Среща във Варна за борбите в здравеопазването
На 15-ти октомври във Варна бе проведена среща на тема борбите в здравеопазването. В срещата организирана от Конфликт взеха участие медицински сестри от Варна и региона, студенти по медицина транспортни работници и работници от други сектори, които подкрепят борбите на здравните специалисти. На срещата присъстваха и лидерите на синдиката на медицинските специалисти (СБМС), които в момента организират безпрецедентна стачка в болницата в Добрич, която е и първата стачка в здравеопазването, обединяваща медицински специалисти и санитари.
Фокус на срещата бе именно зараждащото се стачно движение в здравеопазването. Представителите на синдиката на медицинските специалисти разказаха историята на създаването на организацията, промяната в съзнанието и нагласите в съсловието за последните 4 години и узряването на идеята за стачката, като най-ефективния инструмент в ръцете на здравните работници за извоюване на дойстойни заплати и условия на труд. През 2019-та година, когато недоволството в съсловието избухна за първи път, действията бяха ограничени до протести пред болниците и в столицата, а голяма част от здравните работници (както повечето работници в страната) не правеха разлика между протест и стачка, като двете думи често се използваха взаимозаменяемо. Днес голяма част от медицинските специалисти не само знаят точно какво означава стачка, но и знаят как да я използват. За да се стигне до тук бяха нужни няколко предпоставки. От една страна, това беше успешния пример на медицинските сестри от болницата в Сливен, които организираха успешна стачка през 2019-та година и спечелиха увеличение на заплатите си, както и подобните колективни действия на сестрите в Карлово. От друга страна, това е резултат на неуморния труд на няколко медицински сестри, които посветиха последните няколко години на това да обикалят страната, за да обучават и организират съсловието. Благодарение на всичко това, днес, 4 години след началото на протестите в здравеопазването, се намираме в коренно различна ситуация. Медицинските специалисти имат борбени синдикални организации из цялата страна, БАПЗГ помага в организирането на обучения за правата на работното място и провеждане на стачки, а в Добрич избухна най-голямата стачка в здравеопазването в новата история на страната.

Въпреки, че няма как да не гледаме с оптимизъм към това развитие, не можем да си затворим очите пред факта, че всичко това все пак остава ограничено до един малък кръг от борбени здравни работници и няколко „бастиона“ на борбата, съсредоточени предимно в болници в средно-големи градове в провинцията. Това бе и един от въпросите разискван по време на срещата, а именно как стачното движение да се разпространи отвъд сегашните си рамки. В момента стачките и синдикалните борби се случват с най-голям интензитет в средно големи градове като Добрич и Сливен, докато почти напълно отсъстват в София, Варна и Пловдив. Това се дължи до голяма степен на факта, че средно-големите градове предоставят плодотворна почва за организация: те са достатъчно големи, за да имат голяма болница с концентрация на сравнително голям брой медицински работници, но са достатъчно малки за да няма голямо текучество на кадрите в болницата (тъй като често тя е единствената в населеното място), което спомага за сплотяването на колектива и взаимното доверие, така необходими за организацията на успешна стачка. Липсата на опции за бърза и лесна смяна на работното място също така спомага за решението на работещите да се изправят срещу проблемите в болницата си, вместо да избягат от тях, напускайки работа. В големите градове нещата стоят по различен начин. Макар и проблемите на медицинските специалисти (и санитарите) да са до голяма степен сходни, техните решения изглежда се намират по-трудно поради голямото текучество, опцията за смяна на местоработата, а на места и заради относително по-виското заплащане, особено в София.
За да потърсим начини да се справим с тези проблеми, събитието продължи с презентация за борбите на здравните работници по света и различните тактики, които те прилагат за да извоюват своите искания. Обърнахме специално внимание на борбите на медицинските сестри в Чехия тъй като преди няколко месеца бяхме домакини на среща между медицински сестри от чешката Независимата сестринска инициатива (KKN) и местни членове на СБМС, така че много от присъстващите бяха запознати с контекста на борбите там.
Сестрите в Чехия са успели да извоюват увеличение на заплатите и подобряване на условията си на труд чрез организация и различни форми на стачки в болницата, но това което прави техния опит интересен е начина по който са започнали борбата, а именно чрез атака срещу дребните нарушения на работното място – например проблемът с почивките. Първото, което те са направили е да започнат да взимат всичките им полагащи се по закон почивки, въпреки протестите на лекари и ръководството на болницата. След това са започнали да ги удължават, като например след дезинфекция почиват още 15 минути за да изветрее миризмата на дезинфектанта. Това не само е удължило почивката им но е подобрило значително и здравословното им състояние, а колективната съпротива срещу липсата на почивки им е дала увереността и сплотеността необходими за бъдещите по-мащабни мобилизации в болницата. В дискусията взеха участие сестри от варненската болница Света Марина, където, както в много други болници, сестрите не получават полагащите им се по закон почивки, а много от тях дори не знаят, че имат право на тях. Бе взето решение, че трябва да се предприемат действия за запознаване на сестрите с правото им на почивка и насърчаването им да отстояват това си право.

