Улични протести в Европа

Франция

Младежите във Франция излязоха по улиците. Това, което започна като протест в парижко предградие, прерасна в мащабно национално движение. Ученици от цялата страна протестират срещу окаяното състояние на училищата и на цялата образователна система. Препълнените класни стаи (с до 35 ученици), недостигът на учители и персонал, лошото състояние на училищните сгради и новата, объркана процедура за прием във висшите училища, която подлага учениците на огромен стрес – всичко това доведе до бързото разрастване на движението в страната. Вече са засегнати стотици гимназии, а към борбата се присъединиха и университетите.

Реакцията на държавата беше брутална. Протестиращите бяха атакувани със сълзотворен газ и бити с палки. Арестувани бяха над 5000 демонстранти, като 85% от тях са на възраст под 18 години. Появиха се твърдения за изтезания на ученици, а краят на протестите все още не се вижда. Днес около 500 от общо 3700 гимназии във Франция са затворени – дял, който е значително по-висок в градските райони – и младежите изглеждат решени да продължат борбата.

Междувременно и френските работници излязоха по улиците. Новият бюджет предвижда замразяване на заплатите, което на практика означава намаляване на реалните доходи. Макар и не толкова висока, колкото в България, инфлацията във Франция в момента е 3% и продължава да расте. Когато цените се покачват, а заплатите остават непроменени, е напълно естествено работниците да протестират. 30 000 души участваха в демонстрация в Париж, а над 300 000 се включиха в стачни действия в цялата страна.

Испания

В Мадрид протестите напоследък са много по-мащабни. Над половин милион души се включиха в протести срещу наемодателите и високите наеми в столицата, наред с още над 50 протеста в цялата страна. Всичко започна, когато инвестиционен фонд – новият собственик на жилището, в което 87-годишна жена е живяла повече от седем десетилетия – я уведоми, че наемът ѝ ще бъде увеличен с 275%. За повечето от нас, които плащат наем, подобно увеличение би било финансово пагубно. Жената беше принудително изведена от дома си. Всъщност се наложи да я изнесат от апартамента на носилка и тя все още е в болница. Протестите се координират от синдикат на наемателите, който настоява за 50% намаление на наемите. Те призовават към обща стачка, за да дадат тласък на протестите. След като не успя да приеме два закона за справяне с проблема, правителството свика предсрочни избори. Очакваме борбата да продължи независимо от резултатите.

Германия

И в Германия младежи излязоха по улиците. Там те са недоволни от плановете на правителството да въведе отново военната служба. Първоначално тя ще бъде на доброволен принцип, но ако не се явят достатъчно доброволци, ще стане задължителна. Едва около 530 младежи са се записали доброволно и са преминали през този процес. Това очевидно не е достатъчно, за да задоволи нуждите на все по-милитаризираната германска държава. На 25 септември се проведоха над 100 протеста в цялата страна. Германската армия наброява 186 700 военнослужещи. Правителството планира да увеличи този брой до 260 000 редовни войници и да добави 200 000 резервисти. 530 младежи няма да запълнят тази празнина. Предполагаме, че с напредването на процеса и когато младите мъже реално започнат да бъдат принуждавани да влизат в армията, тези протести ще се засилят.

Какво се случва?

Макар на пръв поглед всички тези протести да са за различни неща, съществува обща нишка, която ги свързва. Нито един от тези проблеми не ни е чужд тук, в България. Училищата ни страдат от недостиг на персонал и недостатъчно финансиране. В повечето европейски страни не се налага децата да учат на смени. В ЕС това се случва само в четири държави – всичките в Източна Европа. Страдаме от ужасяваща инфлация. България е с третото най-високо ниво на инфлация в ЕС. В момента тя е 5,6%. За онези, които трябва да наемат жилище, разходите също растат. Наемите се повишават с около 10,5% всяка година. Това е почти двойно повече от инфлацията. В София ръстът е още по-голям и наближава 20%. И тук политиците говорят за задължителна военна служба.

Към момента се твърди, че няма непосредствени планове за повторното му въвеждане. За нас обаче изглежда малко вероятно това положение да се запази за дълго.

Всички тези фактори са свързани помежду си. Те са породени от една почти постоянна икономическа криза, при която пропастта между богати и бедни се разширява с всеки изминал ден. Ситуацията се влошава от поскъпването, предизвикано от скока в цените на петрола – резултат от продължаващите войни на САЩ в Близкия изток. Нуждата от засилена милитаризация изисква повече войници и увеличаване на военните разходи до 5% от БВП. Всичко това трябва да бъде финансирано. По-голямата част от средствата ще дойдат за сметка на орязвания в социалния сектор, училищата, болниците и заплатите на работниците в публичния сектор. Със сигурност разходите няма да бъдат поети от богатите.

С настъпването на суровата зима и достигането на рекордни цени на горивата, докато заплатите на работниците остават замразени, за да се плащат повече бомби и оръжия, а социалната инфраструктура около нас продължава да се руши, очакваме да станем свидетели на повече социални конфликти вследствие на тези посегателства. Както показва краткият ни преглед на ситуацията в Европа, те засягат всички – млади, стари и работници от всички възрасти.

Ние от “Конфликт“ се противопоставяме на тези атаки. Настояваме за повече средства за здравеопазване и образование, а не за бомби и смърт. Застъпваме се за заплати, които не се обезценяват от инфлацията, оставяйки работниците в невъзможност да покриват разходите си. Подкрепяме всички, които се борят срещу тези несправедливости – както на нашия континент, така и извън него.