Статии

Нео-нацисти или мигранти – кой вилнее из София?

Чудихме се дали да пишем статия относно поредната мигрантска истерия в София. Все пак основната цел зад разпалването на тази тема е привличането на общественото внимание към жалки и незначителни политически фигури като Ангел Джамбазки и компания. С риск да допринесем за това, обръщайки им специално внимание, все пак смятаме за важно да предоставим нашия анализ, преди всичко за тази част от работниците, четящи нашия сайт, които биха се притеснили от страшните сценарии бълвани из медиите от централите на националистическите партии. Освен това, случаят е показателен за действията на крайната десница и нейните методи. 

Да започнем с кратък обзор на случилото се последните няколко дни. В четвъртък вечерта, на бул. Витоша в София става бой между тийнейджъри. Минувачи правят видео и го качват във Фейсбук. Националистическите профили и страници започват да споделят видеото с коментар, че става дума за бой, при който българи се бият с мигранти за да защитят момиче. На другия ден из медиите излeзе информация за друг инцидент, този път свързан с английски студенти от пакистански произход, пак на центъра на София. Националистическите профили и страници обявиха, че това е пореден инцидент с мигранти, че София се е превърнала в бойно поле на мигрантски атаки и организираха голям  анти-мигрантски протест.  Eдна дузина младежки националистически, фашистки и нацистки организации и групи футболни хулигани от агитките на ЦСКА и Левски, маршируваха по централните улици на София в Неделя и размахваха нацистки поздрави. 

Но какво се е случило всъщност? Въпросният бой в четвъртък естествено няма нищо общо с измишльотините на националистите – оказва се бой между тийнейджъри от една и съща компания. Вторият случай с английския студент пък се оказва с обратен знак – студентът е нападнат от криминално проявен българин, който го ошамарва и му краде телефона. Развилнелите се мигранти се оказва, че живеят само в главите на националистите, а основната заплаха за сигурността на софийските улици са самите те – фашизоидни банди от лумпени, размахващи нацистки поздрави и заплашващи минувачите. 

Но тук не става дума просто за развинтеното въображение на шепа националистически инфлуенсъри и доверчивата нискочела тълпа, която ги следва безкритично. В случая се касае за целенасочено активно мероприятие организирано от ВМРО и ГЕРБ като част от подготовката за евроизборите. Много от вас може би са забравили за високомерното джудже Джамбазки, но той неистово иска да си го припомните, най-вече за да запази сладката си позицийка на евродепутат, вървяща с 15 000 евро месечна заплата и нулеви задължения. 

Подобни евро-мотиви стоят и зад участието на Възраждане, чието присъединяване към протеста обаче доведе до комични ситуации – про-руските националисти, които по принцип виждат себе си като свързани с антифашисткото минало и разглеждащи войната в Украйна като анти-нацистка операция на Путин, се оказаха заобиколени от традиционните софийски про-западни националисти, привърженици на Третия Райх.

По този повод в момента в мрежите тече ожесточен дебат, в който възрожденците се оплакват, че протестът е твърде откровено нацистки, а софийските националисти ги наричат копейки и ги пращат да си организират отделен протест. 

Но списъкът с желаещи да се възползват от мигрантската истерия не се изчерпва с националистическите разновидности. Към масовата халюцинация се присъединиха и от организацията на шефовете на заведения в лицето на храбрия им лидер, тясно свързаният с ГЕРБ Ричард Алибегов, който се включи в призивите МВР да разчисти богаташките централни улици на София от пречещите на заможните им клиенти софийски хлапета, обвинени в “мигрантство”. 

