Войната между Русия и Украйна бе една от най-важните теми, които бяха обсъдени на международната конференция на интернационалисти срещу войната този Септември във Варна. Войната продължава вече 5 години. Ежедневно на фронта загиват приблизително 1000 души на ден, и все повече нови нови млади хора биват хвърляни в месомелачката на войната. Технологическите нововъведения, особено дроновете, превръщат конфликта в един от най-кръвопролитните. На този фон, организациите присъстващи на конференцията се обединихме около позицията срещу войната и в подкрепа на всички дезертьори и противници на войната и от двете страни на фронта. В следващите редове споделяме два текста, които ни бяха изпратени. Единият е на руски войник дезертирал от фронта. Вторият текст е на руски работници, членове на руската секция на Международната Работническа Асоциация. 

ИЗЯВЛЕНИЕ НА РУСКИ ВОЙНИК-ДЕЗЕРТЬОР

“Казвам се Иля. Аз съм руски гражданин и бивш войник от руската армия.

През юли 2024 г. подписах договор за военна служба и бях изпратен в окупираните територии на Украйна. Служих в Луганска област, където задълженията ми включваха военна администрация, работа с личния състав, логистика и дейности, свързани с безпилотни летателни апарати (дронове).

По време на службата си постепенно осъзнах, че повече не мога да участвам в тази война. През януари 2025 г. напуснах армията и не се върнах.

Напуснах Русия и в крайна сметка стигнах до Франция, където поисках убежище. Почти две години по-късно все още чакам решение.

Но моята история е само една от многото.

Има хиляди руски войници, които са отказали да се бият, напуснали са частите си или са дезертирали. Според данни, събрани от независимата руска медия „Медиазона“, до края на май 2025 г. руските военни съдилища са получили над 20 000 наказателни дела, свързани с отказ от служба, от началото на пълномащабното нахлуване. Повече от хиляда от тези дела се отнасят конкретно до дезертьорство.

За много войници напускането на армията не означава просто да си тръгнат.

Онези, които бъдат заловени, могат да бъдат задържани, пребити, заплашвани, подложени на натиск или върнати в частите си. Независими разследвания са документирали съществуването на така наречените пунктове за задържане на дезертьори, където войниците биват държани, докато командирите решат какво да правят с тях. Някои са били връщани директно на фронта, включително в щурмови части.

Това създава ужасяваща ситуация: за някои хора дори затворът е за предпочитане пред връщането на бойното поле.

Човек не би трябвало да бъде изправен пред избор между това да убива, да бъде убит, да бъде подложен на изтезания, да влезе в затвора или да избере изгнанието.

Дезертьорството често се представя като проява на страхливост. Но смятам, че трябва да си зададем друг въпрос: какво означава, когато човек откаже да участва във война, в която вече не вярва?

За мен дезертьорството не беше бягство от отговорност. То беше поемане на отговорност за собствените ми действия.

Знаех, че това решение може да разруши досегашния ми живот. Знаех, че мога да загубя дома си, документите си, бъдещето си и възможността да се върна в Русия. Въпреки това заминах.

И точно затова вярвам, че към дезертьорите не бива да се подхожда просто като към хора, избягали от нещо. Те са и хора, взели решение.

Решение да кажат „не“.

„Не“ на заповеди, които противоречат на съвестта им.

„Не“ на това да бъдат третирани като разходен материал.

„Не“ на система, в която човешките същества се превръщат в цифри, ресурси и тела за фронта.

Руската държава се нуждае от войници, за да продължи войната. Ето защо всеки човек, който откаже да участва, създава малка пукнатина в тази система.

Но дезертьорите не могат да направят този избор сами.

Мнозина нямат пари, паспорт, правни познания, контакти в чужбина или безопасно място, където да отидат. Някои се страхуват, че ако потърсят помощ, ще бъдат издадени или върнати обратно. Други просто не знаят, че е възможен друг живот.

Знам това от собствен опит.

Затова продължавам да говоря публично за руските дезертьори и да подкрепям хората, които се опитват да напуснат армията.

Не призовавам никого да води друга война.

Настоявам за правото на отказ от война.

