Млада Европа превзема улиците и площадите.

Париж, Лион, Марсилия, Мадрид, Барселона, Рим, Милано и Брюксел – милиони са на площадите с общи  искания, които пресичат границите – срещу поскъпването на живота и жилищната криза, срещу атаките по социалната система, срещу войната и милитаризма – за качествено и общодостъпно здравеопазване, за достъпни жилища, за достоен живот за всички! 

Срещу младите е изправена цялата стара система. Ляво и дясно-центристките традиционни елити в лицето на Макрон и подобните му яростно атакуват протестиращите работници и студенти с цялата сила на репресивния апарат на държавата. Срещу младите е изправена и крайната десница, която ръкопляска на полицейското насилие, докато в същото време насърчава религиозната и етническата омраза, в опит да раздели и отслаби обществото. 

Но това са предсмъртните гърчове на отиващия си следвоенен ред в Европа. Центристките партии губят почва под краката си и са на път да бъдат напълно изхвърлени от политическия живот в страните, където това все още не е станало. Те просто нямат какво да предложат на новото поколение освен още война и социални орязвания. 

Крайната десница, за разлика от отмиращите традиционни центристки партии, трупа все повече електорални успехи из Европа. Националистите опитват да управляват гнева на масите, насочвайки го  далеч от икономическата олигархия и политическата класа и срещу обикновените хора от различен етнос или религия, насаждайки страх и омраза. Те се опитват да убедят студентите и работниците, че основния им враг не са едрия капитал и обслужващата го държавна власт, а техните собствени колеги, състуденти и съседи. 

Крайната десница е последния бастион на статуквото, реализация на най-първичния му инстинкт за самосъхранение. 

Работниците и студентите по европейските улици разбират това добре, затова в своите изявления и лозунги държат да стане ясен антифашисткия характер на техните протести. Не бива да се заблуждаваме до какво ще доведе евентуалното завземане на властта от крайно десните. Примерите са навсякъде около нас – виждаме религиозните фанатици от крайната десница, завзели властта в Израел, чиито масови убийства и геноцид хвърлиха целия регион в хаоса на войната. Виждаме и крайно десни измекяри като Тръмп, които заграбиха властта с обещания за мир, подобни на тези на европейските му креатури, но реално започнаха нови войни, тласкайки света все по-близо до глобален конфликт, докато в същото време реконструират държавата, орязвайки социалната система и свободите на гражданите и налагайки религиозна и расова йерархия. Същото можем да очакваме от Льо Пен, Фараж и Вайдел, когато, и ако, им позволим да докопат властта в Европа. 

Няма място за излишен оптимизъм. Най-вероятното развитие за Европа е продължаване на вече започналата милитаризация на обществото и следващата от това дълбока икономическа криза и масово обедняване.  Управлението на военната икономика ще бъде осигурено чрез политическа доминация на крайната десница, която ще впрегне целия репресивен апарат на държавите за да потуши всяко социално недоволство срещу войната и срива на социалната система, като гарантира че работниците ще са тези, които ще платят за военните разходи. Крайно десните без съмнение ще са много по-ефективни в това, от настоящия либерален елит. 

Въпреки това, студентското въстание от тази есен е лъч надежда. Американското общество, с изключение на някои успешни, но изолирани бунтове, като този в Минеаполис, гледа пасивно как крайната десница отнема правата и свободите му и намалява доходите му, докато пълни джобовете на капиталистическата олигархия. В Европа нещата са по-различни и работниците и студентите на улицата го доказват всеки ден. Европейските народи имат силата да се противопоставят на престъпната капиталистическа система, която ни обещава само повече бедност и война. Дали това ще се случи, зависи от събитията през следващите няколко години, а може би дори и няколко месеца. В Европа започнаха двете най-унищожителни войни в историята на човечеството. В Европа избухнаха и най-значимите социални революции, променили облика на света. Кое от двете ще се случи този път?