Отвъд Чехия, говорихме за медицинските сестри в Швейцария, които са предприели така наречената „административна стачка“: стачка при която сестрите извършват нормално своите задължения по грижата за пациента, но отказват да попълват документи свързани с тяхното осчетоводяване. Така те блокират административната работа на болницата и възможността и да реализира печалба без това да застрашава медицинската грижа в лечебното заведение.
Интересни примери бяха и борбите на медицинските работници в Гърция, където те създават „Движение за класова автономия“ обединяващо медиците и пациентите, борбите в Аржентина, при които медицински специалисти блокират нефтената инфраструктура и туристически обекти, за да окажат натиск над правителството, както и в Австралия в някои организирани болници където профсъюзът просто затваря леглата, ако нивото на персонала е твърде ниско
В последната част на събитието обсъждахме различните видове стачки, част от които (като административната) вече бяхме обсъдили по време на презентацията за международните борби. Ето списък с кратко описание на всяка от тях:
Ротационна стачка – стачкуват само част от работещите в предприятието (учреждението), с цел да не се прекъсва важна за пациентите дейност
Бавна стачка – работещите извършват своите задължения максимално бавно. Това не е стачка в юридическия смисъл на думата, но при ефективно приложение има подобен ефект. Полезна е в случаите, в които работниците не могат да излязат в ефективна стачка поради рестриктивно законодателство или липса на кворум.
Усърдна стачка – състои се в прилагането на
трудовия кодекс и вътрешния правилник в най-малките му детайли. Предимството
за стачкуващия е, че той си върши работата, така че това действие е законно и получава заплатата си, но производителността му клони към нулаСпонтанна (твърда) стачка – стачка, която не следва законоустановените регулации. Няма нужда от мнозиниство при гласуване (но е препоръчително), няма нужда от документация, няма нужда работодателя да бъде предупреден предварително. Тази стачка е най-ефективна, тъй като работодателя няма време да реагира, но и най-опасна, тъй като участниците в нея подлежат на съдебно преследване, ако стачката е неуспешна.
Солидарна стачка – работещите стачкуват от солидарност
към други работещи, с което увеличават натиска отвънОкупационна стачка – стачка, при която стачкуващите не
позволяват да се извършва каквато и да било
дейност в предприятието или учреждението в което се случва. На практика това се изразява в заставане на входовете на предприятието и недопускане на нестачкуващите колеги до работните им места и блокиране на цялата дейност.Генерална стачка – когато стачната вълна обхваща голяма част от работещите в страната, и която има елементи на политическа стачка;
В заключение присъстващите изразиха солидарност със стачката в Добрич и желание да подкрепят стачкуващите сестри на място. Незабавно бе организиран транспорт и още на другия ден част от участниците в срещата отпътуваха за Добрич. Присъстващите транспортни работници също заявиха желание за подкрепа, като те ще пристигнат в Добрич за началото на ефективните стачни действия през идващата седмица, когато се очаква да бъде и решаващия момент за борбата на медиците.

dear compañeros, we translated in French your recent text about the Dobrich hospital fight as we think your experience is very valuable for all health workers. It is inspiring. Yours in solidarity
http://cnt-ait.info/2022/10/12/bulgarie-dobrich/