Статии

Работниците във Великобритания – начало на борба?

Тази статия разглежда настоящата ситуация и засяга миналото, настоящето и бъдещето на класовата борба във Великобритания. Струва си да се повтори, че работническата класа във Великобритания е неразделна част от световната работническа класа – класа, която пресича всички граници на управляващата класа. Това, разбира се, не е абстрактен въпрос. Световната икономика е създала безброй връзки около производството и разпределението, които свързват живота на работниците на всички континенти. Именно в този дух на работническа солидарност тази статия е изпратена от работниците във Великобритания като принос към нашите другари в Конфликт.

Нед Лъд, юни 2022 г.

Същото като навсякъде – от английските работници се очаква да платят разходите по кризата. Работниците във „Велико“ Британия [1], или по-просто казано Великобритания, от много години са свидетели на принудително намаляване на заплатите и социалните си придобивки. През първите години след катастрофата от 2008-9 г. [2] заплатите бяха понижени повече, отколкото в много други „големи икономики“. Понастоящем истинската атака срещу стандарта на живот на работниците се вижда от анализа, който по-рано тази година показа най-големия спад в нивата на заплащане от 9 години насам [3]. Към юни той беше най-големият спад от повече от 20 години [4].Положението на хората, които са зависими от държавните помощи, вероятно е още по-лошо. През април тази година фондация „Джоузеф Раунтри“ (дългогодишна и уважавана благотворителна организация, която анализира бедността) публикува доклад, чието основно заглавие беше „Основното обезщетение за безработни отбелязва най-големия спад в стойността си от петдесет години насам“ [5].Управляващата класа успя да осъществи тези атаки, въпреки че често изглеждаше объркана и некомпетентна. Политическият „естаблишмънт“ се препъна в референдума през 2017 г. като средство за справяне и предполагаемо обезвреждане на заплахите за единството и властта на управляващата дясна Консервативна партия. Резултатът (известен като Брекзит), за излизане от Европейския съюз, преобърна 50-годишната политическа и икономическа стратегия на британската управляваща класа. Решението създаде подем на сепаратистките тенденции, особено в Шотландия, и значително застраши деликатните политически договорености, които държат заедно елементите на „Обединеното кралство“ [6].

Възникналата бъркотия създаде и проблеми по веригата на доставки и намали достъпа на капиталистите до сравнително евтина работна ръка от ЕС. Брекзит (осъществен по най-разрушителния начин, за да успокои „популистката“ прослойка в Консервативната партия) изостри последиците от глобалната криза във Великобритания и беше още един елемент, при който разходите бяха платени от работническата класа.

Лято на борбите на работното място?

Терминът „Лято на недоволството“ [7] се използва за описание на очакваната вълна от стачки, които се прогнозират в много сектори във Великобритания. Думите повтарят описанието „Зима на недоволството“ [8], използвано през зимата на 1978-9 г. Тогава много работници, особено заетите в местните съвети, предприеха широкомащабни и ефективни стачни действия. Тези действия се противопоставиха на ограниченията на заплатите, наложени от правителството на Лейбъристката партия в сътрудничество с профсъюзите след приемането на заем от Международния валутен фонд.През 2022 г. най-очевидният фактор, който подтиква работниците към действия, е рязкото и постоянно ускоряващо се покачване на цените на стоките от първа необходимост, включително наемите, горивата за превозните средства, електроенергията и газта за отопление и готвене у дома, храната и други стоки от първа необходимост, като например санитарните продукти. Това се случва след години, в които заплатите на много работници вече са намалели. Сега много работници признават, че ситуацията трябва да се промени и че предприемането на действия за увеличаване на заплатите е необходимо и има шанс за успех. За убеждението, че може да се постигне напредък, допринася и фактът, че работодателите в много сектори признават, че сега трябва да наемат повече работници, за да реализират успешно печалби.Британската управляваща класа и нейното правителство обвиниха поне отчасти за последната вълна от повишения на цените прекъсванията в доставките, произтичащи от войната в Украйна. Възможно е да има известна доза истина в това, че прекъсването на доставките е довело до намаляване на доставките и до увеличаване на разходите, но опитите да се хвърли вината в тази посока не са разубедили значителна част от работническата класа да действа в свой интерес. Това подчертава противоречията и неравномерността в „класовото съзнание“, тъй като едновременно с тази ескалираща готовност за действие мнозинството от работниците изглежда изпитват известна симпатия към „военните цели“ на своите шефове в Украйна – военна победа на Украйна, използваща финанси, персонал, оръжия, логистика и разузнаване, осигурени от НАТО, в което влиза и Обединеното кралство. Милиони за военните, трудности за работниците! Никога не е било по-подходящо.