Защото, ако вярваме, че хората имат право да решават какво да правят със собствените си тела и животи, то това право трябва да важи и за войника.

Трябва да има изход.

За всеки човек, който реши, че няма да воюва.”

Изявление на руски работници от МРА

Скъпи приятели,

Преди всичко, от името на руската секция на анархо-синдикалистката организация към МРА, бихме искали да приветстваме топло участниците в тази конференция. Смятаме контактите, сътрудничеството и съвместната работа на международните активисти за жизненоважни. В момента сме свидетели на епоха на глобална контрареволюция, в която войните, водени от държавите и техните управляващи класи срещу пролетариите – както в рамките на националните граници, така и извън тях – са неразделна част от този процес. За съжаление обаче, социално-революционните отговори често остават изолирани, спорадични и чисто отбранителни – ако не и просто реактивни. Това позволява на нашия исторически класов враг да постига сравнително лесни успехи в световен мащаб. Всички ние се нуждаем от по-ясни отговори и целенасочени стратегии, за да отблъснем тези атаки. Затова се надяваме, че тази конференция и проведените на нея дискусии ще бъдат истинска и ползотворна стъпка в правилната, практическа посока.

За голямо наше съжаление, добре известните и разбираеми последици от международната и вътрешната политическа ситуация не ни позволяват да участваме лично в тази конференция. Заемането на критична позиция или дори изказването на критични думи в момента не се толерира в тази страна. Ето защо сме принудени да се ограничим до изпращането на този текст, като ви молим да го приемете като наше обръщение към конференцията и да го прочетете на глас.

Това, което определя ситуацията ни днес, разбира се, е ужасната война, която бушува в Източна Европа от повече от четири години. Още от самото начало ние анализирахме и определихме тази война като такава, която не трябва да бъде подкрепяна от нито една от страните. От гледна точка на традиционния революционен анархизъм, нито една война – независимо кой я води – не заслужава подкрепа. Може да се анализира коя от воюващите страни е допринесла в по-голяма или по-малка степен за ескалацията на събитията и на какъв етап, но това не променя същината на въпроса. В световната система на капитализма и държавите не могат и не съществуват „справедливи“ или „отбранителни“ войни. Няма значение кой е използвал оръжието пръв и кой – втори. Всяка държава, независимо от формата или идеологията си, е хищническа, експлоататорска и потисническа структура. Тя (както и управляващата ѝ класа) непрестанно се стреми да използва всяка възможност за разширяване на властта, контрола и сферата си на влияние – както във вътрешен, така и във външен план. В сблъсък между бандити, дори единият да е по-силен от другия, не може да има „справедлива“ страна или такава, която действа единствено при самозащита. А ролята на анархистите не е да вземат страна в този конфликт.

В основата на всяка война стоят властово-политическите и материалните интереси на управляващите класи и елити от всички страни. Те лесно се забелязват и в настоящата война. Корените на днешния руско-украински конфликт се крият в събитията отпреди 35 години. По онова време управляващите елити на републиките от така наречения „Съветски съюз“ – като представители на номенклатурата – си разделиха териториите и ресурсите на една шеста част от земното кълбо. От този момент нататък между тях пламна ожесточена борба за преразпределение на вече разпределеното – както вътре в новите държави, така и помежду им. Оттогава до днес на територията на бившия „Съюз“ се водят почти непрекъснати въоръжени конфликти, а руско-украинският конфликт е просто най-мащабният, най-разрушителният и най-кървавият от всички тях.

Освен това войната служи като удобен инструмент за управляващата класа да отклони вниманието на населението от нарастващите социално-икономически проблеми и да осигури прословутото „национално единство“ между класите.

Същевременно този конфликт се изостря и от фактори, свързани с международното империалистическо съперничество: борбата между държавите от НАТО и Русия за хегемония в региона, както и противопоставянето между свръхсилите САЩ и Китай.

Настоящият анализ излага позицията ни относно този конфликт, която може да се формулира така: „Никаква война, освен класовата война!“. Категорично осъждаме онези, които се определят като „анархисти“ или „левичари“ и заемат позиция в подкрепа на едната или другата страна в конфликта, особено ако доброволно се присъединяват към държавните армии или приемат идеята за „национална отбрана“.

