Статии

Радикална история на Варна: Параскев Стоянов – лекарят-анархист

Параскев Иванчов Стоянов е български анархист, лекар, професор, общественик, основоположник на хирургията и морелечението в здравното дело на България. Занимавал се е активно с краеведска дейност в Ловеч, Плевен и Варна. Счита се за един от бащите на българския и румънския анархизъм. Той е първият професор по хирургическа пропедевтика в първия Медицински факултет в София и автор на първите учебници по хирургия. Създава и своя хирургическа школа. Отличен организатор, д-р Стоянов е ръководил отделения и болници в Ловеч, Русе, Плевен и Варна. Създава санаториуми. Ръководи хирургическа клиника. Запален турист и алпинист, Параскев Стоянов е един от първите любители фотографи, творец, експериментатор и новатор за времето си. Владеел е десет езика.

Параскев Стоянов е роден на 30. януари 1871 г. в град Гюргево, Румъния, в семейството на българския търговец Иванчо Стоянов (1844–1917) и немкинята Габриела фон Валтер (1843–1930). Баща му също се е отличавал със своята обществена дейност – подпомагал е Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Панайот Хитов, братя Обретенови, Христо Ботев, Стефан Стамболов. Лежал е в Русенския затвор. Той закупува оръжие и билети на Ботевите четници за пътуването им с „Радецки“.

От 1878 до 1889 г. Параскев Стоянов учи в букурещкия лицей „Св. Сава“. В гимназията възприема социалистически идеи, а след това преминава към анархизма, след като прочита памфлета на Пьотър Кропоткин – „Към младите“. Стоянов основава читалищен клуб в гимназията, в който учениците изучават социализъм и анархизъм, и започва да разпространява анархизма сред работниците в Румъния, поради което е считан за „бащата“ на анархизма в страната и ще фигурира през целия си живот в полицейските списъци на международните анархисти. Той превежда на румънски множество памфлети на Ерико Малатеста, сред които „За гласоподавателите“, „Между селяни“ и „Анархия“.

През 1890 г. специализира медицина в Париж, където участва в интернационална конференция на студентите както и в подготовката на първата във френската история първомайска демонстрация през 1890 г. Среща се с френски анархисти и социалисти и участва в издаването на „Libertarian Manifesto“ (Либертарен Манифест) заедно с италианския либертарен-социалист Франческо Саверио Мерлино, за което е и арестуван. Изпратен е в затвора Мазас. Там Стоянов прави скици на килията и пази тези рисунки в личния си архив. В затвора го посещава редовно руската революционерка Варвара Кедрова. Освободен след няколко месеца (осъден от френски съд задочно на две години затвор и три хиляди франка глоба), той се мести в Италия, след което учи два семестъра в Женева, Швейцария, където пък се среща с едни от водещите теоретици на анархисткото движение – Петър Кропоткин и Елизе Реклю. Но и там е подложен на преследване от полицията и е отново принуден да напусне.

В периода 1891–1894 учи в медицинския факултет в Букурещ, където развива своя интерес към хирургията. Тренира алпинизъм в Салев, близо до Женева. На 1. август 1895 изкачва връх Гран Комбен, Швейцария (4318 м) с помощта на местен водач, на когото осигурява провизии и на върха му връчва подарък. Той е първият българин, изкачил четирихилядник, за което е поздравен от Алеко Константинов и е считан за пионер на българския алпинизъм. Написва първото „Практическо ръководство по туризма“ през 1929 г.

Обществено-политическата му активност продължава и в Букурещ и румънската полиция подготвя експулсирането му от страната. Параскев Стоянов ги изпреварва и се дипломира във Вюрцбург, Германия (юли 1895). Защитава докторската си теза „Uber carcinoma cordis“ („Върху сърдечния карцином“) и полага Хипократовата клетва. Месеци след дипломирането си получава предложение да работи в софийската Александровска болница. Той отказва, защото желае да се реализира в провинцията. През 1895 г.  започва работа като ординатор в Ловешката болница. По това време сключва брак с акушерката Нина Лейн. Семейство Стоянови има две деца – Аркади и Лидия. Нина е участвала в революционното движение в Русия, в България поддържа връзки с руски емигранти революционери. Параскев Стоянов нарича жена си „живата ми съвест“.

От 1897 г. специализира 2 години във Франция и Германия при Жан Фор и Терие Бергманди. След това за кратко е старши лекар на Русенската държавна първостепенна болница. В периода 1905-1910 е старши лекар и управител на Мариинската болница, Варна. Два месеца по-късно е командирован да изучи устройството на руските санаториуми. В Одеса обаче е арестуван, обвинен във връзка с международното анархистично движение, прекарва няколко тежки дни в ареста и се връща в България.

