Във Франция пенсионната реформа, която има за цел да повиши законоустановената пенсионна възраст от 62 на 64 години, предизвика мащабно социално движение.
То се води от синдикатите и работниците от всички сектори. Освен въпроса за пенсиите, то поставя под въпрос легитимността на властта и извежда на преден план въпроса за солидарността.
Бяха използвани многобройни средства за действие: демонстрации, стачки, блокади и т.н. Сред тях бяха и „Робин Худ“-ските тактики в сферата на енергетиката – работници от газовото и електрическото дружество, пуснаха безплатно електричество на най-бедните домакинства.

Състояние на играта

Във Франция след големите демонстрации срещу пенсионната реформа от 19 януари, чийто мащаб беше сравним с големите демонстрации от 1995 г. и 2010 г. (по време на мобилизациите срещу предишните правителствени атаки срещу пенсионната система), тези от 31 януари счупиха всички рекорди: повече от 2 милиона жени и мъже по улиците според Intersyndicale. CGT (един от големите синдикати във Франция) обяви 2,8 милиона, включително 500 000 в Париж.

В столицата, докато се движеше по главните булеварди, шествието трябваше да се раздели, за да не остане блокирано в началната си точка – площад „Италия“. В почти всички градове (270 митинга се проведоха в големи, малки и средни градове) шествията бяха по-големи, отколкото на 19 януари. Дори данните на Министерството на вътрешните работи – 1,27 милиона души – са най-високите за един ден на демонстрации през последните 30 години.

Това е истинска масова мобилизация, като очевидно в шествията участват по-голям брой служители от частния сектор, които най-често стачкуват. Масовостта на този ден освен това е отражение на всички проучвания на общественото мнение, които отразяват нарастващото отхвърляне на правителствения проект за контрареформа (над 80 % сред служителите), подкрепата на мнозинството за стачното движение и широко споделеното усещане, че ще бъде необходимо да се отиде отвъд стачките и да се блокира икономическата дейност на страната, за да се принудят Макрон и неговият министър-председател Елизабет Борн да оттеглят проекта си.

Младежите, гимназистите и студентите, бяха добре представени: 300 гимназии се мобилизираха, 200 от които бяха окупирани, въпреки опитите на полицията да прекъсне насилствено блокадите, десетки университети участваха в акцията, общо 150 000 млади хора се мобилизираха по данни на младежките организации, три пъти повече, отколкото на 19 януари.

„Ние сме единни и решени да спрем този проект за пенсионна реформа“ – така завършва декларацията на 8-те конфедерации, с която бяха обявявени двата дни на мобилизация – 7 и 11 януари. Те преброяват около 2 милиона души по улиците и все по-многобройни стачни движения в цялата страна, които консолидират опозицията срещу правителствения проект за реформи.

Това междусиндикално единство е важно на две нива. На първо място, единството на профсъюзният фронт се поддържа между синдикатите, които през последните години често се разделяха в реакцията си срещу правителствените проекти. Второ, и това е прецедент от повече от 10 години, синдикалните лидери се съгласиха да наложат пълно отхвърляне на правителствения проект, който се основава на два стълба: отлагане на пенсионната възраст от 62 на 64 години и бърз преход към минимум 43 години трудов стаж за получаване на пълна пенсия.

Правителството обаче остава глухо за протестното движение, а синдикатите след демонстрациите призовават за засилване на движението чрез увеличаване на стачките.

Ясно е, че през следващите седмици ще се стигне до сериозна политическа и социална конфронтация.

Реформа на социалния грабеж

Въпреки батальоните от „експерти“ и коментатори, които във всички медии се опитват да защитят достойнствата на тази реформа, въпреки министрите и депутатите на Макрон и ЛР, които заемат трибуните, недоволството от реформата не спира да расте през последните седмици. И все пак Макрон не се поколеба да покани редактори от 10 медии (Le Monde, Les Echos, Le Figaro, Les Echos, BFM, RTL и др.) да „усвоят“ езиковите елементи, за да дестилират ефективна пропаганда в подкрепа на пенсионната реформа. Но всяко допълнително обяснение само увеличава враждебността на народа срещу реформата.

