На 3 октомври ваканционният комплекс „Елените“ в близост до Свети Влас бе ударен от силно природно бедствие — проливни дъждове, локално преливане на река/дърно дере, приливна вълна и внезапно прииждаща водна маса.Наводнението отне четири човешки живота, а над 200 души бяха евакуирани.
Причините са ни до болка познати – незаконно застрояване на частни бизнес имоти и по-конкретно
незаконно строителство в речните корита, включително в коритото на дере „Козлука“.
Според експерти (геопространствени, хидролози и др.) проблемът е, че хотели и частни съоръжения спират естествения път на стичащата се вода от планината. 

Реакциите от политическите партии не закъсняха –
БСП и ГЕРБ призоваха за
разследване, проверка на законността на застрояването и т.н. От ДПС се присъединиха като изпратиха и доброволци, а от Възраждане призоваха общинските и държавните власти да поемат отговорност за трагедията. Коментатори и експерти се обединиха от мнението, че основните причини за разрушенията и жертвите са корупцията и алчността на предприемачите. Виновните изглежда са много, но никой няма решение на проблема.

През юни 2014 г. варненският квартал Аспарухово бе залят от унищожително наводнение, при което загинаха най-малко 13 души, включително деца. За броени минути кварталът бе пометен от кална водна вълна, образувана след проливен дъжд и запушено дере, затрупано от отпадъци и незаконни постройки. Разследването показа, че трагедията е резултат от комбинация между природни фактори и човешка немарливост – липса на контрол върху строителството и непочистени отводнителни канали.

Въпреки обещанията за реформи и нови защитни съоръжения, делата срещу виновните завършиха без реални присъди, а Аспарухово остана символ на това как безхаберието и незаконното строителство могат да превърнат дъжда в бедствие.

И тогава, както и днес, същите политически партии предлагаха същите решения. Резултатът е и ще продължи да бъде същия – незаконното строителство продължава и то с ускорени темпове, а всеки следващ дъжд се превръща във все по-голяма потенциална опасност за населението .

Истината е, че проблемът с произвола на предприемачите няма как да бъде решен с „по-добри закони“, „повече контрол“ или „борба с корупцията“. Докато икономическата система, в която е поставено българското общество, продължава да произвежда дълбоки неравенства, докато едни разполагат с милиони, докато други са принудени да оцеляват едва свързвайки двата края, това общество ще продължава да генерира корупция и безнаказаност за шепата привилегировани, докато всички останали ще живеем с последствията от техния произвол. Каквото и да ни говорят казионните борци с корупцията, тя е ендемична и за нея няма решение в капиталистическото общество. Както неравенствата са неизменен и дори търсен резултат от капитализма, така корупцията не е грешка в системата, а неизменна част от нея.

Срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г., при което загинаха 16 души, предизвика вълна от протести в Сърбия, водени основно от студенти. Студентите от самото начало рязко се разграничиха от опитите на опозицията да яхне недоволството и не допуснаха опозиционните партии на протестите, което спомогна за тяхното масовизиране.
Протестите продължават вече почти 2 години и се разрастнаха до всеобщ бунт срещу правителството и системата.
На 28 февруари 2023 г. Гърция преживя най-смъртоносната железопътна катастрофа в историята си, когато пътнически влак, пълен със студенти, се сблъска с товарен влак край Темпи, близо до Лариса. Загинаха 57 души, а 80 бяха ранени, като 25 от тях сериозно. Много от жертвите били млади хора, пътуващи към дома след зимната академична ваканция. 

Трагедията предизвика масови протести и стачки в цялата страна. Хиляди хора излязоха на улиците, за да изразят гнева си срещу правителството и железопътните власти. Протестите обхванаха над 100 града, включително Атина, Солун и Лариса. Много от демонстрациите прерастнаха в сблъсъци с полицията, особено в Атина, където протестиращи хвърляха коктейли Молотов и камъни по силите за борба с безредиците. Синдикатите организираха 24-часова национална стачка, която парализира транспортната система и доведе до масови демонстрации.

За съжаление, в България нещата стоят по различен начин. Протести срещу безобразията на частниците и корумпираните държавници почти липсват, а когато изобщо се случват – те са малобройни и дирижирани от опозиционните партии, които успешно инструментализират недоволството за тясно партийните си интереси. Партийните централи в България държат в плен не само уличните мобилизации, но и общественото съзнание. Докато сръбските студенти, а в още по-голяма степен и гръцките работници ясно посочват капитализма и държавата, като виновници за произвола и серията от трагедии, в България изобщо не се говори за това. Тук обществения дебат остава затворен в опорките на управляващите и опозиционните партии и техните злободневни взаимни обвинения и предложения за дребни административни реформи.
Иска ми се да завърша тази статия оптимистично, но истината е, че българското общество към момента не показва признаци на социална жизненост. Явно ще трябва да изчакаме още по-голяма трагедия , която да ни изкара от будната кома и на улицата, не като електорат, не като агитка на една или друга политическа партия, а като независима политическа сила противопоставяща се на целия политически и икономически елит в страната.