Пореден мащабен протест на медицинските специалисти, младите лекари и студентите по медицина се проведе във Варна. Исканията на медиците са за достойно заплащане и условията на труд.

По долу прилагаме текста от листовката, която раздадохме по време на протеста:

„Времената са трудни за всички. Последните няколко години бяха особено трудни. Първо Covid и произтичащите от това инфлационни ефекти върху икономиката, особено по отношение на цените на храните и енергията, а след това войната и нейното въздействие върху сметките за гориво. Разбира се, хората по целия свят пострадаха от тези катаклизми, но със сигурност в Източна Европа видяхме много по-висок инфлационен натиск, отколкото в други страни. Не помогна и конкретната ситуация в България с нашата пародия на парламентарна система. Фактът, че нито един от политическите клоуни не изглежда способен да формира нещо, което дори да наподобява правителство, означава, че особено в публичния сектор работниците не могат да получат увеличенията на заплатите, като част от традиционното тристранно договаряне. Въпреки че сега инфлацията е спаднала до нивата преди Covid, доходите на повечето обикновени работещи хора все още не успяват да я догонят.

Все пак не всичко е мрачно. Въпреки всичките крясъци на софийските либерали, ние от Конфликт виждаме действията на столичните транспортни работници като светлина в тунела. Шефовете никога няма да плащат на хората достойни заплати от добро сърце. Това е нещо, за което работниците трябва да се борят. По този начин действията на транспортните работници са ярък пример за всички нас. Ако се борим за достойно заплащане, можем да спечелим. Неслучайно през последните седмици се забелязва повишена готовност за протести за заплатите и условията на труд в цялата страна. Работници в други части на публичния сектор започнаха да протестират. Демонстрации избухнаха както в радиото и телевизията, така и в здравния сектор, включително протестите на лекари и студенти в цялата страна, както и медицинските сестри в София. 

През последните години медицинските сестри организираха големи протести и стачки на работните си места. За съжаление обаче, нямаше достатъчно солидарност между медицинските сестри и лекарите. Едно от нещата, които видяхме от цялото либерално възмущение от стачката в метрото, беше, че много лекари в тази страна са зле платени. Богатите лекари със собствени частни практики не са мнозинство. Поуката, която софийските адвокати биха искали лекарите да извлекат от това, е, че лекарите са някакви специални хора, които заслужават повече пари, докато „мръсните работници извършващи физически труд“ не заслужават. Ние извличаме различен урок. Вярваме, че всички работещи хора заслужават достатъчно пари, за да имат достоен живот, независимо дали са неврохирурзи или чистачи. 

Когато хората са разделени, е по-лесно да бъдат контролирани, а когато една група работници гледа с пренебрежение на другите, със сигурност е по-лесно да бъдат разделени. За да работи болницата, тя се нуждае от приноса на всички работници и същото важи и за борбата за по-добро заплащане и условия. Това не е нещо, което може да се направи от изолирани работници сами или в техните секторни групи, а нещо, което изисква всички работници да се обединят. За да направим това, имаме нужда различните групи медицински специалисти и доктори да се срещат и дискутират отвъд професионалните граници – срещи отворени за всички работници, за да решат как да се борят. Медицинските сестри с техния скорошен опит в борбите могат да бъдат жизненоважна част от това. 

Разбира се, работниците в здравната система не са единствените хора, засегнати от недофинансиране, недостига на персонал и тежкото състояние на нашите болници днес. Всеки, който използва здравната система,( а в даден момент това означава всички), трябва да бъде загрижен. 25% от завършилите медицински факултети напускат страната, за да работят в чужбина. Те не го правят, защото младите лекари правят състояние тук в България. Правят го, защото, както и другите работещи хора, се борят да си изкарват прехраната. Медицинските сестри са в същото състояние. През последното десетилетие сме „загубили“ 10% от нашите медицински сестри. 33% напускат веднага след завършване, а имаме недостиг от 40 000 медицински сестри.

Имайки предвид ситуацията и с лекарите, и със сестрите, не е изненада, че здравната ни система е в колапс. Ето защо е изключително важно работещите в здравната система да се обединят, а всички работници в цялата страна да ги подкрепят.“