Статии

САЩ: „Striketober“ – безпрецедентна вълна от стачки

В Съединените щати се разрази вълна от стачки, каквато не е имало от 1968 г. насам. За подобряване условията на труд настояват в цялата страна работници, изтощени от пандемията Covid-19. Подтикнати от повишаването на разходите за живот, тези хиляди работници оказват натиск върху своите шефове да им осигурят увеличение на заплатите. Случващото се обхваща всички сектори на икономиката.

Възход на борбите

Конфликтите в Съединените щати се разрастват още преди здравната криза, водейки началото си от автономното движение на учителите в Западна Вирджиния през 2018 г. (в което 30 000 стачкуващи се разбунтуваха срещу своите профсъюзи).1 Оттогава насам и други работници обявиха стачни действия. През юли във фабриката за закуски на Frito-Lay, дъщерно дружество на PepsiCo, в Канзас, хората на труда си извоюваха, наред с други неща, гаранция за един почивен ден седмично и увеличение на заплатите. Подобно е положението и в завода за производство на бисквити Nabisco (дъщерно дружество на гиганта Mondelez), където стачкуващите получиха отстъпки през септември след петседмичен конфликт. От март 2020 г. насам независимата медия Payday Report е регистрирала 1 600 стачки в Съединените щати2. Следователно, октомврийските стачки следват значително увеличение на борбите в Съединените щати след 50 години на спад и на почти фактическо отсъствие.

„Striketober“

През октомври повече от 100 000 работници в Америка стачкуваха или заплашваха да го направят, като вълната от стачки беше толкова значителна, че бе наречена „Striketober“.

В четвъртък, 14 октомври, 10 000 работници в производителя на селскостопанска техника John Deere напуснаха работа в знак на протест срещу заплатите и условията на труд. Съгласно условията на отхвърленото споразумение почасовите заплати трябваше да се увеличат само с 6 цента. Смехотворно, с оглед последното повишение на заплатата на главния изпълнителен директор Джон Мей, който през 2020 г. получи близо 14 млн. евро, което пък представлява увеличение от 160% в сравнение с 2019 г.3

Около 60 000 телевизионни и филмови работници бяха призовани да стачкуват в понеделник, 18 октомври, докато повече от 24 000 медицински сестри и други здравни работници в Калифорния и Орегон гласуваха в понеделник, 13 октомври, в полза на стачка, след като преговорите за заплатите с частната болнична група Kaiser Permanente (31 000 работници) се оказаха в застой. Въпреки това печалбите на компаниите Kelloggs4, John Deere и Kaiser Permanente се увеличиха значително по време на пандемията. Тези работници настояват, наред с други неща, за увеличение на заплатите с 4 % годишно и за по-дълги почивки, за да се преборят с прегарянето (бърнаута), свързано с пандемията.

Генерализация

Тази нова ситуация изглежда се превръща в обща за целия свят и приема други форми в зависимост от страната.

Португалия например се сблъсква с безпрецедентна вълна от стачни действия, които синдикатите не могат да спрат. В борбата се включиха десетки хиляди работници сред множество отрасли. През септември и октомври стачкуваха железопътни работници, учители, фармацевти, служители на метрото, техници от доболничната помощ, данъчни служители и надзиратели в затворите. На 4 ноември тази ситуация доведе до разпускането на парламента.

В Иран общите стачки и стачките „wildcat“ (такива, които са предприети без съгласието на лидерството на синдиката), най-вече в петролния сектор, могат да се разглеждат като част от същата категория възраждащи се борби на работниците по света5.

Конкретно във Франция шефовете и ръководствата на компаниите отбелязват, че много от служители не се връщат на работа и си търсят нови работни места, което е странна форма на „скрита“ стачка. Този феномен на отказ от умопомрачителна работа се превръща в глобално явление.

Ситуацията обаче е благоприятна за стачки поради недостига на работна ръка, който принуждава шефовете да увеличават заплатите на работниците, особено на по-зле платените. За да избегнат всеобщи взривове, различните буржоа подтикват работодателите да отворят портфейлите си.

