Десетки хиляди заляха повечето големи градове в страната в най-големите протести от 2013-та насам.  Протестът във Варна също беше огромен. Хиляди варненци заляха улиците на града, като шествието започна от областна управа и завърши пред общината.
Протестът бе организиран от коалицията ПП и Демократична България и по същество беше партиен митинг.  Да направят изказвания от микрофоните се изреди целия партиен актив на двете партии, които повториха исканията на коалицията за по-десен бюджет, сравниха протеста с падането на комунизма и след това призоваха протестиращите да скандират името на новоосвободения от ареста кмет и техен съпартиец – Благомир Коцев, който също излезе да говори пред множеството.  В едно от изказванията, народен представител от Демократична България сподели с протестиращите колко е горд, че „протестиращите са толкова политически осъзнати, че вместо да протестират за социални придобивки, както навсякъде другаде в Европа, тук протестираме за ограничения и разумни харчове“. 

Направи впечатление разминаването между исканията на организаторите на протеста и многохилядното множество, което вместо да вика “не на бюджета”, скандираше “оставка”. Явно не всички бяха запознати с партийната директива, да не се иска оставка на правителството, а само изтегляне на бюджета. Объркването се задълбочи, когато депутатите от ПП ДБ благодариха на агитките на Черно Море и Спартак за подкрепата. Част от агитката явно не бяха разбрали, че протестът е партиен и призоваха недоволството да се насочи срещу всички в парламента, включително срещу организаторите от ПП ДБ, качиха се на сцената и прекратиха речите на политиците. 

Подобна ситуация имаше и в Стара Загора, където миньори от ТЕЦ Марица Изток, водени от председателя на секцията на КНСБ се присъединиха към протеста с транспаранти срещу ПП и ДБ и се стигна до конфронтация със симпатизантите на двете партии. 

Но най-драматична без съмнение бе ситуацията в София, където протестът беше най-масов. Макар, че започна мирно, протестът ескалира с включването на футболните агитки, които, заедно с част от протестиращите,  влязоха в сблъсъци с полицията пред централата на ДПС. 

Та, чии е този протест? На организаторите от ПП/ДБ, които диктуват исканията и дирижират събитията, поне докъдето имат възможност? На агитките, които запълниха новинарските емисии с апокалиптични сцени? Или на мнозинството, което излезе на улицата за да иска оставка на правителството и да се противопостави на целия корумпиран елит?  

На много хора им се иска верния отговор, да е – на мнозинството, разбира се. Ние обаче оставаме скептични. Въпреки неуспеха си да контролират напълно тълпите, ПП ДБ все още държат контрола над протеста и неговата посока, особено в София. Дали протестът ще се насочи към искане на оставка на правителството или нещо друго, зависи единствено от решението на партийните централи на двете партии, независимо какво искат протестиращите. Не че преминаването от искане за нов бюджет към искане за оставка и ново правителство може да се счита за някаква радикализация на протеста. Много вероятно е и без това правителството да хвърли оставка в следващите дни. 

Въпреки това, част от хората са позитивно настроени. Дори тези, които не подкрепят ПП ДБ виждат в протеста потенциал да отприщи желанието за съпротива сред много хора. Надеждата е, че ентусиазма от това да изживееш многохиляден протест ще активизира хората да бъдат по-политически активни. Но да стоим с няколко хиляди души и заедно да ръкопляскаме на речите на политическите лидери и да повтаряме техните лозунги не води до политическа еманципация, а обратно. Дресира ни в послушание и очакване на поредния спасител. След постигане на целите на партийните централи, цялата енергия на протеста ще бъде грижливо канализирана към избирателните урни, с което ще бъде затворен поредния цикъл от безплодни протести организирани от опозицията.