79 220 загинали цивилни, след близо две години геноцид в Газа, това е официалният брой на жертвите. Истинският ужас почти сигурно е много, много по-висок. Това са „преките смъртни случаи“. Те не включват „косвените смъртни случаи, дължащи се на конфликта“. В последните конфликти „косвените смъртни случаи“ са възлизали между три и петнадесет пъти над „преките смъртни случаи“. С настъпването на глада в Газа, бихме очаквали крайните цифри да са към по-високите. Тези крайни цифри за зверствата в Газа ще бъдат чудовищни.

По целия свят хората са възмутени от кланетата, извършвани ежедневно. Ако погледнем само през изминалия уикенд, виждаме над един милион души да протестират по улиците на Мадрид. В Лондон виждаме 890 души са арестувани на протест, най-големият брой демонстранти, арестувани някога за един ден от британската полиция. От тези хора се очаква 857 да бъдат обвинени в „проявяване на подкрепа за забранена група“. Това са по същество обвинения в тероризъм. На последната демонстрация от този вид в Лондон средната възраст на протестиращите беше над 60 години. Една баба в момента е изправна пред съда, обвинена в тероризъм.

Следващата седмица Общото събрание на ООН ще се събере в Ню Йорк, а Палестина ще бъде една от основните теми на дискусия. Въпреки че различни западни държави декларират, че ще „признаят“ Палестина, не очакваме да се направи нещо, за да се спре клането. Израел в момента нарушава над 30 резолюции на Съвета за сигурност на ООН, включително резолюция 2728 от миналата година, призоваваща за незабавно прекратяване на огъня. Бени Ганц, член на израелския военен кабинет, заяви, че резолюцията „няма оперативно значение“. Докато политиците седят в Ню Йорк и обсъждат, децата ще продължат да бъдат убивани.

За нас промяната не идва от празните думи на политиците, а от действията на обикновените хора. Ние аплодираме всички протести срещу геноцида, който се случва в момента в Газа, и като работническа организация ние особено подкрепяме действията, предприети от работниците, за да хвърлят гаечен ключ в зъбните колела на военната машина.

В цяла Южна Европа пристанищните работници са начело на тази борба. В средата на юли работниците в пристанището Пирея близо до Атина отказаха да транспортират пратка от стомана, произведена в Индия, предназначена за военна употреба от Израел. Два дни по-късно, когато имаше друг опит да се внесе същата стомана в пристанището под китайски флаг, работниците и местните хора отговориха с масова демонстрация от хиляди хора, за да блокират товара. През юни френски докери във Фос-сюр-Мер, близо до Марсилия, отказаха да заредят ленти за боеприпаси, използвани за производството на картечници, предназначени за Израел. След успеха им, докери както в Италия, така и в Гърция направиха публични декларации, че и те ще откажат да товарят и разтоварват всякакви пратки с оръжие за Израел.

Най-скорошният призив за действие беше изявление, направено от докери от Генуа, Италия, в което се казваше, че ще затворят пристанището, ако бъде спрян настоящ конвой с хуманитарна помощ, плаващ за Газа. Докерите в пристанището на Венеция заявиха подкрепата си за това действие.

В днешния глобализиран свят връзките с военната машина са се разпространили по цялата планета. В началото на месеца беше обявено, че израелските пристанищни власти са възложили договор на MTG Dolphin Shipeprepair and Shipbuilding във Варна за изграждането на два влекача. Ние от Конфликт подкрепяме лозунга на гръцките пристанищни работници, когато казват „Ръцете ни няма да бъдат напоени с кръв“. Призоваваме хората да се присъединят към нас в нашата демонстрация на 7 октомври пред съдебната палата в 18:00 часа, за да протестират срещу варварството на настоящия геноцид в Газа и спекулирането на компании в тази страна с кръвта на децата.