Статии

Социалните работници в настъпление

От 12 декември социални работници демонстрират в цялата страна, за да подобрят заплащането и условията си на труд. Едночасовата стачка им даде възможност да преброят силите си и да предупредят не само държавата, но и обществото за условията на труд и за възможността да започнат ефективна стачка, ако бюджетът, предназначен за социални дейности, не бъде увеличен за 2024 г. Повече от 2500 социални работници са готови да спрат работа и да започнат безсрочна стачка.

Излишно е да споменаваме, че заплатите на тези работници (предимно жени) са много ниски (между 1000 и 1200лв. за повечето от тях) и нямат връзка с обема на работата и квалификацията, които се изискват за такива длъжности. Изправени пред ситуации, които често са трудни в работата им, те трябва да се грижат и за собствените си домакинства и, както много други, трябва да вземат кредити, за да свържат двата края.

В допълнение към ниските заплати, липсата на подходящо оборудване и факта, че рисковете, свързани с работата им, не се вземат под внимание, те посочват нарастващото бреме, което се стоварва върху плещите им през годините. Повече работа в социалните служби може би е добра новина, след като означава повече социални политики. Но разрастването на кампаниите за подпомагане не е нищо повече от рекламен трик, ако не е съпроводено с истинска подкрепа за работниците, които ги предоставят. И нека не се заблуждаваме. Не можем да се задоволим с политики за помощ, които просто коригират социалните неравенства, освобождават работодателите от отговорност, оставяйки най-бедните хора в ситуация на зависимост и постоянна „вина“ пред обществото.

Думата „социален“ в „социален работник“ предполага алтруистична мисия в служба на общността. Тези работници не се колебаят да работят извън работното си време, за да изпълнят задачите си. Но социалният работник е преди всичко „работник“. Затова не трябва да разчитаме само на добрите души на тези работници, за да вършат работата си както трябва, а да ги подкрепяме, както бихме подкрепяли всички работници. В същото време трябва да продължим да се борим за по-добри заплати и по-добро разпределение на произведеното богатство. Така че тези работници вече да не са само лепенки за успокояване на социалния гняв, а активни участници в борбата за достоен живот на всички.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *