Днес България е малка, незначителна страна. Отдавна не се е говорило за Българска империя или за България на три морета. Това са неща от миналото, които няма да се върнат. Като малка, незначителна страна, България се оказва като шахматна фигура, контролирана от големите, важни държави. Това е вярно поне от 14-ти век насам, а може би дори и от 9-ти (век, не септември).

В продължение на петстотин години България е под османско иго. Тя дори не е държава. След това, в модерния период, собствеността и контролът над България са поети от великите сили. Провъзгласяването на независимостта през 1908 г. окончателно слага край на управлението на султаните в Константинопол и поставя на власт германски цар. Русия и Германия първоначално се борят за влияние, но до избухването на войната през 1914 г. България вече е твърдо в германския лагер.

Превратът от 9 септември 1944 г. премества България в руския лагер. 45 години по-късно, поражението на Съветския съюз в Студената война, премахва руския контрол и поставя страната в западния алианс, което води до присъединяването на България към НАТО през 2004 г. и три години по-късно към Европейския съюз. В рамките на малко повече от век, България преминава от османско владение до германски „съюзник“, до руска сателитна държава и член на НАТО. Великите сили винаги доминират. Въпреки прокламациите за независимост, реалността винаги е била подчинение – първо османско, след това германско, после руско и сега американско.

Това, което води до тези промени в „собствеността“, не е волята на народа, а победата и поражението във войната. Бавният упадък на Османската империя става арена на много войни, но може би решаващата е Руско-турската война от 1877-78 г. Промяната от германско към руско господство е причинена от германското поражение във Втората световна война, а краят на руската мощ е донесен от американската победа в Студената война. В действителност предпочитанията на народа имат много малко значение в тези събития. Съдбата на народите се решава с кръв и стомана на бойното поле.

Превратът от 9 септември е едно от тези събития. Той бележи прехода на собствеността над България от блока на Оста към съветския. Съпътстван е от голямо въстание на трудещите се в тази страна. Всъщност по време на съветския период тези събития са известни като „Народно въстание“. Зад това въстание обаче винаги са стояли руски танкове.

През август 1944 г. българското правителство се опитва да излезе от войната. Вече е очевидно, че германците ще бъдат губещата страна. Червената армия е изтласкала германските сили от Русия и вече настъпва в Румъния. Правителството обявява, че България е неутрална и нарежда на германските войски да напуснат. Българската работническа партия и нейният Отечествен фронт разбират, че е време да действат. На 5 септември СССР обявява война на новонеутрална България и Българската работническа партия започва да прилага плановете си за преврат.

В следващите дни в цялата страна избухват вълнения. Работническата класа е начело на тези събития. В Пловдив и Габрово избухват общи стачки. Има и стачки на шофьорите на трамваи в София и на миньори в Перник. Партизански части нахлуват в градовете. Частите на Отечествения фронт поемат контрол над ключови места в Източна България, включително Варна и Бургас, преди пристигането на Червената армия. В 2 часа сутринта на 9 септември 1944 г. в София е извършен преврат. В 6:25 ч. сутринта по Радио София е обявено, че Отечественият фронт е завзел властта. Борбата срещу лоялистите на стария режим продължава за кратък период, но по същество превратът е приключил до вечерта. България е прехвърлена в руската сфера на влияние.

И така, кой е завзел властта? Очевидно работническата класа е изиграла огромна роля във въстанието. Властта е завзета обаче не от работническите организации, а от Отечествения фронт, воден от Българската работническа партия. Как разбираме това зависи дори от това как разбираме същността на Съветския съюз.

Ако вярваме, че СССР е общество, контролирано от работническата класа, и че Българската работническа партия е партия, която представлява работническата класа, тогава въстанието може да се разглежда като революционна трансформация. За нас в „Конфликт“ обаче работническата класа не беше на власт в Русия. Съветският съюз беше държава, в която трудещите се не контролираха обществото. Това беше държава, в която работниците работиха, а шефовете управляваха. За нас в Съветския съюз нямаше нищо социалистическо освен името му. Той беше капиталистическа държава.

Имайки това предвид, превратът всъщност не представлява революционно въстание, а просто прехвърляне на властта от една група политици на друга. Несъстоятелна е и официалната държавна линия днес, която разглежда 9 септември, като вододел разделящ на две демократичното развитие на страната. Трудно можем да говорим за демокрация преди 9 септември, когато голяма част от населението няма избирателни права, конституцията бива суспендирана, а когато изобщо се провеждат избори, лявата опозиция е сваляна с преврат всеки път, когато ги спечели.
Така, през 1944-та България е преместена от германската в руската сфера на влияние, където ще остане през следващите 45 години. През 1989 г., когато се случва следващото прехвърляне на властта, трудещите се хора бяха пасивни. Нямаше масово движение на работническата класа в защита на така наречения „социализъм“. За нас това беше така, защото работниците не чувстваха, че това е тяхната система. За нас това беше капитализъм, управляван под контрола на Комунистическата партия и държавата. В това разбиране, голямото въстание от 9 септември 1944 г. е малко повече от преврат, при който една от великите сили е преместила пешката си на шахматната дъска.