Статии

Среща във Варна за борбите в здравеопазването

На 15-ти октомври във Варна бе проведена среща на тема борбите в здравеопазването. В срещата организирана от Конфликт взеха участие медицински сестри от Варна и региона, студенти по медицина транспортни работници и работници от други сектори, които подкрепят борбите на здравните специалисти. На срещата присъстваха и лидерите на синдиката на медицинските специалисти (СБМС), които в момента организират безпрецедентна стачка в болницата в Добрич, която е и първата стачка в здравеопазването, обединяваща медицински специалисти и санитари.

Фокус на срещата бе именно зараждащото се стачно движение в здравеопазването. Представителите на синдиката на медицинските специалисти разказаха историята на създаването на организацията, промяната в съзнанието и нагласите в съсловието за последните 4 години и узряването на идеята за стачката, като най-ефективния инструмент в ръцете на здравните работници за извоюване на дойстойни заплати и условия на труд. През 2019-та година, когато недоволството в съсловието избухна за първи път, действията бяха ограничени до протести пред болниците и в столицата, а голяма част от здравните работници (както повечето работници в страната) не правеха разлика между протест и стачка, като двете думи често се използваха взаимозаменяемо. Днес голяма част от медицинските специалисти не само знаят точно какво означава стачка, но и знаят как да я използват. За да се стигне до тук бяха нужни няколко предпоставки. От една страна, това беше успешния пример на медицинските сестри от болницата в Сливен, които организираха успешна стачка през 2019-та година и спечелиха увеличение на заплатите си, както и подобните колективни действия на сестрите в Карлово. От друга страна, това е резултат на неуморния труд на няколко медицински сестри, които посветиха последните няколко години на това да обикалят страната, за да обучават и организират съсловието. Благодарение на всичко това, днес, 4 години след началото на протестите в здравеопазването, се намираме в коренно различна ситуация. Медицинските специалисти имат борбени синдикални организации из цялата страна, БАПЗГ помага в организирането на обучения за правата на работното място и провеждане на стачки, а в Добрич избухна най-голямата стачка в здравеопазването в новата история на страната.

Въпреки, че няма как да не гледаме с оптимизъм към това развитие, не можем да си затворим очите пред факта, че всичко това все пак остава ограничено до един малък кръг от борбени здравни работници и няколко „бастиона“ на борбата, съсредоточени предимно в болници в средно-големи градове в провинцията. Това бе и един от въпросите разискван по време на срещата, а именно как стачното движение да се разпространи отвъд сегашните си рамки. В момента стачките и синдикалните борби се случват с най-голям интензитет в средно големи градове като Добрич и Сливен, докато почти напълно отсъстват в София, Варна и Пловдив. Това се дължи до голяма степен на факта, че средно-големите градове предоставят плодотворна почва за организация: те са достатъчно големи, за да имат голяма болница с концентрация на сравнително голям брой медицински работници, но са достатъчно малки за да няма голямо текучество на кадрите в болницата (тъй като често тя е единствената в населеното място), което спомага за сплотяването на колектива и взаимното доверие, така необходими за организацията на успешна стачка. Липсата на опции за бърза и лесна смяна на работното място също така спомага за решението на работещите да се изправят срещу проблемите в болницата си, вместо да избягат от тях, напускайки работа. В големите градове нещата стоят по различен начин. Макар и проблемите на медицинските специалисти (и санитарите) да са до голяма степен сходни, техните решения изглежда се намират по-трудно поради голямото текучество, опцията за смяна на местоработата, а на места и заради относително по-виското заплащане, особено в София.

За да потърсим начини да се справим с тези проблеми, събитието продължи с презентация за борбите на здравните работници по света и различните тактики, които те прилагат за да извоюват своите искания. Обърнахме специално внимание на борбите на медицинските сестри в Чехия тъй като преди няколко месеца бяхме домакини на среща между медицински сестри от чешката Независимата сестринска инициатива (KKN) и местни членове на СБМС, така че много от присъстващите бяха запознати с контекста на борбите там.

