Когато в началото на войната в Украйна, Конфликт започна разговор за това как работниците могат да се съпротивляват на войната, хората реагираха с недоумение. Никой не вярваше, че работниците ще се борят срещу войната. Всички говореха за различни причини, поради които трябва да подкрепим едната или другата страна. От министър-председателя, който ни приканваше да изпратим месечната си заплата, за да купим бомби за Украйна, до хората от „ляво“, които ни казваха, че трябва да подкрепяме руската инвазия в името на „антиимпериализма“.

Войната в Украйна продължава. Въпреки плановете на Тръмп да я прекрати за 24 часа, краят ѝ не се вижда. Нямаше масови протести срещу войната. В Русия, в първите дни на войната, имаше протести на смели хора, готови да рискуват затвор, за да отстояват това, което смятат за правилно. Протестите обаче бяха в малък мащаб – 2000 демонстранти в Москва и 1000 в Петербург. В други градове бяха стотици. Репресиите бяха сурови. През първите десет месеца на войната в Русия около 20 000 души бяха арестувани за антивоенна дейност.

Украйна е различна. Там нямаше масови протести срещу войната. Хората обаче отказаха да се жертват по други начини. Въпреки първоначалната пропаганда за това как всеки украинец е готов да умре, за да защити нацията, и забраната на мъжете във военна възраст да напускат страната – над 5,5 милиона украинци, над 10% от населението, избягаха от страната. Дезертьорството от армията също е широко разпространено. Общо около 250 000 войници са дезертирали през трите години на войната. В армия от около 1 000 000 войници това е огромен брой.

С напредването на войната тя ще продължи да оказва натиск върху обществото, не само в самите Украйна и Русия, но и в европейските страни, където разходите за засилена милитаризация започват да оказват все по-голямо влияние върху живота на работниците. Страните от НАТО са се ангажирали да увеличат разходите за отбрана до 5%. Средните разходи за бюджети за отбрана в страните от НАТО се оценяват на около 2%. Обикновените работещи хора ще бъдат принудени да платят цената на това увеличение. В много отношения европейската стачна вълна от началото на 2023 г. беше пряк резултат от инфлационните разходи, свързани с войната. Днес атаките срещу социалната система, пенсионните реформи и съкращаването на официалните празници във Франция, както и стачките на работниците и съпротивата срещу тях също са пряк резултат от войната и увеличените военни разходи.

Случилото се в Италия в петък, 4 октомври, представляваше нещо, което в много отношения беше ясно развитие в борбата. В цялата страна 2 000 000 работници излязоха на улицата, за да протестират, а 60% от работниците обявиха стачка, спирайки всички основни услуги в ключови сектори, включително транспорт и училища, не в защита на собствения си жизнен стандарт, а в пряка политическа стачка срещу геноцида, извършващ се в Газа, и съучастието на собственото им правителство в него. Десният министър-председател на Италия Джорджия Мелони разкритикува стачкуващите, заявявайки, че това е „политически мотивирано и насочено срещу нейното правителство“. Според нас тя е напълно права.

За нас фактът, че работниците в Италия са готови да губят пари и да излизат на улицата в толкова голям брой из цялата страна, е вдъхновяващ. Фактът, че те правят това не заради собствените си преки интереси, а в солидарност с други в далечни земи, е най-силната ваксина срещу болестта на национализма, която в момента се разпространява из Европа.

Искрата, която запали този огромен протест, беше атаката на израелските военни срещу флотилията, превозваща помощи за гладуващите в Газа. Самата флотилия е олицетворение на волята на хора от различни страни и с всякакъв произход да не стоят безучастно, докато пред очите им на телевизионния екран се случва геноцид. Беше ясно, че израелската държава никога няма да позволи на тези кораби да доставят тази хранителна помощ. Подобни флотилии са били спирани и преди. През 2010 г. „Мави Мармара“, турски кораб, превозващ помощи, беше атакуван от израелските военни, а десет души от екипажа съставен от поддръжниците на организации за правата на човека бяха брутално убити.

Участниците в настоящата флотилия очевидно са смели хора. Беше ясно, че израелските военни ще спрат тези кораб, а както виждаме в новините, те представляват една брутална организация извършваща масово убийства ежедневно. Може би хората не са вярвали, че ще избият западноевропейци, както направиха с турците, но въпреки това е била необходима голяма лична храброст, за да се плава на тези кораби. Израелският отговор беше брутален. Турски участник във флотилията разказа: „Те влачеха малката Грета (Тунберг) за косата пред очите ни, биха я и я принудиха да целуне израелското знаме. Направиха с нея всичко възможно, като предупреждение за другите.“ Тези активисти бяха бити и държани в унизителни условия. Това беше напълно отречено от израелския министър на националната сигурност Бен-Гвир, който отхвърли тези твърдения, описвайки ги като „пълни лъжи“. След това той продължи, като каза, че се гордее с издевателствата , на които бяха подложени активистите, и че е „горд, че се отнасяме към „активистите от флотилията“ като към поддръжници на тероризма, всеки, който подкрепя тероризма, е терорист и заслужава условията на терористите“. Това е светът, в който живеем днес, свят, в който хората, които се опитват да предоставят храна на гладуващите деца, се третират като „терористи“, свят, в който ирландски поп звезди и британски баби, държащи протестни плакати, са арестувани с обвинения в тероризъм, докато компании по целия свят продължават да продават оръжие на държава, извършваща геноцид, без законови санкции.

За нас в Конфлилт най-важното нещо от тези събития не са действията на няколкостотин активисти, а фактът, че милиони италиански работници бяха готови да спрат работа и да излязат на улицата, за да се изправят срещу собствената си държава. По целия свят хората излязоха на улицата в знак на протест. Във Франция стачкуващите работници започнаха да скандират лозунги срещу геноцида, а по целия свят хората заляха улиците на големите градове, включително голяма демонстрация тук, в София.

Ние в Конфликт вярваме, че политиците и бизнесмените няма да спрат продължаващия цикъл на войни. Защо да го правят? Докато бомбите падат и децата умират, те не страдат, а печелят пари от продажбата на тези бомби и като цяло от повишаването на цените. За нас само масовите действия на милиони обикновени работещи хора могат да ги принудят да спрат масовите си убийства. В действията на всички, които участваха в протестите и спряха работа в Италия миналия петък, намираме вдъхновение.