Статии

Първи май: поне е почивен ден

Днес Първи май или „Денят на труда и на международната работническа солидарност“ няма голямо значение за работническата класа в България. Разбира се, той е почивен ден, което го прави по-хубав от един работен. Сред работниците почти липсва усещането, че това е техният ден, ден за протест.

Разбира се, по време на съветския период е било някак различно. Може би сред по-възрастните все още има някаква носталгия по този ден. Но дори и по онова време не е бил протест на работниците срещу шефовете и държавата, а по-скоро манифестация, организирана от държавата в подкрепа на шефовете и държавата.

Първи май има своя собствена история. Тя е дълбоко преплетена с действителните интереси на работниците, а не с подкрепата на тази или онази партия. Корените му са отпреди повече от сто години в Америка, която по онова време не е била днешната Америка, а страна в интензивен класов конфликт.

В историята на страната, 1886 г. се разглежда като кулминация на т.нар. „Голямо сътресение“. Последното е поредица от стачки и протести, свързани с идеята за осемчасов работен ден. По време на демонстрация в Чикаго, където ден по-рано полицията отнема живота на работник, някой хвърля бомба по полицаите.

В последвалите сблъсъци са убити седем полицаи и четирима работници. Осем анархисти са арестувани и обвинени за бомбения атентат. Процесът е фарс. Обвинението твърди, че става дума за анархистки заговор. Успешно възпират доказателства, разкриващи бомбата като направена от полицията. Знаели са добре, че никой от работниците няма вина и, нещо повече, че едва двама от тях са присъствали на демонстрацията по това време. Въпреки това, седем от осемте обвинени са осъдени на обесване.

В крайна сметка присъдите на двама от тях биват променени на доживотен затвор. Един от тях се самоубива непосредствено преди екзекуцията, а на 11. ноември 1887 г. останалите четирима са обесени. През 1904 г. международното социалистическо движение решава да отбелязва Първи май като ден за „законно установяване на осемчасов работен ден, за класовите искания на пролетариата и за всеобщ мир“.

В целия свят се провежда мащабна кампания за установяване на осемчасов работен ден. През 1915 г., Уругвай първа въвежда такъв, но единствено за селскостопанските работници. През 1917 г. пък Руската революция постига осемчасов работен ден за всички работници. В България същият е приет през 1923 г.

Но къде се намираме днес, малко повече от век след приемането на този закон? Къде е осемчасовият ни работен ден? По данни на синдикатите, за поведението на работодателите спрямо техните работници са подадени над 20 000 жалби. Преобладаващата част от тях се отнасят до незаплатен извънреден труд. Ако 20 000 души, основно от публичния сектор, са се оплакали, бъдете сигурни, че много повече хора страдат мълчешком.

Установеното право на работниците преди повече от сто години, е напълно изчезнало. Още по-лошото е, че тези часове не ни се заплащат. В миналото, когато хората са работили по 12 часа на ден, поне са получавали заплащане за това. Днес все още работим, но безплатно.

Ако искате да обсъдите тези проблеми с други хора, загрижени по същия начин, заповядайте на откритата ни среща в офиса на Конфликт на адрес гр. Варна, ул. Драгоман 3 на 1. май от 15:00.

Ако пък просто искате да отпразнувате деня с нас, може да заповядате на барбекю на същия ден и адрес от 17:00.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *