Текст на медицинска сестра от Англия, която разказва за настоящите стачки и мобилизации в Обединеното Кралство. За ролята на синдикатите и работническите събрания, както и за перспективите пред борбите на здравните работници и работниците изобщо в условията на глобална криза.

Инфлацията е 14%, сегашното “увеличение” на заплатите от страна на
правителството всъщност е сериозно намаление на заплатите, а обявеното увеличение за 2023 г. е
само 2%. Това означава, че все повече колеги от Националната здравна система ще
напускат работа, а недостигът на персонал ще се задълбочава. Време е за реални
действия.
Отдавна не сме се борили. С изключение на младшите лекари, от 30 години в здравеопазването
не е имало голяма стачка. Кой има опита да организира борбата? Успешната борба се
нуждае от обединени действия на работещите в различни групи, в различни видове болници, в
различни профсъюзи. Ако погледнем случващото се през последния месец, ще видим, че
профсъюзите няма да могат да организират това единство.

И така, какво се случва?
След оказан натиск шотландското правителство реши да увеличи годишната
работна заплата с 2 200 лири, докато в Англия увеличението е едва с 1 400 лири. Като се има предвид
процентът на инфлацията, това реално е намаление на заплатите.
Членовете на повечето профсъюзи отказаха това „увеличение“ на заплатите и гласуваха за
стачни действия. Представителите на синдиката Unison (казионен английски синдикат) пренебрегнаха гласуването на своите членове, договориха по-ниско увеличение за част от сестрите и препоръчаха на членовете си да приемат предложението, докато другият голям профсъюз, RCN, препоръча да откажат. В службата за бърза помощ GMB и Unite (други два казионни синдиката) не координираха стачните си действия, така че да стачкуват в един и същи ден.
В крайна сметка повечето профсъюзи в Шотландия отмениха стачните действия и
подтикнаха членовете си към още едно гласуване.
В Англия RCN призова за стачки на 15 и 20 декември, но реши, че не всички
членове, които са гласували за стачка, действително ще се присъединят. Unison не успя да
мобилизира повече от 40% от собствените си членове да гласуват и не успя да достигне
законовия кворум в повечето окръзи. Изпращането на имейли и обажданията на отделни
членове по домовете не са достатъчни, за да се създаде колективен дух, необходим за
организиране на стачка – никой от нас не е видял забележими демонстрации за заплатите в и
пред болниците в навечерието на гласуването. Правителството сигурно е доволно, че
профсъюзите разделят работниците по този начин.

И така, какво трябва да направим ние?
Нуждаем се от независими и открити събрания. Нуждаем се от независими и открити събрания във всяка болница или отделение, отворени за всички работници, независимо от професията или членството им в
синдикат, за да обсъдим как да бъде организирана тази борба.

Във Франция в началото на 90-те години здравните работници успяха да
координират подобни събрания на национално ниво – преди социалните мрежи и интернет.
Нека превърнем пикетите на RCN в средата на декември в асамблеи – или да ги
организираме самостоятелно, ако е необходимо.
На асамблеята можем да направим равносметка кои отделения и департаменти
присъстват и да се уверим, че сме поканили делегати от тези, които отсъстват. Можем да
обсъдим конкретни искания и различни действия за тяхното изпълнение – от бойкот на
извънредния труд, до „работа по правилник“ (вид стачка при която работниците следват стриктно правилника и трудовото законодателство по време на работа, което реално блокира работата). Можем да обсъдим дали да окажем натиск
върху профсъюзите, за да подкрепят нашите решения, или да действаме самостоятелно.
Можем да измислим как да се координираме с асамблеите в други региони.
По време на неотдавнашните стачки на болниците в Германия можахме да видим
колко силна може да бъде една стачка, ако делегатите от всяко отделение координират
борбата заедно. В резултат на стачките сега работниците получават по един почивен ден
за всеки пет смени, в които е имало недостиг на персонал. Стачките в болниците са
трудни, но те могат да бъдат ефективни, без да излагат на риск живота на хората.
Има и други начини за оказване на натиск върху правителството. Ако хиляди
работници от Националната здравна система подкрепят настоящите стачки в Кралската поща, университетите, железниците и фабриките за хранителни продукти, като блокират сортировъчните бюра, входовете на гарите или фабричните врати, правителството ще има проблеми. В
Аржентина здравните работници и учителите блокираха главните пътища към петролните
находища и туристическите курорти, за да причинят финансови загуби на правителството.
По този начин те успяха да наложат масово увеличение на заплатите.
Това са смели действия. Няма да е лесно. И ще има много хора, които ще се
опитват да потиснат всякакъв вид смелост и инициативност. Но ние, като работещи в здравната система,
трябва да сме наясно какво ще е необходимо, за да спечелим, а не да се съгласим на
някаква мизерна сделка.