Значение

Съединените щати, както и останалата част от днешния глобализиран свят, са изправени пред историческо събитие, разкрито от кризата в здравеопазването. Цели сектори от работническата класа се мобилизират, сами, без да бъдат призовавани към борба от синдикати, които са или дискредитирани, или са ръководени от висши свои служители, които не желаят да участват в индустриални стачки, страхувайки се да не „попречат“ на господарите си на власт и да не загубят стипендиите, привилегиите и възнагражденията си. Въпреки това синдикатите бързо се опитват да вземат нещата в свои ръце, за да възстановят невинността си.

Тази „Голяма стачка от 2021 г.“ в Съединените щати е съставена предимно от неорганизирана работна сила – нископлатени работници в сферата на услугите, самонаети шофьори на камиони за дълги разстояния, градски шофьори на доставки, работници в хотели, ресторанти, магазини, работници на местни строителни обекти, учители и шофьори на училищни автобуси, медицински сестри, „изтощени“ от хроничен извънреден труд, работници в складове и в хранително-вкусовата промишленост, които са били притискани 18 месеца, домашни помощници, управлявани от посредници и т.н. Списъкът е дълъг… Въпреки всички прогнози, според които работническата класа е изчезнала! Лесно е да се разбере, че тези така наречени „работници на първа линия“ са всъщност онези, които карат капитализма да функционира. Без тях всичко спира.

Благоприятен момент в сблъсъка между шефове и работници

Унищожаването на работните места в развитите капиталистически страни през последните четири десетилетия отстъпи място на десетки милиони нископлатени работни места, некачествени услуги, временна заетост, заетост на непълно работно време, заетост от типа „gig economy“ (работа на парче, създадена от цифрови платформи) и други подобни „несигурни“ (или „прекаризирани“) работни места. Настоящата криза с Covid-19 изостри и задълбочи икономическите конвулсии от 2020-21 г. Нископлатените, несигурните и де факто обвързаните работници, се бунтуват.

Много от работещите отказват да се върнат на опасни работни места срещу ниско заплащане. Това явление дори се описва като „Голямата оставка“ или „Голямото напускане“6. В „Трудови бележки“, Луис Фелис Леон и Дан ДиМаджо отбелязват: „драконовското наблюдение, масовото полагане на извънреден труд, недостигът на персонал, двустепенните договори“ и други форми на свръхексплоатация, са направили американските работници по-малко склонни никога да не приемат такава работа . Изчислено е, че през август 4,3 милиона работници не са се върнали на работа.7 Същевременно удължаването и преоценката на обезщетенията за безработица позволиха на милиони работници да продължат да търсят по-добре платена работа, като подтикнаха работодателите да предлагат по-високи заплати, допълнителни гаранции и дори бонуси при подписване на договор в някои сектори, особено в този на услугите, където свободните работни места бяха най-много. Но работниците продължават да „задържат труда си“, като по този начин създават недостиг на работна ръка. Липсата на работници обикновено означава, че заплатите трябва да се повишат.

Дали това е началото на промяна в перспективата на класовата борба?

Преструктурирането на пазарите на труда все още е само в начален стадий. „Голямата стачка от 2021 г.“ е само симптом за това. Стоковите пазари и глобалното разпределение на стоки и услуги са подложени на подобни напрежения и промени. Последиците от бягството към пазарите на финансови активи – акции, облигации, деривати, валути, цифрова валута, финансови балони и др. – все още не са се проявили. Когато това стане, те могат да се окажат най-тревожните от всички.

Именно в този нов цикъл на капитализма се провеждат борбите на работниците. За да се премине в настъпление, ще е необходима не само конфронтация с шефовете, но и със синдикатите. В този смисъл автономното организиране на редовите работници, с цел да се направи балансът на класовите сили по-борбен, е единственият начин да се развие тази нова фаза на работническата борба. Но освен тези стачки, всички икономически борби в света в крайна сметка ще бъдат разгромени, ако не успеят да дадат началото на истинско антикапиталистическо политическо движение.


Автор: Оливие

Bilan et Perspectives

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.