Ние не развяваме национални знамена. Не желаем да „върнем величието на България“. Нощем не сънуваме земя на три морета. Не се ядосваме относно „националността“ на отдавна покойни светци или за това, че някой ги отмъква от „нас“. Не презираме и не обиждаме македонците, като в същото време гръмко ги назоваваме българи. 

Осъзнаваме, че в дни на нарастващ национализъм казаното от нас не ни прави популярни. Днес е твърде обичайно да се развява знамето. По целия свят наблюдаваме как националистически и ксенофобски политически партии набират все повече подкрепа, развявайки знамена и осъждайки имигрантите и чужденците. Проповядването на омраза е отново на дневен ред, било то през призивите на големи западноевропейски партии за изпращане на „чужденците” у дома или през постоянния расизъм и злоупотреби, насочени към ромската общност у нас. Ние се противопоставяме на всичко това. 

Когато сръбската турбо-фолк звезда Цеца развя българското знаме по време на концерт в македонския град Велес, не избухнахме в спонтанни възгласи, нито започнахме да се караме с македонците в социалните медии. По-скоро с тъга размишлявахме върху терора и ужаса, които национализмът и знамената донесоха на региона през последните два века. 

Национализмът е съвременна идеология. Той придобива популярност по време на Френската революция от 1789 г. С други думи, национализмът е на по-малко от два века и половина. Неговото наследство в този регион е кръв и смърт. Както бавният упадък на Османската империя, така и внезапният разпад на Югославската федерална република бяха последвани от убийства, етническо прочистване и кланета. Правителствата използваха национализма с цел да мобилизират населението си да защити нацията, а обикновените работници прегърнаха смъртта, за да опазят богатствата на богатите. 

Днес краят на Османската империя, едно време на смут, е нещо останало в историята. Най-големият ужас от тях бе геноцидът, извършен срещу арменците от „Младите турци” и Османската държава. Загинаха милиони. Турската „освободителна война“ също завърши с кръвопролития. При катастрофата в Смирна – днешен Измир, – след като армиите на новата Турска република опожариха града и напъдиха цивилните в морето. бяха избити около 100 000 гърци и арменци. Британският политик Уинстън Чърчил, без съмнение експерт в изстъпленията на империализма, заяви: „Като умишлено планирано и методически осъществено зверство, Смирна има малко паралели в историята на човешките престъпления.“

Обменът на население, следващ войната, бе момент на масово етническо прочистване. Смята се, че най-малко 1,6 милиона души са били прокудени от домовете си, превръщайки се в бежанци. Жертви бяха, разбира се, не само гърците. От тази цифра поне 400 000 души са мюсюлмани, изгонени от Гърция в Турция. Това съвсем не е първият подобен случай, както няма и да е последният. Балканските войни свидетелстват за етническо прочистване от ужасяващ мащаб. Към 1923 г. едва 38% от мюсюлманското население от предвоения период все още живее на Балканите, a преобладаващата част от балканските турци биват или убити, или прокудени. Същите войни довеждат до смъртта на между 632 000 и 1 500 000 цивилни мюсюлмани. Към 1924 г. християнското население на новата Турска република пък намалява от 4,4 милиона през 1912 г. до 700 000. Това бе и краят на мултикултурните, мултиетнически общности, които някога населяваха градовете на Егейско море. 

Българите също са жертви на тези катастрофи. По време на Втората балканска война 200 000 етнически българи биват убити или изгонени от района на Източна Тракия. След края на войната пък, османците и българите „разменят” граждани, като всяка от страните прокужда близо 40 000 души. Дори в по-ново време България е участвала в подобно масивно етническо прочистване. В началото на 50-те години на миналия век, около 150 000 турци биват изгонени от България. Отново, този път през 1989 г., над 350 000 турци и мюсюлмани. Макар войните от началото на 20. век да са вече избледнели в живата памет, спомените от югославските са все още свежи. Ако има някой, който би следвало да е наясно с последствията от развяването на знамена, то би трябвало да е тъкмо Цеца. Нейният съпруг, гангстер и военачалник, бива обвинен – в резултат на действията си по време на войната в Босна – в престъпления срещу човечеството, преди да бъде убит в хотел в Белград. Югославските войни доведоха до 140 000 жертви и четири милиона разселени. 

Ние не гледаме на македонците като на „българи, пропагандно промити от сърбите”. Ние ги гледаме така, както и всички останали хора от региона – като братя и сестри, като съседи, приятели и братовчеди. Не ги гледаме като хора, които искаме да убием или които искат да убият нас, че да могат управниците ни да защитят някаква предполагаема национална чест или пък да спечелят парче земя, което да предоставят на богаташите.

Това, за което ние от Конфликт се застъпваме, не е развяването, а разкъсването на всички национални знамена, започвайки с нашите собствени. Така бихме освободили ръце, за да посрещнем и прегърнем съседите си като братя и сестри.