Както винаги, всяка война има два фронта: външен и вътрешен. На този вътрешен фронт държавата, капиталът и армията водят война срещу работническата класа и „социално онеправданите“ хора в „собствената“ им страна. Работническата класа не печели нищо, а само страда от войната. Работниците страдат не само защото трябва да убиват хора като самите себе си и да губят живота си в името на чужди интереси, но и защото войната носи икономически трудности и съсипва живота на обикновените работници в тила.

Войната изисква пари, а те могат да бъдат взети единствено от работниците. Държавата рязко увеличава военните разходи и съкращава средствата за социални нужди. Докато средно 28% от разходите са отделяни за социална политика в периода 2015–2021 г., този дял е спаднал до едва 18% в бюджета за 2026 г. Същевременно делът на публичните военни разходи надхвърля общия размер на средствата за социална политика, здравеопазване, образование и мерки, свързани с икономиката (без да се включват военните разходи). Цените растат главоломно.

Така нареченият „инфлационен индекс за бедните“ (храна, лекарства, перилни и почистващи препарати, транспортни и комуникационни услуги, жилищни и комунални услуги) достигна 17–20% през 2025 г., а цените на някои хранителни продукти скочиха многократно. За бедните става все по-трудно да оцелеят. Фактът, че 34% от жителите на Русия изпитват затруднения при закупуването на необходимите лекарства (като 54% ​​от тях открито заявяват, че причината е липсата на пари), показва сериозността на ситуацията. 35% от разходите на средностатистическото семейство отиват за храна. Към 2024 г. едва 37% от семействата са разполагали с достатъчно доходи, за да си позволят всички стоки от първа необходимост, с изключение на автомобили и недвижими имоти.

Възползвайки се от военната ситуация, работодателите засилват натиска върху работниците. Има случаи, в които синдикални дейци и участници в стачки са обвинявани в антидържавна дейност и възпрепятстване на военните усилия. Войната се превърна в идеално оправдание за „оптимизация“, като например съкращения на персонала. Нараства броят на случаите на неизплатени заплати. Общият размер на забавените възнаграждения възлиза на 23,8 милиона евро. Неизплащането на заплати остава основната причина за стачки, които обикновено са спонтанни. Хората настояват за изплащане на дължимите възнаграждения и за подобряване на условията на труд. Провеждат се и социални протести срещу влошеното състояние на инфраструктурата. Това се дължи на липсата на необходимите инвестиции в продължение на много години. С избухването на войната положението на работническата класа се влоши драстично.

Авторитарната неолиберална система в Русия е изключително репресивна. Под предлог, че се води война, се наблюдава масово „затягане на режима“. Приети са нови закони, които на практика отнемат гражданските свободи. Свободното изразяване на мнение е невъзможно, а протестни прояви като митинги са забранени. Критичните изказвания относно войната или правителствената политика могат да доведат до тежки присъди лишаване от свобода. Освен това съществува практика критиците на режима да бъдат обявявани за „чуждестранни агенти“, като на лицата с такъв статут се забранява да работят в сферата на образованието или в държавни институции. Широко разпространено е явлението на доносничеството. Набират скорост кампании срещу имигрантите и срещу правата на жените. Идеологията клони към националистически и религиозен антипросветителски уклон.

В началото на войната се провеждаха множество протести под различни форми. Според правозащитници десетки хиляди хора са били арестувани от началото на конфликта заради каквато и да е форма на критика към войната. Стотици хиляди са напуснали страната, за да избегнат военната повинност. Трябва обаче да се отбележи, че не всички от тях непременно са убедени антивоенни активисти или противници на милитаризма. Много от протестиращите открито изразяваха подкрепа за Украйна, което невинаги съвпада с позиция против самата война. Така или иначе, с приемането на нови репресивни закони и засилването на мерките за потискане на несъгласието, вълната от открити и мащабни протести постепенно заглъхна. В сегашната руска държава протестите като цяло – а не само тези, свързани с войната – са на практика почти невъзможни.

