Тази седмица във фокуса на новините попаднаха избори в няколко държави. Докато Америка се подготвяше за междинните избори, резултатите от вота в Сърбия, Израел и Бразилия доминираха в международните политически новини. Междувременно, тук в България се проведоха президентски избори, които почти не предизвикаха интерес у международните медии.

България

Може би най-забележителното около изборите тук, в България, е колко малко хора всъщност се вълнуваха от тях. На първия тур до урните отидоха по-малко от 23% от избирателите, а на втория – 28%. Не смятаме, че хората са глупави. Ако вярваха, че гласуването за някой от кандидатите ще промени значително живота им, те щяха да отидат и да гласуват. Огромното мнозинство от хората преценяват, че просто не си струва – много по-добре е да прекарат деня със семейството си или да си починат. За щастие, на втория тур нямаше изискване за минимална избирателна активност; в противен случай можеше да се наложи да повтаряме този фарс още дълго време. Вече имаме нов президент, който успя да спечели гласовете на около 16% от избирателите. Трудно е да си представим, че някой наистина се вълнува от това.

Сърбия

Изборите в Сърбия бяха по-интересни и привлякоха значително повече внимание от страна на международните медии. Във време, когато младите хора в цяла Европа надигат глас, обединение, наречено „Студентска листа“, спечели мнозинство в сръбския парламент. Студентските протести в Сърбия започнаха много преди тазгодишната вълна от недоволство на континента. Поводът беше трагедията в Нови Сад, при която загинаха 16 души след срутване на козирката на железопътна гара. Протестите бяха масови, като стотици хиляди хора излязоха по улиците. Към момента сред протестиращите се усеща радост от това, че са успели да свалят правителството. Какви точно са позициите на „Студентска листа“ – засега не е ясно. Самата организация представлява странна смесица от хора с най-различни политически възгледи – както леви, така и десни, – обединени от съпротивата си срещу корупцията и злоупотребите.

Какво ще се случи по-нататък, остава неясно. Остава неясно как хората от тази „Листа“ ще успеят да си сътрудничат, предвид големите различия помежду им. Основната им цел изглежда е изкореняването на корупцията. Всички опозиционни партии говорят за това в целия балкански регион. Има защо. Корупцията е ендемична за цялата система. Разбира се, това не се отнася само за Балканите; корупцията е присъща на капитализма като цяло. Поглед към действията на администрацията на Тръмп показва, че на високите етажи на властта в САЩ положението може би е дори по-тежко, отколкото тук. Големият въпрос е как точно възнамеряват да премахнат корупцията в Сърбия. След 12 години управление на Александър Вучич – първо като министър-председател, а след това като президент – може да се предположи, че неговите приближени са здраво окопани в държавния апарат.

Нека бъдем напълно ясни: в Сърбия не е имало революция. Вучич – фигура, мразена от много от протестиращите – си отиде. Разбираемо е защо хората там празнуват по улиците. Разпространява се твърдението, че „Студентската листа“ се състои от млади хора, които стоят извън традиционните политически кръгове. Това добре кореспондира с настроенията, които се наблюдават по целия свят днес. Фаворитът им за нов министър-председател обаче е Деян Шошкич, бивш управител на Националната банка – едва ли може да се каже, че той е извън статуквото. Може да се предположи, че когато новите политици поемат управлението, на практика почти нищо няма да се промени. Всички политици обещават да премахнат корупцията, а накрая се оказва, че самите те се възползват от нея.

Америка

Разбира се, по-голямата част от световните медии насочиха вниманието си към междинните избори в САЩ. Резултатите пристигат, докато пишем тези редове, но вече е ясно, че за президента Тръмп това е лично унижение. Вече е сигурно, че неговата Републиканска партия е загубила контрола както над Сената, така и над Камарата на представителите, отстъпвайки го на демократите. Също така е ясно, че демократите няма как да постигнат мнозинство от две трети в Сената – което би им позволило да отстранят „оранжевия човек“.

И така, какво ще се случи в „страната на свободните“? Вероятно съвсем малко.

Въпреки целия шум около голямата победа на демократите – включително спечелването на място в Сената от Тексас за първи път от 80-те години насам – Тръмп е и ще остане президент. В много отношения той ще бъде това, което американците наричат ​​„президент с ограничени правомощия“ (т.нар. „куца патица“ – lame duck), разполагащ с твърде малко реална власт да предприема действия. Демократите ще блокират опитите му за прокарване на ново законодателство, ще инициират разследвания на корупцията – постоянна тема по време на това управление – и може би дори отново ще се опитат да задействат процедура по импийчмънт. Тъй като на вътрешнополитическата сцена той ще бъде възпрепятстван, вероятно Тръмп ще насочи вниманието си към останалия свят. Той не е човек, който би прекарал следващите две години, тихо доизкарвайки мандата си.

Очакваме, че конфликтът с Иран ще се разгори с пълна сила. Самият Тръмп заяви, че това ще се случи след междинните избори. САЩ са предупредили определени арабски правителства да се подготвят за такъв сценарий, а значителни военноморски сили на САЩ вече са прехвърлени в региона. Освен това може да се предположи, че той ще предприеме и други външнополитически „инициативи“. Възможно е например Куба да се превърне в следващата му цел.

Израел

Неотдавнашните парламентарни избори в Израел могат да се разглеждат като поражение за управляващата коалиция на Нетаняху, макар и не толкова тежко, колкото прогнозираха някои социолози. Управляващата коалиция загуби места и изгуби абсолютното си мнозинство, но все пак разполага с повече места от опозиционната коалиция. Причината за това е, че 19 от общо 120-те места бяха спечелени от арабски партии.

По въпроса за палестинците между двете израелски коалиции почти няма разлика. И двете подкрепят продължаването на войната и геноцида. Различията помежду им засягат други теми – най-вече личната корумпираност на Нетаняху и въпросът дали ултраортодоксалните евреи трябва да бъдат задължени да отбиват военна служба.

В Израел предстои период, в който двете коалиции ще се опитват да си осигурят достатъчно гласове за съставяне на правителство. През последните години у нас, в България, сме ставали свидетели на подобни ситуации неведнъж. Нетаняху ще се опита да привлече на своя страна някои членове от опозиционната коалиция; нужни са му 8 от тях. Опозицията би могла да си осигури подкрепата на арабските партии, за да го отстрани от власт. Дали обаче тя ще си сътрудничи с арабите за постигането на тази цел, е съвсем друг въпрос. Ако нито една от страните не успее да състави правителство, Израел може да се изправи пред нови избори. През това време Нетаняху ще остане на поста министър-председател. В крайна сметка обаче, каквото и правителство да дойде на власт, то ще продължи да следва антиарабска политика и да подкрепя геноцида.

Междувременно…

Докато всичко това се случва, в Европа и отвъд нейните граници виждаме как по улиците се проявяват реални сили за социална промяна. Според „Комфликт“ пътят към промяната не минава през политиците в парламентите, президентите или министър-председателите, а през широките маси от обикновени работещи хора. Намираме надежда в милионите млади хора, които протестират за по-добра образователна система и срещу тласкането към война и политики на строги икономии. Намираме надежда и в мащабните стачки на пристанищните работници, които през изминалата седмица парализираха работата не само в Италия, но и в още 21 държави. За нас тези движения демонстрират потенциала за истинска социална промяна в много по-голяма степен, отколкото изборът, който хората правят пред урните.