Това важи особено за жените, които ясно разбраха, че ще пострадат още повече от тази реформа. Въпреки че жените във Франция печелят средно с 22 % по-малко от мъжете, те получават с 40 % по-ниска пенсия, което се дължи на нестабилната и непълна кариера. Всъщност жените са тези, които най-често работят на непълно работно време в двойката и се отказват от работата си, за да се грижат за децата и домашните задължения на семейството. Те представляват и по-голямата част от семействата с един родител. Механичният ефект от преминаването към 64-годишна възраст и 43 години трудов стаж би бил, че получаването на пълна пенсия ще стане още по-трудно. Това би унищожило печалбата от две години (само една в публичния сектор) за всяко дете, която позволи да се ускори възрастта за пенсиониране. Несигурните работници и нискоквалифицираните служители или тези, които са твърде изтощени от тежката работа, също знаят, че ще формират най-голямата група сред лицата, които няма да могат да останат на работа между 62 и 64 години.

Противно на това, което обяснява Елизабет Борн, масовото и нарастващо отхвърляне идва от разбирането на съдържанието на реформата. Жените, хората с дългогодишни кариери и най-несигурните ще пострадат най-много.

Политическа легитимност

Въпреки това постоянно чуваме, че правителството е легитимно да налага тази реформа. Макрон спечели изборите и следователно има пълни правомощия да извършва своите действия, като по този начин отрича легитимността на протестното движение. Независимо от масовото отхвърляне на реформата в социологическите проучвания (поне 75%), милионите демонстранти, стачките…

Така разбираме концепцията за демокрация, която има управляващата класа – политици и редактори заедно. Гласуваш веднъж на 5 години, а междувременно имаш пълната свобода да си мълчиш.

Следователно гласуването очевидно е инструмент за лишаване от собственост. Фредерик Лордон го описва по следния начин:

„Гласуването е предизборната надпревара, партийната тамбура, анкетите, съюзите, предателствата, комбинациите, „егото“, задкулисието за „информираните“, източниците и доверието, раят на динаторската журналистика – празнотата и незначителността.“

Според редакторите Макрон е напълно легитимен и може да прави каквото си иска. Противопоставянето е политическо варварство. Следователно всякакъв обмен е невъзможен от институционална гледна точка, тъй като парламентът не е по-слушан от улицата.

Да пенсионираме Капитаизма

Отношения на власт

Следователно само силата и укрепването на движението могат да доведат до победа, по-специално чрез нападателни стачки.

Както казваме още от времето на движенията „Nuits Debout“, противопоставянето е насочено срещу силните и „техния свят“.

„Техният свят“ е „всеки за себе си“, и „Бог за всички“. Всичко, което се противопоставя на „тяхната“ логика на печалбата…, е малка светлинка, още един инструмент за победа над тях.

Това е контекстът на движението „Енергиен Робин Худ“.

„Робин Худс“ предлагат газ срещу пенсионната реформа

Марсилия (Франция) – Облечени в черно, маскирани, с ръкавици и дискретни, те обявяват програмата със смеещи се очи: „Днес газта е безплатна! Аз ще се наричам Пол, а този до мен – Марсел. „Като Пол Марсел, нашият модел“, смеят се двамата газови работници, визирайки комунистическия министър на промишленото производство, който стои в основата на създаването на EDF-GDF (Френската компания за електоенергия и газ) и на национализацията на енергетиката през 1946 г.

Срещата беше насрочена за 6,15 ч. в неделя, 12 февруари, пред затвореното кафене на един много малък площад в Марсилия, на който няма почти никакви други магазини и една аптека.

Двамата газови работници пристигнаха с автомобил, който не беше техен, а багажникът му беше пълен със стикери на CGT, знамена и други мегафони. „Хората ни дават колите си назаем, когато правим тези акции, за да не идваме със собствените си автомобили и да не бъдем разпознати директно“, казва Пол, докато се опитва да избегне камерите в квартала, доколкото е възможно… Доста лесна задача за двамата газови работници, които познават много добре уличките, жилищните квартали и газовите кутии в района, защото там работят и те.