Перипетиите в Русия не влияят на активността му и той веднага се залавя за работа. Преустройва и модернизира варненската болница и болничното лечение. Инсталира първият рентгенов апарат. Прави първите рентгенови снимки в България. Прави и първата операция на наранено сърце. Във Варна създава и е управител на първия морски санаториум – летния санаториум за скрофулозни, лимфатични и малокръвни деца. Прилага лечебна морска кал, с което поставя началото на научното калолечение в България. Въвежда първи в България таласотерапията, хелиотерапията и фанготерапията (морелечение, слънцелечение и калолечение). Пише за Балчишката Тузла, както и за Поморийското езеро. През 1907 г. участва на II Международен конгрес по физиотерапията в Рим.

Въпреки забележителната му обществена дейност , той е преследван и тормозен от българската държава заради своите убеждения. Поредното нареждане пристига през 1910 г. след обвинение, че е атеист. Лично царица Елеонора го понижава като старши лекар в Плевен. Той не приема и подава оставка. Става училищен лекар във Варненската мъжка гимназия, където преподава антропология и се грижи за хигиената и здравето на учениците, организирайки също и туристически екскурзии. Рапортите за санитарното състояние на гимназията, които пише, са доказателство за висока ерудиция, компетентност и новаторски идеи. Наред с това работи като хирург в частната лечебница на докторите Теодоров и Фарашев.

През 1911 г. е на конгреса на южнославянските хирурзи в Белград. Избран е за член на международните асоциации по физиотерапия и хидрология към френското и италианско хирургически дружества. Член е и на Международната асоциация по история на медицината, както също и на изградената към нея Комисия по народна медицина. Името му заема достойно място и сред светилата на световната медицинска наука в библиографския лексикон на Изидор Фишер.

По време на Балканската и Междусъюзническата война (1912–1913 г.) завежда Първа полуподвижна болница при IV армейска дивизия, а през Първата световна война (1915–1918) е началник на 2/4 етапна болница при трета армия. В Текир Гьол, Северна Добруджа, създава през 1916 г. първия войнишки морски санаториум, в който прилага морелечение, слънцелечение и калолечение. По време на войните неговата подвижна болница става известна като болницата на анархистите като при него се лекуват ранени анархисти сражаващи се с полицията, които не могат да отидат в обикновена болница. 

На 10. април 1918 г. е открит Медицинският факултет в София. Параскев Стоянов е един от двамата, които първи са удостоени да заемат мястото на преподаватели. Назначен е за професор по хирургическа пропедевтика с оперативна медицина. Встъпителната му лекция по хирургия, четена на 19. октомври 1920 г., е озаглавена „Принос към историята на българската хирургия“ и на нея присъства целият преподавателски състав на медицинския факултет. Лекциите му са онагледени с много картини, нарисувани от художници под негово ръководство (самият той е рисувал добре, илюстрациите му от лекциите му по анатомия са били негови).

В края на 1921 г. публикува статията „Нещо за особеностите в черепа, мозъка и сърцето на народния поет Иван Вазов“ с резултати от аутопсията, за което лично е помолен от дългогодишния си приятел и кореспондент проф. Иван Шишманов.

За да улесни студентите, той издава през 1922 г. своя първи учебник „Обща хирургия“, а през следващите години ръководства по оперативна медицина и по специална хирургия. Упражненията си води до леглото на болния под формата на беседа със студентите. Качествата, които го правят любим преподавател, са неговата неизчерпаема хуманност, демократичност и прогресивност. Полага големи грижи не само за обучението на студентите, но и за своите сътрудници и асистенти. Най-добрите изпраща на специализация в чужбина при световно известни учени. Така той създава Българската хирургическа школа, която дава кадри за различните области на хирургията. А заедно с проф. д-р Александър Станишев е основоположник на Българското хирургическо дружество и две години е негов председател (1934 – 1936).

През 1900 – 1901 провежда безпристрастна анкета на останалите живи съратници на Васил Левски в Ловеч. Проучва историята на града през епохата на Възраждането. Резултатите публикува в книгата „Градът Ловеч като център на Български централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор С. Кирков“ (1901). Средствата от продажбата на книгата дарява за построяване паметника на Тодор Кирков в Ловеч. Със същата цел пише и поставя пиесата „Тодор Кирков“. Автор е на „Санитарна история на гр. Ловеч“. Участва в комитета за написване и издаване на поредицата „Ловеч и Ловчанско“.

В Плевен продължава обществената си дейност, проучва историята на града, създава археологическо дружество. Във Варна пък урежда създаването и откриването на варненския Аквариум, както и на детския санаториум за костно-ставна туберкулоза.

Проучва историята на Варна и Варненско, като оставя ценни бележки за миналото на града – за Аладжа манастир, Побити камъни, за братята археолози Шкорпил и др.