ПО-ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Виждаме, че стачките стават все повече – от университетите до железниците и
пощенските служби. Тези стачки са възможност да се обединим в различни сектори и да обсъдим какво можем да направим ние, работниците, за да променим настоящата социална атмосфера на обреченост.
Достатъчно силни ли са настоящите стачки, за да защитим заплатите си от
инфлацията и атаки като „уволнение и повторно наемане“ (практика на работодателите да съкращават работници и после да ги наемат обратно при по-лоши услович)? Често виждаме, че стачките на
различните профсъюзи и сектори не са координирани и в крайна сметка се оказват
изолирани. Често виждаме, че страхът на профсъюзите да нарушат строгите закони за
стачките прави борбата ни по-малко ефективна. Често виждаме, че колегите работници са
разочаровани, защото решенията за организиране на стачката се вземат не от
стачкуващите, а от профсъюзните лидери.
Трябва да разсъждаваме по тези въпроси заедно и независимо, тъй като повечето
организации имат свой собствен интерес, когато става въпрос за стачки: те искат само да
ни вербуват като членове или избиратели. Те нямат интерес от това ние да разберем и да
водим собствените си борби.
Но не става въпрос само за заплатите. Законът ни казва, че „политическите стачки“
са незаконни. Те искат да ни държат в рамка. От нас като работници се очаква да се
интересуваме само от хляба и маслото си. Но като „основни работници“ в
здравеопазването, транспорта, производството на храни или индустрията, ние знаем
как се управлява обществото и имаме потенциалната власт, знания и обединение, за да го
променим към по-добро.
Сегашният момент е опасен. Виждаме ескалираща глобална криза. Борбата за
пазари прераства във войни, а климатът се влошава. Страшното е, че сме в каша главно
защото влиятелни и богати хора имат интерес нещата да останат такива, каквито са.
Страшното е, че дори тези, които смятаме за силни – от политиците до големите
корпорации – не контролират ситуацията. Това общество се управлява по толкова
раздробен начин – разкъсано от милиони разделени компании, правителствени отдели,
местни и национални пазари, колебаещи се в стойностите на акциите и валутите – че
никой не може да твърди, че контролира ситуацията. Хаотичните реакции на пандемията
Covid, на глобалните проблеми с веригите за доставки и на изменението на климата
доказват това.
Но сегашният момент е изпълнен с надежда. Ние, като т.нар. основни работници,
знаем как да управляваме нещата и бихме могли да го правим много по-добре, ако не ни
се налагаше да се занимаваме с маржовете на печалбата и управленските йерархии.
Настоящите стачки също са шанс да открием този потенциал. Ние носим социалната
отговорност да поемем контрола върху средствата за производство на нашия живот и да
ги изтръгнем от тази система, която никой не контролира. Ако всеки работи само за
обществено полезни цели, всички ще можем да работим много по-малко и ще имаме
време да учим и да се наслаждаваме на живота си.

В крайна сметка това е въпрос на власт: кой притежава и контролира нещата, които
използваме, за да създадем условия за живот? Ако можем да водим и координираме
ефективни стачки, използваме ли тази нова власт, за да се противопоставим на онези,
които твърдят, че вземат решения вместо нас? Настоящите стачки поставят този въпрос на
дневен ред и поставят в центъра на вниманието нашата отговорност като работници за
бъдещето на обществото.
За бунт на работническата класа, за нейното самоосвобождаване и за по-добро
общество!
www.angryworkers.org / angryworkersworld@gmail.com