Статии

Положението с украинските мигранти в България

Военните бежанци от Украйна днес са около 80 000 на българска земя.

Голяма част от тях работят законно и се интегрират лесно благодарение на собствената си воля и на безпрецедентните системи за помощ (настаняване в хотел, ускорени административни процедури…), разработени за мигрантите на европейска територия.

След като почти единодушно подкрепи украинските мигранти, българското обществено мнение изглежда промени тона и позицията си. Все повече и повече коментари на анекдотични, индивидуални, често фантастични компромати, подхранват чувството на недоверие и отхвърляне на украинците. Към това трябва да се добавят и проруските настроения, които не са никак малко в България.

Създава се образът на капризен, мързелив украинец, който не иска да напусне басейна на четиризвездния хотел, в който е отседнал безплатно, за да отиде да учи български в тризвезден хотел в Банско. Или този на украинския крадец, който не по необходимост, а защото вярва, че като бежанец „всичко му се полага“, пълни с гориво луксозния си джип и отказва да плати за него.

Те са сравнявани със сирийските бежанци, герои на имиграцията, които не са получавали помощ и не са се оплаквали.

Не бива да се забравя, че когато сирийските бежанци пристигаха в България, същите хора се радваха Динко да ги върже на границата.

Всеки мигрант е по-лош от предишния. Той винаги е с един повече. Ако е беден, е твърде беден, ако е малко по-богат, е твърде богат. Ако му е помогнато, значи му е помогнато твърде много…l 

Ако погледнем историята на миграцията, тези реакции са едновременно притеснителни и предвидими. Последните пристигащи на дадена територия рядко се посрещат без проблеми.

Негативните реакции срещу мигрантите се захранват както от съществуващите тенденции в обществото на недоверие и враждебност срещу чужденци, така и от целенасочени кампании на част от управляващата класа. Чрез тези кампании, националистическите кръгове сред управляващите целят да капитализират от социалното недоволство насочвайки гнева на хората срещу удобни жертви, а политическото изражение на този гняв – към урните.

Независимо от източника на негативните реакции срещу мигрантите, те имат един и същ ефект – политическо ограничаване на гражданските и трудовите права на работниците мигранти, което означава, че те са принудени да работят по-несигурна работа, за по-малко пари. Експлоатацията на мигрантския труд пък има пряко въздействие върху пазара на труда изобщо, като оказва натиск върху заплатите на всички работещи. Така анти-мигрантските настроения се насочват не само срещу мигрантите, но и срещу мнозинството от хората, които споделят тези настроения. Единствените, които печелят от тази ситуация са бизнесмените получаващи евтини и покорни работници и националистическата фракция на управляващия елит, която получава политическите дивиденти.

Какво могат да направят работниците за да се противопоставят на всяваното от бизнесмени и политици разделение?

Какви действия могат да бъдат предприети за да се неутрализира натиска върху заплатите, особено в секторите с преобладаващ мигрантски труд (туризъм, ресторантьорство)?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.