За всеки случай няма и GPS. По време на акциите „Робин Худ“ всеки оставя мобилния си телефон вкъщи.

50% намаление на цената на газа в кварталите на работническата класа

Марсел е малкият, а Пол – големият и всеки със своя гаечен ключ отваря газовите кутии в квартала, потапя ръцете си за няколко секунди, затваря ги отново и веднага след това залепва син стикер, който съобщава: „Получихте 50% намаление на тока и газа от работниците на електроразпределението.“

Всяка кутия, отбелязана със синьо квадратче, сега отчита само половината от газа, използван от жителите. Още по-добре е, когато кутиите могат да бъдат напълно прекъснати, без GRDF (газоразпределителното дружество) да забележи: „100% безплатна енергия за жителите на този комплекс! А нашият работодател ще разбере това едва когато изпрати агент да отчете показанията на електромерите, след шест или повече месеца.

„Това няма да ги избави от всички проблеми, но е по-добре от нищо. Това е нашата песъчинка, това, което можем да направим за общото благо и срещу енергийните спекуланти“, съгласяват се Марсел и Пол.

Слънцето още не е изгряло и двамата приятели продължават да отварят кранове, вървейки бързо по улиците на града, за да не бъдат спряни. „Ако жителите ни питат какво правим, им казваме, но ако срещнем полицаи, ги лъжем“, усмихва се Пол. Цари пълна тишина, повечето жители на квартала още спят.

Дейностите „Робин Худ“ се провеждат от 2004 г. насам

Тези действия, извършвани от организираните работници на електро- и газопреносната промишленост, не са нови. От 2004 г. насам, когато статутът на EDF-GDF беше променен и капиталът му беше отворен за частни инвеститори, служителите поеха контрола върху работното си място, за да се противопоставят на някои реформи, да протестират срещу повишаването на цените на енергията или да поискат увеличение на заплатите.

Оттогава продължаваме“, припомня Фабрис Кудур, генерален секретар на CGT Мини и енергетика. В ежедневието си някои индивидуални работници извършват подобни Робин Худ“-ски действия, но те са много по-ефективни, когато ги извършваме организирано, и ние ще продължим да показваме, че държим под контрол производствения процес от началото до края.

Причините за гнева са многобройни. Марсел и Пол, между два удара с гаечния ключ, припомнят безпрецедентния скок на цените на енергията, инфлацията, която застига работниците и цялото население, разрушаването на обществената енергийна услуга, рекордните печалби на техните компании, като според данните от февруари 2022 г. нетната печалба на Engie1 е около 3,7 милиарда евро.

От самото начало на движението срещу пенсионната реформа те стачкуват при всеки междупрофесионален призив и не възнамеряват да се върнат на работа след 7 март – датата, на която синдикатите обещават ден на пълна стачка във всички сектори… Въпреки че стачкуват, те продължават с нощните си акции.

С това рискуваме работата си и съдебни дела – казва Марсел под маската си. Но ние го правим, защото ако не атакуваме яростно това правителство, то никога няма да оттегли пенсионната реформа. Освен това смятаме, че цените, които хората плащат за електричество и газ, са скандални. За нас това е общо благо, необходимо е на хората да живеят достойно и не трябва да се подчиняват на закона на пазара. Пол кимва.

След жилищните квартали газовите работници се насочват към големите кули – двадесет етажа с по пет апартамента на етаж. Някои от тях не са оборудвани с „жълтата кутия“, която осигурява комуникацията с GRDF: „Това е джакпот“, възхищават се техниците. Току-що зарадвахме малко повече от сто жилища с безплатен газ само в този блок. Два червено-черни стикера на марсилската секция на CGT Energy вече украсяват кутията.

„От началото на социалното движение в енергетиката сме премахнали около 60 кутии, свързани с електромери Linky2, което означава, че сме изключили около 60 000 жители на Марсилия от системата за отчет“, казва Рено Анри, генерален секретар на CGT Énergie в Марсилия, от офиса на профсъюза. От електрорапределителното дружество вече няма да може да тока на тези, които не си плащат сметките. Те ще имат нормална мощност, а не 1000 вата, които се предоставят на най-бедните. Захранване, което не позволява например едновременното включване на кафемашина и хладилник.