Сестрите в Чехия са успели да извоюват увеличение на заплатите и подобряване на условията си на труд чрез организация и различни форми на стачки в болницата, но това което прави техния опит интересен е начина по който са започнали борбата, а именно чрез атака срещу дребните нарушения на работното място – например проблемът с почивките. Първото, което те са направили е да започнат да взимат всичките им полагащи се по закон почивки, въпреки протестите на лекари и ръководството на болницата. След това са започнали да ги удължават, като например след дезинфекция почиват още 15 минути за да изветрее миризмата на дезинфектанта. Това не само е удължило почивката им но е подобрило значително и здравословното им състояние, а колективната съпротива срещу липсата на почивки им е дала увереността и сплотеността необходими за бъдещите по-мащабни мобилизации в болницата. В дискусията взеха участие сестри от варненската болница Света Марина, където, както в много други болници, сестрите не получават полагащите им се по закон почивки, а много от тях дори не знаят, че имат право на тях. Бе взето решение, че трябва да се предприемат действия за запознаване на сестрите с правото им на почивка и насърчаването им да отстояват това си право.

Отвъд Чехия, говорихме за медицинските сестри в Швейцария, които са предприели така наречената „административна стачка“: стачка при която сестрите извършват нормално своите задължения по грижата за пациента, но отказват да попълват документи свързани с тяхното осчетоводяване. Така те блокират административната работа на болницата и възможността и да реализира печалба без това да застрашава медицинската грижа в лечебното заведение.

Интересни примери бяха и борбите на медицинските работници в Гърция, където те създават „Движение за класова автономия“ обединяващо медиците и пациентите, борбите в Аржентина, при които медицински специалисти блокират нефтената инфраструктура и туристически обекти, за да окажат натиск над правителството, както и в Австралия в някои организирани болници където профсъюзът просто затваря леглата, ако нивото на персонала е твърде ниско

В последната част на събитието обсъждахме различните видове стачки, част от които (като административната) вече бяхме обсъдили по време на презентацията за международните борби. Ето списък с кратко описание на всяка от тях:

Ротационна стачка – стачкуват само част от работещите в предприятието (учреждението), с цел да не се прекъсва важна за пациентите дейност

Бавна стачка – работещите извършват своите задължения максимално бавно. Това не е стачка в юридическия смисъл на думата, но при ефективно приложение има подобен ефект. Полезна е в случаите, в които работниците не могат да излязат в ефективна стачка поради рестриктивно законодателство или липса на кворум.

Усърдна стачка – състои се в прилагането на
трудовия кодекс и вътрешния правилник в най-малките му детайли. Предимството
за стачкуващия е, че той си върши работата, така че това действие е законно и получава заплатата си, но производителността му клони към нула

Спонтанна (твърда) стачка – стачка, която не следва законоустановените регулации. Няма нужда от мнозиниство при гласуване (но е препоръчително), няма нужда от документация, няма нужда работодателя да бъде предупреден предварително. Тази стачка е най-ефективна, тъй като работодателя няма време да реагира, но и най-опасна, тъй като участниците в нея подлежат на съдебно преследване, ако стачката е неуспешна.

Солидарна стачка – работещите стачкуват от солидарност
към други работещи, с което увеличават натиска отвън

Окупационна стачка – стачка, при която стачкуващите не
позволяват да се извършва каквато и да било
дейност в предприятието или учреждението в което се случва. На практика това се изразява в заставане на входовете на предприятието и недопускане на нестачкуващите колеги до работните им места и блокиране на цялата дейност.

Генерална стачка – когато стачната вълна обхваща голяма част от работещите в страната, и която има елементи на политическа стачка;

В заключение присъстващите изразиха солидарност със стачката в Добрич и желание да подкрепят стачкуващите сестри на място. Незабавно бе организиран транспорт и още на другия ден част от участниците в срещата отпътуваха за Добрич. Присъстващите транспортни работници също заявиха желание за подкрепа, като те ще пристигнат в Добрич за началото на ефективните стачни действия през идващата седмица, когато се очаква да бъде и решаващия момент за борбата на медиците.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *