Независимо дали става дума за сексизъм, расизъм, хомофобия, трансфобия или национализъм, ние от Конфликт последователно и категорично се обявяваме против всяка форма и всеки метод, използван за насаждане на антагонизъм между хората! Обявяваме се в подкрепа на класовото единство и заставаме срещу всеки опит за деление на работническата класа, използван от властимащи.
В този контекст, за нас Прайд е радикална демонстрация, на която маса от хора, обединени от общи ценности, скандират, размахват банери и провокират реакция у случайните минувачи. Не просто празник или тържество, а протест срещу дискриминацията, издигащ искане за равенство и приемственост спрямо всички.
Историята на Прайда потвърждава това. Той започва с бунтовете в Стоунуол през 1969 г. в Ню Йорк. Тези бунтове са протести на ЛГБТК+ хората срещу полицейското нахлуване в гей бара Стоунуол Ин. Те предизвикват ново движение за равнопоставеност на ЛГБТК+ хората.
В днешно време Прайд се е превърнал в платформа за така нареченото „розово изпиране“ (pinkwashing), или практика, в която се злоупотребява с куиър хората, чрез привидна подкрепа от страна на различни корпорации и политически организации,с обичайната цел – увеличаване на печалбата. Имайки предвид, че тези корпорации и политически организации се интересуват от своята лична и корпоративна изгода, същите експлоатират работническата класа, нейните интереси и вредят на околната среда, то би било лицемерно от наша страна да приемем тяхната „подкрепа“ към борбата на куиър движението и в същото време

да твърдим, че класовата борба обхваща всички социални въпроси.
Въпреки това, предвид консервативните и националистически нагласи в страната, както и атаките към ЛГБТК+ хора, смятаме, че е необходима видимост и гласност.
 Тъкмо поради това, на този Прайд излизаме, издигайки различна и обединяваща работническата класа позиция.
Ние сме против розовото изпиране!

Обявяваме се за солидарност и равнопоставеност за всички!
Вярваме, че промяната може да бъде постигната единствено чрез революция и обединяването на работническата класа, а не чрез леки или тежки реформи на капитализма.
На теория реформите са инструмент за подобряване на съществуващата система, но на практика те са ефективно средство за нейното запазване и възпроизводство. Затова и нямаме искания за законодателни реформи.
Що се отнася до еднополовите бракове, например, първо, ние от Конфликт не вярваме в брака като институция и, второ, смятаме, че най-съществената и необходима промяна е тази на общата ни информираност и отношението ни едни към други.
 Това означава, че не бихме излезли с искания за законодателни промени, но също така вярваме в това, че всеки би трябвало да има равни права с всички останали.

Ако еднополова двойка би искала да сключи брак, то това би било редно да е тяхно право също колкото и на една хетеросексуална двойка. Всички форми на дискриминация са политически избор: да се дехуманизира част от населението, за да се оправдае неравенството в богатството и правата.
Ако и вие се противопоставяте на тези идеологии, по този начин печелите съюзници в борбата за правата на всички работници. Не на розовото изпиране!
Не на дискриминацията!
Не на капитализма!
Не на войната!
Солидарност към всички!
Равенство за всички!
Обединение на работническата класа!