Убийството на Силвия е, за съжаление, учебникарски пример. Колко пъти жените са предупреждавали институциите за насилие от страна на партньорите си и не са били чути? Колко други никога не са се осмелили да проговорят, защото са били сигурни, че това няма да промени нищо?

Бихме искали да бъдем оптимисти и да кажем, че времената се променят, че поне обществото най-накрая започва да говори за това. Но с възхода на фашизма в Европа може да се опасяваме, че малкото, което жените са извоювали – а именно абортите, правата им като майки и работнички – все повече ще бъде цел на крайно десните режими и капитала.

Всъщност е толкова лесно да привлечеш на своя страна определени мъже и да ги накараш да повярват, че властта им се упражнява в брачната сфера, над техните съпруги. Толкова е лесно да се отклони гневът им от това, че са понижени в кариерата си, и да ги накараш да повярват, че пречката за социалния им напредък е в дома. Що се отнася до мъжете с власт, колко изкушаващо е за тях да изпробват нови граници: защо да унижаваш само подчинените си, когато можеш да унижаваш и сексуалните си партньори?

За съжаление домашното насилие е социален факт, който се споделя на всички нива. Вярно е, че една добре платена жена с диплома е по-вероятно да избегне ситуация на насилие. Но нейният социален успех привлича и ревността на някои мъже, които вместо да атакуват капитала, който подрежда работниците в йерархията, предпочитат да слушат нежната музика на патриархата, за да могат да си възвърнат мястото в обществото.

Говори се, че сирените са жени и че примамват мъжете с песните си, за да ги изядат. Но днес ние чуваме други сирени – тези на фашизма, който изсмуква стремежите на работниците, за да се подчинят на капитала. Нека не се оставяме да ни заблудят. Нека се отвърнем от тези сирени и да се вслушаме в призивите за помощ на жените в домовете им.