Вълната е започнала

Първата седмица на стачките, в които участваха железопътните работници в цяла Великобритания, започна на 20 юни. Стачката намали до нула железопътните услуги в много райони и до минимум в останалите. Стачката беше обявена заради заплащането, но също така и заради заплахата от загуба на работни места и ерозия на пенсиите [9]. На този етап и работодателите, и профсъюзът на железничарите, моряците и транспортните работници (RMT) очевидно се стремят да избегнат нови стачки. По думите на Мик Линч, генерален секретар на RMT: „Не изключваме стачки, но не сме определили дати за стачни действия… Няма да назовем веднага дати [за нови стачки] и ще продължим да работим конструктивно с компаниите за постигане на споразумение“[10].Вече има дълъг списък от работници в основните синдикати, които са в процес на подготовка за стачни действия през следващите няколко месеца. Сред тях са работниците в Хийтроу – най-голямото лондонско летище, лекари и други здравни работници, учители и служители в пощите. Малко странно е, че адвокатите, по-висша степен юристи в правната система, вече предприеха национални стачни действия. Официалните машини на профсъюзите вече показват намерението си да запазят стачките контролирани и разделени, като отказват да свържат стачките в различните сектори. Тук те с удоволствие се съобразяват с наложената от държавата правна рамка. Законът налага строги условия за процеса на гласуване, който трябва да се проведе, преди синдикатите да могат законно да обявят стачка. Освен това синдикатите във Великобритания не могат законно да включват своите членове в стачки за солидарност с други работници.Медиите обърнаха голямо внимание на по-значимите актуални и планирани индустриални конфликти, при които традиционните синдикати поне на първо време ще упражняват контрол, като държат действията да бъдат отделени, контролирани и в безопасност в границите на всички законови ограничения. Този традиционен модел се прилага например при цяла поредица от стачки в различни населени места на автобусните работници, работещи за компанията Arriva. Тези стачки се организираха из различни населени места, като синдикатът „Unite“ договори споразумение с Arriva, което изолираните стачници приеха [11]. Тази стратегия започва да се пропуква, тъй като работниците са свидетели както на голямо увеличение на цените на стоките от първа необходимост, така и на признанието, че се появява недостиг на работна ръка. Към момента на изготвяне на настоящия текст Unite и Arriva не успяха да постигнат споразумение, което да е приемливо за стачкуващите водолази в Западен Йоркшир, Северна Англия.

„Несигурните“ работни места и базовите, самоорганизирани синдикати

Не е изненадващо, че капиталистическите медии не обичат да дават гласност на действията на работниците извън безопасната държавна рамка, опосредствана от казионните синдикати.През май работниците на 16 петролни и газови платформи в Северно море (край бреговете на Шотландия и Северна Англия) предприеха нерегламентирани стачни действия „wildcat strike“[12]. Акцията беше бързо потушена от синдикатите, които работеха в тясно сътрудничество с работодателите, за да сложат край на самоорганизираната борба.През последните години се проведоха редица действия, ръководени от обикновените работници, в областта на „гиг“ икономиката – сферата на „несигурната“ заетост с нередовно работно време и условия и често със статут на „самостоятелно заето лице“, което премахва много от законовите права. В някои случаи те бяха самоорганизирани, като например тези на куриерите, работещи за „Deliveroo“ в Ливърпул [13]. Проведоха са и много акции сред групи, които традиционно не са организирани, като например чистачите в Лондон. В тях често участваха работници мигранти, обединени в „базови профсъюзи“ като Индустриални Работници на Великобритания- Industrial Workers of Great Britain (IWGB) и United Voices of the World (UVW). Друг участник в тези „борби“ е синдиката Индустриални Работници на Света – Industrial Workers of the World (IWW), който във Великобритания съчетава анархосиндикалната си традиция с това да бъде синдикат, законно регистриран от британската държава в съответствие с пълната правна рамка.

