Насред продължаващата нестабилност в България и на световната сцена развитията в страната последния месец не са изненада за никого и представляват единствено последиците от поредица лоши решения в изградена върху корупция система. 

Във Варна най-ключова беше загубата на отделението за детска хирургия в МБАЛ “Св Анна” след колективно подадената оставка на работещите в него началото на месеца. 

След неуспешния, събрал нула обществен интерес протест на медиците в болницата през януари подобно развитие не беше толкова изненадващо, колкото трагично и разочароващо за живущите във Варна и целия североизточен район. Няколкостотин души се събраха на втория протест по случая на 5 януари, който макар и неефективен, донесе поне някакво силно необходимо медийно и обществено внимание към случващото се. 

Реч на него изнесе и кмета, едновременно изразявайки съжалението си относно ситуацията и уверявайки всички, че тя е напълно извън контрола на общината. Все пак ясно е, че неин мотив е в действителност не детското здравеопазване, а идеята за възможна замяна на сегашния гербаджийски директор на болницата с такъв от ПП-ДБ.

За варненци обаче ситуацията съвсем не е толкова проста. Отделението по детска хирургия не е първото, вероятно няма да бъде и последното такова в болницата което губим по този начин, но със сигурност ще струва на хората от града и района скъпо. На деца в критични ситуации ще им се наложи да бъдат придвижвани часове по-дълго от досега, дали до София, или в най-добър случай до Бургас, където е вече всъщност и голяма част от досегашния персонал на “Св. Анна”. 

Затварянето на едно от най-добрите отделения във Варна не е само трагедия за деца и родители в района, а и символ на структурния колапс на здравната система в страната, който наблюдаваме от години. 

Остава въпроса какво ще направят работещите в болницата, дали просто ще подкрепят ПП-ДБ тук, разчитайки напразно да им се върне нещо обратно, или този път ще изберат да разчитат на себе си, изисквайки реална промяна в системата, която единствено ги експлоатира. Ние като пациенти можем да настояваме за няколко неща, за да предпазим каквото е останало от общественото ни здравеопазване. Достойни заплати за работниците и ограничаване на властта за директора на болницата са само малка част от тях, но достатъчни като за начало, за да избегнем загубата на още ценни кадри и отделения. 

Интересен беше и броят на споменаванията на България в архива “Епстийн”, излязъл този месец, включващи имената на модна агенция и на български модели, пътували тогава между София и щатите, да участват в организирани от Джефри Епстийн събития. Предвид продължаващите и днес силни връзки между страната и САЩ това обаче също не беше изненада за почти никого и бе до голяма степен засенчено в медиите от разследвания и конспирации по петроханските убийства. 

Значително по-съществени се оказаха американските военни самолети, поставени на летище София преди няколко седмици, точно в навечерието на бомбардировките срещу Иран. Съюзът на България с Щатите и съучастието в империалистическата офанзива в Иран или другаде по света е нещо, на което ние твърдо се противопоставяме и представляват само част от пагубните решения на нашите политици. 

Другото значимо развитие в политиката ни този месец беше очакваната регистрация на коалицията на бившия президент под името “Прогресивна България” за участие в предстоящите на 19 април избори. Радев, който не отиде да я регистрира лично, вместо това изпращайки бившите си съветници, съобщи гордо това с пост в социалните мрежи, отново обявявайки се против корупцията и олигархията, но без реални детайли зад какво всъщност стои вместо това. Тази стратегия е и вероятно точно това което ще му донесе и победата – съдейки по многото излизащи проучвания, според които една трета от електората си е наумила вече да гласува за него.

Самата коалиция е съставена от Политическо движение “Социалдемократи”, Социалдемократическата партия и “Движение Нашият народ” – бивши партньори на БСП, СДС, ПП и отцепници от ИТН, и бива представена в немалко от медиите като ново обединение на българската левица. Нещо ляво или социално в нея разбира се няма, но мълчанието на Радев изглежда носи плодове и по никакъв начин не му пречи да събира гласове от абсолютно всички посоки. Точно както и предполагахме, голяма част от тях идват от досегашните поддръжници на “Възраждане” и БСП, виждащи своя шанс в русофилските му изказвания през годините. Останалите са вече разочаровани избиратели на ГЕРБ и ПП-ДБ, или запалени от скорошните протести против Борисов и Пеевски нови гласоподаватели, търсещи алтернативата в непознатото. В този смисъл на Радев ще му се наложи да запази възможно най-дълго живи надеждите на всички тези избиратели, докато за нас остава да чакаме да видим с кого ще се коалира той след изборите и до какви промени за нас ще доведе това.