Трябва да се признае, че ситуацията с мобилизацията в Русия не е толкова тежка, колкото в Украйна, където действията на властите по мобилизацията доведоха до открит терор по улиците. Властите започнаха да дават приоритет на изпращането на т.нар. „договорни войници“ на фронта. Вероятно целта е да се избегне силната обществена реакция срещу принудителната мобилизация, наблюдавана в Украйна. В действителност обаче подписването на договор невинаги е доброволно. Близки на военнослужещи многократно са изразявали оплаквания. Има множество случаи, в които войници, призовани на редовна служба, биват принуждавани да подписват договори по време на престоя си в армията и впоследствие биват изпращани на фронта. Властите затегнаха наказанията за избягващите военна служба и въведоха електронна система за централизирана регистрация и управление. За откриване на укриващите се от мобилизация периодично се извършват проверки по домовете. По-конкретно, практикуват се проверки на документи на обществени места (като улици и метростанции), връчване на повиквателни на място, както и претърсвания на жилища (хостели, апартаменти под наем, складове, общежития) и спортни зали. Трябва също така да се отбележи, че имигрантите, получили руско гражданство, са особено често обект на подобни проверки.

Към настоящия момент не се забелязват сериозни опити от страна на двете воюващи държави да прекратят бойните действия. Същевременно големи сили като САЩ, страните от ЕС и Китай на практика само наливат масло в огъня на конфликта и затвърждават непримиримите позиции на страните. Войната генерира огромни печалби за капитала, военно-промишленият комплекс, производителите на оръжие и политиците, които продължават да атакуват работническата класа и социалните придобивки в името на военната експанзия. Но става все по-ясно, че войната е в задънена улица без изход, въпреки че води до огромни жертви. Като цяло, сред обществеността в страната се засилва усещането за умора от войната, но за съжаление това все още не се е превърнало в колективни действия.

Понастоящем виждаме задачата си в това да обясним на работниците причините за войната, истинското значение и контекста на събитията, както и властовите класови интереси на управляващите класи и политическите елити, стоящи зад тях; да критикуваме национализма, патриотизма, милитаризма и идеята за „национално единство“. Също така смятаме за своя задача да им покажем алтернативата на класовата борба.

За съжаление трябва да признаем, че ние (както и другарите от украинската интернационалистка либертарианска група „Асамблея“) сме силно разочаровани от липсата на адекватна солидарност от страна на световното, уж социално-революционно движение. Смятаме за абсолютен позор факта, че немалко анархистки и радикални леви организации в Европа са изоставили традиционния подход на антикапиталистическия антимилитаризъм и сега се застъпват за едностранна подкрепа за украинската държава или за украинската „национална отбрана“, като дори се присъединяват към украинските капиталистически военни сили. За съжаление обаче, мнозинството анархисти – които не заемат такава позорна позиция – правят твърде малко за прекратяването на настоящата война. Да, знаем, че например някои другари от френската секция на МРА или някои инициативи в Източна Европа оказват реална помощ на руски и украински дезертьори и хора, отказващи да участват във войната. Но какво правят другите другари, освен да правят правилни изявления и анализи? Къде са например международните протести пред посолствата на воюващите страни или срещу терора на мобилизацията? Къде са протестите срещу затварянето на украинските граници, за които призова „Асамблея“? Къде са усилията за оказване на натиск върху европейските правителства, за да бъдат принудени те да оттеглят подкрепата си за войната в Източна Европа и вместо това да работят за мирно разрешаване на конфликта?

Липсата на подобни действия е особено поразителна на фона на масовите шествия срещу войната в Близкия изток! Нима животите на стотиците хиляди хора в Русия и Украйна са по-малко важни или по-малко ценни от животите на хората в Газа? Понякога тук се чувстваме напълно изоставени. Не даваме съвети на никого как или какво трябва да прави. Въпреки това е напълно уместно да попитаме: така ли трябва да изглежда международната солидарност?

Надяваме се, че нашите другари ще ни простят тези горчиви думи, породени от непосилната тежест на ситуацията и трагедията на многобройните жертви. Още веднъж пожелаваме пълен успех на тази конференция и се надяваме, че тя ще бъде важна стъпка към практическа солидарност и към формирането на наистина активно интернационалистко и антимилитаристично движение.