Интересен актуален пример, който може би също отразява новата увереност и борбеност, можете да откриете на този линк: https://tonygreenstein.com/2022/06/st-james-tavern-brighton-staff-on-strike-against-slave-labour-conditions. Статията се отнася до борбата на работниците в бар в Брайтън, на южното крайбрежие на Англия. В статията се споменава и за напрежението между казионните профсъюзи и по-новите базови профсъюзи, които се конкурират в организацията на работниците, които са сравнително нови в синдикалната дейност. Мнението на IWGB за един от тези конфликти можете да откриете тук: https://iwgb.org.uk/en/post/deliveroo-gmb/. Въпросната работна сила са куриерите на Deliveroo, чиито шофьори се самоорганизираха извън профсъюзите в спора от Ливърпул, за който се съобщава в [13]. Академичен, но информативен анализ на борбите около Deliveroo: https://brill.com/view/journals/jlso/25/2/article-p220_003.xml.

Докъде може да доведе това?

Невъзможно е да се направи каквато и да е точна прогноза за хода или резултата от тези събития.Почти сигурно е, че много работници ще се сблъскат със стачни действия за първи път. Това, само по себе си, ще даде на някои от новото поколение на работническата класа опит или дори по-дълбоко разбиране за „истинското движение“ на нашата класа.Докато процесът се развива, не може да се предвиди колко от преживяванията ще бъдат положителни и колко отрицателни.Със сигурност ще има много предизвикателства. Вече засегнахме ролята на профсъюзите, които се опитват да защитят и увеличат собствената си роля – да се възкачат на гърба на работническия гняв и разочарование, да ги насочат към безопасни канали, където може да се осъществи посредничество, а основните въпроси на социалния контрол и класовите отношения да останат скрити. Работниците, които искат да обобщят стачките си (преодолявайки секторните граници или свързвайки се с тези, които се борят по социални въпроси и защитават интересите на работническата класа извън работното място), неизбежно ще трябва да се сблъскат с наложените от профсъюзите/капиталистите/ и държавата ограничения.Този въпрос за обобщаване отдолу нагоре се различава значително от левите поддръжници на синдикализма и техните призиви за обща стачка под контрола на синдикалните бюрокрации, които запазват всички инструменти за ръководство отгоре надолу и съобразяване със системата на експлоатация.Можем също така да предположим, че ще се сблъскаме с част от проблемите, които възникнаха по време на последната фаза на широкомащабната борба за заплати във Великобритания. В края на 60-те и 70-те години на миналия век, част от работниците се бориха , често успешно, за временна защита на равнището на заплатите, намаляване на различията, особено тези, свързани с пола, а понякога и с расата, и подобряване на условията на труд. Този опит обаче също така показа, че не съществува автоматична връзка между тези борби и всяко движение за оспорване и преодоляване на господството на капитала във всичките му проявления.По-конкретно, работниците ще бъдат изправени и пред предизвикателството да защитят успешно жизнения си стандарт в период на инфлация. Повтарящите се еднократни стачки са рецепта за разочарование и деморализация. От друга страна, все повече се усилват гласовете на глашатаите, които се опитват да насочат работниците към решения, ориентирани към държавата.Горните въпроси са отразени в неотдавнашната публикация на сайта на Angry Workers – https://www.angryworkers.org/2022/06/17/on-inflation-and-working-class-struggle/, а също така са представени в агитационна форма в https://www.angryworkers.org/2022/06/25/leaflet-in-times-like-these-workers-have-to-be-ready-to-break-the-cage-of-the-law%ef%bf%bc/.Изкушаващо е да бъдем прекалено оптимистични за резултата от очакваната стачна вълна, представяйки си ново широко разпространено класово съзнание, на което работниците стават свидетели и разбират .

Раждането на нашата сила [14].

В действителност няма как да знаем дали ще бъдат извоювани конкретни придобивки около заплатите, жизнения стандарт или условията на труд, дори временни и частични. Друга и изключително важна полза би била появата на клъстери от бойци, проникнати от разбирането за необходимостта от общност, солидарност и самоорганизация на работническата класа. Укрепването на тази прослойка на свой ред ще увеличи способността на цялата класа и на всички, които изпитват потисничество, да продължат собствените си борби в бъдещи вълни. Независимо как ще се развие това лято, то трябва да бъде началото, а не краят на обновените и все по-осъзнати борби.

[1] Великобритания е един голям остров, заедно с по-малки острови в открито море (без Ирландия). Тя включва Англия (най-голямото население със силна концентрация около Лондон и Югоизтока; Шотландия в цялата северна част на острова и Уелс в част от западната част). Преди икономическото преструктуриране, започнало през 70-те години на ХХ в., и в трите държави има райони със солидни общности на работническата класа, основани около традиционни отрасли като добив и преработка на въглища, желязо и стомана, корабостроене, тежко производство и трудоемки морски пристанища. Петдесетгодишното преструктуриране напълно промени икономическата основа на тези работнически центрове и в трите „поднационални“ области.Едновременно с тази трансформация държавата създаде нови бюрократични механизми, както изборни, така и неизборни, в Шотландия и Уелс. Този процес, заедно с нарастващото отчуждение и лишения, взаимодейства с нарастващото движение за национално разделение, особено в Шотландия.

[2] https://cep.lse.ac.uk/pubs/download/cp422.pdf – 2008-14

[3] https://inews.co.uk/inews-lifestyle/money/cost-of-living-uk-workers-pay-drop-growth-match-inflation-1569956 най-голям спад на заплатите от 9 години насам

[4] https://www.theguardian.com/money/2022/jun/14/uk-pay-falling-inflation-energy-bills-unemployment от повече от 20 години
[5] https://www.jrf.org.uk/press/main-out-work-benefit-sees-its-biggest-drop-value-fifty-years

[6] „Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия“ е създадено преди 100 години след разделянето на Ирландия, когато британската буржоазия се съгласява на територията на сегашната Република Ирландия да възникне независима капиталистическа държава. От края на 60-те до края на 90-те години на ХХ в. в Северна Ирландия се наблюдават непрекъснати епизоди на варварско насилие около положението ѝ в Съюза. Сделката, сключена с посредничеството на САЩ, създаде напрегната, но дългогодишна „нормализация“ (на експлоатацията), която сега е застрашена от решението за „Брекзит“. Правителството на Обединеното кралство и ЕС се споразумяха за договорености, които оставиха Северна Ирландия прикрепена към ЕС за митнически и търговски цели, за да се избегне създаването на видима граница между двете юрисдикции на острова. Сега правителството на Обединеното кралство се опитва да успокои Демократичната юнионистка партия в Северна Ирландия и фракциите в Консервативната партия, като едностранно се откаже от споразумението. Повече анализи и информация са публикувани на https://www.angryworkers.org/2021/09/04/workers-in-northern-ireland/

[7] https://www.npr.org/2022/06/24/1107244513/in-addition-to-the-rail-strike-britain-braces-for-strikes-in-other-industries дава кратко медийно представяне

[8] Взето от цитат от пиеса на Уилям Шекспир
[9] Професионалните пенсии, свързани с вноски, направени по време на работа при работодатели както в публичния, така и в частния сектор, са значителна част от доходите на много пенсионирани работници. доходът от този източник често допълва основната държавна пенсия до степен, че пенсионерът няма право на различни други обезщетения, като например „държавния пенсионен кредит“.

[10] https://www.nationalworld.com/news/uk/when-is-the-next-train-strike-in-2022-what-rmt-boss-mick-lynch-said-about-more-rail-strikes-this-year-3746303[11] В троцкисткия сайт www.wsws.org има много полезни материали по този въпрос [12] https://www.bbc.co.uk/news/uk-england-tyne-61511426[13] https://www.leftcom.org/en/articles/2019-12-02/the-self-organised-struggle-of-liverpool-couriers-highlights-the-difficulties-of[14] Заглавие на полуавтобиографичен роман на революционера Виктор Серж, описващ историческата вълна на борбата през периода 1917-19 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.