През 1906 г. пише труда „Хигиената на туриста“. Рефератът му „Изгарянето на сметта като източник на електрическа двигателна сила, топлина и прочее“, за който черпи вдъхновение от налична инсталация на австро-унгарския град Фиуме (Риека) е издаден през 1908 г. и е пример за новаторско мислене, надскочило времето си с повече от век. Джобните му бележници са „малки енциклопедии: нарисувани скици от тавани с резби в стари къщи, рецепти за сапун… и разни други полезни сведения“. Някои от тези скици използва за интериора на къщата си във Варна.

Включва се и активно в обществено-политическите прения на епохата от позицията си на признат хирург, професор, новатор и общественик. Пише писма до редакциите на вестниците. В статията си „Юридическите патила на един лекар свободолюбец“ например атакува религиозната клетва в съда. Заради позициите си е нападан в пресата. Получава улични закани. 

През 1938 Хирургическото дружество в чест на двадесетгодишната му професорска дейност и четиридесет и три годишната му лекарска практика издава юбилейна книга. Той казва на своите асистенти: „Моля ви, не вдигайте шум около моята скромна личност…“.

Утвърждава се като учен и преподавател и в международен мащаб. Въпреки това през двадесетгодишната си академична кариера не е посочван за декан нито веднъж. Със своята позиция и минало на революционер и анархист проф. П. Стоянов не е бил любимец на политическите кръгове от тази смутна епоха.

Докторът-анархист умира на 14. ноември 1940 година на седемдесетгодишна възраст. 

Неговата катедра заемат неговите ученици. Неговата хирургична школа се предава през поколенията.

Професор доктор Параскев Стоянов е патрон на Медицински университет – Варна (от 2002), на Многопрофилната болница за активно лечение – Ловеч, на Санаториума за костно-ставна туберкулоза – Варна. Неговото име носят улици в Поморие и Варна. Почетен гражданин на Ловеч от 2014 г. (посмъртно).

Носител е на български, румънски и германски ордени и награди, сред които орден „Св. Александър“, орден „За гражданска заслуга“, германски орден „Железен кръст“ и румънски орден ”За културни заслуги“.

Свободата в основата на успеха… и още няколко завета

„Една натура като Вашата, пълна с енергия, с твърда вяра в едно по-добро бъдеще и в силата на човека да преобрази света, една натура – отзивчива, пълна с любов към ближните, не може да се затвори като охлюв…“

проф. Иван Шишманов за проф. д-р Параскев Стоянов

 „Школата на Параскев Стоянов се характеризира с атмосфера на творчество и новаторство, с демократичен дух и хуманизъм.“

„Той ненавиждаше казармената дисциплина, беше свободолюбив и вярваше, че свободата през академичните години в живота на човек, отдал се на науката, лежи върху солидните основи на академичното съзнание на тогавашния студент и млад лекар…“

д-р П. Караиванов

„… Нещо от ония времена все е останало в душата на Параскев Стоянов и досега – това е безграничната любов към свободата и справедливостта, духовният аристократизъм, високият обществен морал и непрекъснатата жажда за усъвършенстване. И сега за него малките неща не са от значение. Той минава мълком и беззлобно край тях…“

д-р Б. Бойчев

„Предупреждаваше ме на двора: „Внимавай да не стъпчеш мравките“. Често лекуваше оперативно нашите домашни животни. Никога обаче не държахме птиче в кафез…“

Лидия Стоянова разказва за баща си

„Може да дойде време, когато ще има специалисти за болестите на палеца на левия крак и друг за болестите на палеца на десния крак, но на болния от това няма да му стане по-добре, ако лекарят не знае нищо друго…“

„… учител-лекарят трябва да е енциклопедист, да знае поне по малко от всички области на медицината…“

проф. д-р Параскев Стоянов

„… и въпреки всичко пациентът има право да иска от младия практичен лекар и в най-дълбоката провинция рационална помощ, каквато лекарят е длъжен да му даде…“

проф. д-р Параскев Стоянов

“Аз съм човек със свободен характер, а не от хартия, която се навежда при всяко подухване на вятъра…“

проф. д-р Параскев Стоянов

„Близо 50 години пред моите очи – Варна се променя, расте, хубавее, модернизира се и не старее. Бях от първите да оценя нейните лечебни богатства, като преди четвърт век създадох варненски морски санаториум и преди 22 години аквариума; това всичко, за да изпъкне красотата и природните богатства на близо 12-вековната Варна! От първите съм, които предсказаха светло бъдеще на Варна като морски курортен град (…). Радвам се, че бях пророк и че нашата хубавица Варна „цъфти и хубавее“.

Параскев Стоянов, „Варна – светлият бисер на Черното море“, 1929

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This will close in 0 seconds