от Тръмп, за да включи планирани терористични бомбардировки над цивилни цели, не е обичайното ѝ определение.

Така че вицепрезидентът Ванс ще пристигне в Пакистан за преговори в събота, с много крехко „примирие“, все още продължаващи боеве и може би по-важното – Ормузкият проток все още е затворен. Председателят на иранския парламент заяви, че преговорите не могат да започнат без прекратяване на боевете в Ливан. Дори и да успеят да проведат някои фарсови преговори, като пакистанците играят ролята на куриер, тичайки между стаите, носейки съобщения, не можем да очакваме истински мир, произтичащ от тези срещи.

С Тръмп, който заплашва с още удари, ако преговорите не доведат до сделка, и цената на петрола, която се връща към 100 долара за барел, не вярваме, че има някаква възможност за истински мир, произтичащ от тези срещи.

Така че войната ще продължи и с напредването ѝ все повече и повече цивилни ще умират. В страни, които не са пряко засегнати от войната, трудещите се хора ще продължат да страдат от икономическите ѝ последици. Прекъсването на доставките на петрол, причинено от блокадата на Ормузкия проток, вече доведе до покачване на цените. Разбира се, най-бедните страни в света поемат най-тежките удари на кризата в момента, но с проточването на войната и продължаващото покачване на цените на петрола можем да очакваме завръщане към нарастващите цени на горивата и инфлацията, които наблюдавахме през първата зима на войната в Украйна. Дори в Западна Европа вече можем да видим как горивната криза се превръща в протести в Ирландия и Норвегия. Освен това, глобалната рецесия остава реална възможност.

Това е война, която се води срещу обикновените трудещи се хора. Първо, по пряк начин под формата на геноцид, етническо прочистване и терористични бомардировки из Близкия изток, и второ, по косвен начин, под формата на атаки срещу жизнения стандарт под формата на инфлационни покачвания на цените по целия свят, докато богатите продължават да печелят огромни печалби. Присъединете се към нас, за да протестираме срещу това във Варна на 16 май, 15:00 часа на площад „Независимост“.