Вече изглежда почти сигурно, че утре Реджеп Тайип Ердоган ще бъде избран за президент на Турция. При цялото бръщолевене на опозицията през този изборен период, сега изглежда, че няма какво да попречи на Ердоган да спечели третия си (и последен) президентски мандат.

Както винаги, медиите разказват за тези избори като за изключително важни за определяне на бъдещето на страната и говорят за масовата избирателна активност от над 80 %. Разбира се, това е огромна цифра. В повечето европейски страни подобна избирателна активност е немислима. Със сигурност хората в Турция трябва да смятат, че тези избори са от решаващо значение за бъдещето на страната им, щом излизат да гласуват в такива големи количества.

Ние в Конфликт не смятаме изборите за особено важни. Който и да спечели изборите, капитализмът продължава. Богатите си остават богати. Бедните си остават бедни. Правителствата трябва да управляват икономиката, а диктатът на икономиката днес означава, че строгите икономии и посегателствата върху жизнения стандарт на работниците са на дневен ред. При цялата си разпаленост и приказки за това колко са различни, всички политически партии следват по същество една и съща икономическа програма – тази на монетаризма. Избирателната активност в повечето страни е ниска, защото хората не вярват, че гласуването ще доведе до радикална промяна в живота им. Смятаме, че те имат право да вярват в това.

Какво се случва в Турция тогава? Убедени ли са турците, че този път, въпреки че го казват всеки път, тези избори са наистина важни? Тук, в България, на последните избори по-малко от 40 % от хората си направиха труда да гласуват. Това е по-малко от половината от процента на турците, които гласуваха преди две седмици. Защо се случва това? Имат ли тези избори наистина значение? Турция ли е страната с най-демократично участие в света?

Смятаме, че отговорът на тези въпроси е „не“. Да, разбира се, медиите, не само в Турция, но и по целия свят, представиха тези избори като решаващи. Разбира се, това е повлияло на някои хора да излязат и да гласуват. Смятаме обаче, че един малко по-внимателен поглед върху турската избирателна система обяснява причината много по-ясно. Причината турците да участват в изборите с толкова голям брой гласове е, че в Турция негласуването е престъпление, което се наказва с глоба. Това е причината, поради която толкова много хора излизат и гласуват. Да не гласуваш струва скъпо.

Какви са тогава разликите между двамата кандидати на тези избори? В много отношения и двамата кандидати предлагат една и съща програма, същата като на всички капиталистически партии. Това означава икономически икономии, а в Турция – комбинирани и с краен национализъм. Всъщност през последните две седмици след първия тур на изборите и двете партии се надпреварваха да подчертават своите националистически качества.

Опозиционната партия РНП (Републиканска народна партия) опита да сключи споразумение с победения трети кандидат, ултранационалиста Мухарем Индже, като обеща експулсирането на всички пет милиона бежанци в Турция в рамките на две години и продължаване на антикюрдската политика. Неговата партия обаче подкрепя Ердоган. Изглежда почти невъзможно лидерът на РНП Кемал Кълъчдароглу да успее да навакса петте процента от гласовете, които му липсват. По-скоро изглежда по-вероятно, че вместо това кемалистите ще изгубят някои кюрдски гласове.

По социалните въпроси, особено тези, свързани с религията, РНП със сигурност е по-либерална. Но ПСР на Ердоган (Партията на справедливостта и развитието) контролира парламента и за РНП ще бъде трудно да направи някаква реална промяна. Може би най-важната реална разлика е по отношение на политиката на Ердоган за намаляване на лихвените проценти като метод за борба с осакатяващата инфлация в Турция.

Според нас изборите не дават никакви изгледи за подобряване на положението на работническата класа. Която и партия да управлява, тя ще бъде принудена да провежда една и съща политика. Идеята, че има фундаментална разлика между тези конкуриращи се партии, е само фасада, както видяхме вчера в скандала с „момчетата от Харвард“ тук, в България. Ако всички партии са по същество еднакви, каква е надеждата за промяна?

Ние в Конфликт сме убедени, че единственият начин да се промени обществото не е в това просто да се гласува на всеки няколко години или дори всяка година, както в момента е на мода в България. Ние вярваме, че единственият начин да се постигне промяна е чрез работещите хора, които действат заедно в свой интерес. За нас именно работещите хора, които действат заедно на работните си места, са истинският двигател на промяната, който може да защити стандарта на живот и условията на труд на работниците и в крайна сметка да промени обществото.

В това отношение работниците в Турция са далеч по-напред от тези в България, може би принудени към тази войнственост от галопиращата инфлация, която преживяват там. Последните официални данни за инфлацията (февруари 2023 г.) сочат, че инфлацията е 55,18 %. Реалността обаче е много по-лоша. Турските работници не бездействат в отговор на това. Десетки хиляди работници във всички сектори стачкуваха тази година. Много от тях спечелиха увеличение на заплатите, за да не изостават от инфлацията.

Която и партия да спечели утре, сигурно е, че инфлацията и атаките срещу работниците ще продължат, както и тези стачки. Именно в тези борби, а не в електорализма, виждаме възможността за истинска прогресивна промяна. Който и да е президентът в понеделник сутринта, тези борби ще продължат.