Наскоро Конфликт, в координация с английската работническа организация Angry Workers of the World, проведе първото си мащабно международно събитие – четиридневна серия от дискусии, в които участваха бойци от 14 различни страни, предимно от Европа, но и от по-далечни континенти. Срещата се проведе в курорта Свети Константин и Елена, Варна, и в хода ѝ около 120 души от най-различни организации – политически групи, синдикални съюзи, обществени организации, както и необвързани лица, взеха участие в дискусии и срещи по теоретични и практически въпроси.

Всеки от дните беше посветен на различна тема. Дискусиите през първия ден бяха съсредоточени върху стачната вълна от това лято и причините за нея. Чухме доклади от стачкуващи във Великобритания и от участници във френското движение срещу пенсионните реформи, както и доклади от стачните движения в Германия и Италия.

Следващият ден беше посветен на анализ на света такъв, какъвто е днес. Дискусиите се съсредоточиха върху кризата, Китай и Америка и съперничеството между тях и, разбира се, върху войната. С другари от целия континент обсъдихме потенциала за изграждане на антивоенно движение, а от другар от Русия чухме каква е ситуацията в Москва и в останалата част на страната днес.

В събота акцентът беше поставен върху дейността на работното място. Започнахме с презентации за борбата на медицинските сестри в България през последните няколко години, а също така и на други местни работници, включително от градския транспорт на Варна. Денят продължи със семинари за организиране в кварталите, сесия за синдикализма, водена от шведския анархосиндикален профсъюз SAC, българската феминистка група Левфем за жените на работното място както тук, в България, така и в емиграция, и Конфликт за синдикализма и политическата организация.

Дискусиите през последния ден се съсредоточиха върху организацията на революционерите, какво можем да направим, за да продължим напред, и върху въпроса как може да се осъществи трансформация към по-добро общество, включително презентация по тази тема от Федерацията на анархо-комунистите в България (ФАКБ).

Въпреки че не всичко беше дискусия и имаше време и за плуване, релаксиране на плажа, партита и прожекции на филми, смятаме, че успяхме да установим контакти с нови другари, да се сблъскаме с нови идеи и да обсъдим нашата стратегия и ориентация с другари с различен опит от други страни.