Ако електроразпределителните дружества все пак решат да опитат да спрат тока на домакинствата, които не могат да плащат, ще трябва да изпратят работници на място“, продължава синдикалистът. Но ние се договорихме с нашите колеги да не изпълняват такива заповеди.

Марсилската секция на CGT Energy настоява също така няколко пекарни и малки магазини да преминат към намалени тарифи, както и да работят с 50% намаление или дори с безплатен газ в два работнически квартала на града.

На национално ниво Националната федерация на мините и енергетиката CGT не се притеснява от цифрите: „Около тридесет здравни сгради вече не плащат за електричество, има около 500 домакинства в несигурност, на които е възстановено електричеството, след като е било прекъснато от компаниите. Между 300 и 400 малки предприятия вече плащат електроенергията си по намалена тарифа, а повече от 100 000 домакинства, чиито електромери Linky са били отрязани от мрежата, вече не могат да бъдат заплашвани от компаниите, ако не плащат… Спряхме тока в офисите на няколко депутати-макронисти, които подкрепят реформата“, изброява Фабрис Кудур.

7:00 ч., край на действието

В района на Марсилия Пол и Марсел изпушват по една цигара. Часът е 7 сутринта, жителите започват да си тръгват, няколко коли обикалят наоколо, време е да се прибират, но те обещават да се върнат през следващите няколко дни, „за да довършат работата“.

За по-малко от час те отвориха крановете на около петнадесет кутии, като предоставиха на стотици жители безплатен газ или им позволиха да плащат само половината от цената на потреблението си.

На чаша кафе без захар те захвърлят маските, ръкавиците и шапките си. „За да не си помисли пекарката, че ще я ограбим. Пол и Марсел смятат, че удължаването на периода на внасяне на вноски, увеличаването на законоустановената пенсионна възраст и премахването на специалните защитни схеми не са просто технически мерки, а целенасочена политика на социална принуда.

„Те искат да премахнат нашата система, въпреки че тя е балансирана и дори има излишък, който позволява да се плащат част от вноските ни в общата система“, казва един от тях. И тъй като не се вписва в техния разказ, че нашата схема е в излишък, те се опитват да направят с нас това, което направиха с SNCF (транспортните работници): те увеличават броя на временните служители, за да имат по-малко щатни служители, които да плащат вноски в социалната система, така ,че тя да се разпадне“, добавя другият.

За Коледа, CGT намалява цената на тока

В понеделник среща със заместник-председателя на LREM

Не е изненадващо, че те биха искали техният защитен режим да се прилага за всички работници. „Ако това не е възможно в сегашния си вид, бихме могли поне да обобщим идеята за солидарност, която е в основата на нашата система и която означава, че всеки участник допринася според възможностите си“, мечтае Пол, а захарните топчета на бриоша му са пълни с пръсти.

Те са наясно, че подобни техни действия са популярни. „Робин Худ“, за какъвто се представят Марсел, Пол и останалите, обаче не само раздава на бедните: той тормози властимащите. Електротехници и газови работници от Марсилия възнамеряват да демонстрират това през тази седмица. Няма име, няма място, няма точен час, но те уверяват: „Ще действаме тези дни, защото те разбират само това: баланс на силите.

В понеделник, 13 февруари, мобилизираните агенти ще посетят Клер Питола (Claire Pitollat), депутат от Марсилия и бивш работник от енергото. „Имаме уговорена среща, преди всичко за обсъждане, уверява Рено Анри от местната CGT Energie. А след това ще видим какво ще правим в зависимост от посрещането, което ще ни окаже, и от отговорите на въпросите ни.

Не можем да кажем дали това движение ще бъде победно, но освен обичайните средства за съпротива (демонстрации, стачки), действията на активна солидарност и саботажът могат да подействат като искрата, която ще запали бурето с барут…