Статии

Перспективи и въпроси

Изложените перспективи и въпроси ще бъдат дискутирани на публична среща между работници и синдикалисти във Варна на 1 Юли.

Перспективи

*Светът днес се препъва от икономическа криза в икономическа криза, като всяка следваща е по-лоша от предишната. Макар да ни казват, че по-доброто бъдеще е зад ъгъла, истината е, че от 1974 г. насам светлината в края на тунела се отдалечава, а следващата икономическа катастрофа наближава все по-бързо.

*Преди Ковид 19 повечето икономисти смятаха, че нова икономическа криза е неизбежна. Пандемията принуди правителствата да вкарат огромни суми пари в спасяването на предприятията. Докато обикновените работници страдаха, големите компании бяха спасявани от разтревожените правителства. Разбира се, печалбите трябва да се запазят и работническата класа трябва да плати цената за това.

*Войната в Украйна допълнително натовари системата. Още преди войната инфлацията започна да се развихря. Сега разходите за войната налагат на Украйна да отделя над 5 млрд. долара на месец, за да продължи да функционира. Напрежението, което това оказва върху икономиката, трябва да бъде платено. Тъй като инфлацията намалява заплатите, повечето работници изпитват реално намаляване на възнагражденията.

*Войната ще бъде дълга. Няма решение на хоризонта и следователно не се вижда край на настоящата криза, а западните правителства открито говорят за необходимостта работниците да затегнат коланите си. Този процес ще продължава и ще се задълбочава.

*В икономически по-слабите страни като нашата това предизвиква политическа криза. Колкото и да говорят политическите партии за намиране на решение на политическата криза, такова няма. Всяко ново правителство, каквото и да обещава, ще бъде за война, за строги икономии и за намаляване на заплатите. Световната банка очаква предстоящото десетилетие да бъде изпълнено с нестабилност и социални сътресения.

*Тази ситуация вече предизвиква гнева на работническата класа. Може би това се вижда най-ясно във Великобритания, където ситуацията се влошава от хаоса, предизвикан от Брекзит. Работниците в Обединеното кралство са в разгара на най-голямата стачна вълна от тридесет години насам, като много работници вече участват в стачни действия, а много други в момента гласуват дали да се включат в стачките.

*Не става въпрос само за Обединеното кралство. Изглежда, че има нарастваща международна тенденция към завръщане към работническата борба. Америка е друга страна, в която се забелязва драстично увеличение на работническите борби, но дори тук, в България, страна с много ниско ниво на работническа борба, стачните действия изглежда заплашват да се завърнат. В страна, в която почти няма стачки, две скорошни борби привлякоха вниманието: стачката в завода Либхер край Пловдив и стачката в националната здравна каса.

Въпроси

*Актуална ли е класовата борба днес?

*Има ли готовност за борба сред работниците в България?

*Ще организират ли синдикатите тези борби?

Ако тези борби се случат извън синдикатите, как ще реагират те?

Какво може да направи левицата, за да се намеси в тези борби?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.