Тук е важно да разгледаме проблема и отвъд тясно партийните интереси на националистите в контекста на европейските избори. Исторически, крайно десните политически организации винаги са разчитали на разпространението на фалшиви слухове с цел разпалване на страх и омраза в обществото, създавайки подходящата отровна среда, в която такъв тип организации процъфтяват. Подобни методи десните използват още от средновековието. Тогава изкупителна жертва на техните инсинуации не са мигрантите, а евреите. Те са обвинявани, че са отровили кладенците, с което са предизвикали чумата, както и за всяко друго бедствие връхлетяло Европа. По време на революциите в Европа в началото на 20 век, всеки противник на империите и монархията е набедяван за евреин или слуга на евреите, стремящи се да развалят идиличното статукво основано на крепостничеството и абсолютната власт на аристокрацията. Ярък пример за този тип движения са Черносотниците в Русия  – представителите на консервативните, антисемитски, монархистки и православни кръгове в Руската империя, които активно се противопоставят на Първата руска революция, избухнала през 1905 г. Първоначално те се самонаричат „истински руснаци“, „патриоти“ и „монархисти“. Докато руският народ се вдига на бунт срещу монархията, черносотниците организират погроми срещу руснаците от еврейски произход, за да отклонят вниманието от аристокрацията, която държи в робство огромна част от населението. Черносотниците, съвместно с царската полиция, изфабрикуват фалшива книга кръстена от тях “Протоколи на ционистките мъдреци” (която се разпространява и до ден днешен, включително в България), представяйки я за “доказателство” за тайния план на евреите да превземат света. Фалшификатът се използва като повод за избиването на хиляди работници, селяни и занаятчии от еврейски произход из цяла Русия. 

Подобни са инсинуациите на крайната десница и из европейските страни. Тяхната дейност кулминира в Холокоста и най-масовото изтребление на хора в историята – втората световна война – при която жертви стават съвсем не са само евреите, а всички народи на Европа и отвъд нея. 

Днес, методите на крайно-десните остават същите – фабрикуване на фалшификати, които да всеят истерия сред населението, да предизвикат насилие срещу маргинални групи в обществото, с цел да запазят статуквото и да отслабят съпротивителните сили на обществото чрез разделение, страх и омраза. 

Национализмът стъпва върху плодотворното чувство на общност и солидарност, което хората развиват на базата на своя общ език и култура, за да го преобърнат наобратно и да го превърнат в страх и омраза към набедените за непринадлежащи към тази общност, по същия начин, по който национализмът превръща привързаността и обичта към родното място в омраза, презрение и исторически вражди със съседните народи. И в двата случая, целта е възпитаване на послушание към държавната власт у жертвите на национализма, които после лесно да бъдат използвани като гневна тълпа в ръцете на управляващия елит, насъскана срещу своите колеги, съседи и съграждани, или като пушечно месо в неговите войни.

В българското общество, както и във всички останали, винаги ще има определени групи от политически измекяри, готови да използват национализма, за да държат населението в страх и подчинение и да реализират личните си политически и икономически амбиции. Това, което варира е готовността на обществото да възприема идеите на крайната десница. 

За да можем, като общество, да изградим съпротивителни сили срещу машинациите на крайната десница, не е достатъчно да посочим техните лъжи и фабрикации. Трябва да сме наясно и с дълбоко анти-социалния и анти-работнически характер на тези идеологии. В основата им стои омразата към бедните. Неслучайно в медийния брифинг относно анти-мигрантския протест беше ясно заявено, че проблемът не са предприемачите идващи от Близкия изток, развиващи успешни бизнеси, а икономическите мигранти – бедните работници търсещи препитание. Същите анти-социални опорки използват и коалиционните партньори на Възраждане в Европарламента – Алтернатива за Германия, за да всеят омраза и да подбудят към насилие срещу българите работещи в Германия. 

анти-български графит на Алтернатива за Германия

Етническата омраза се използва и nна ниско ниво от отделните работодатели, за да разделят работниците и отслабят техните борби за подобряване на заплащането и условията на труд, по най-старата схема – разделяй и владей. 

От друга страна, обособяването на мигрантски гета и отнемането на права на работниците мигранти държи ниски техните заплати, което води до потискане на заплатите на всички работници. Докато има една компактна обезправена маса от отчайващо бедни работници под риск от депортация, готови да работят за каквито и подаяния им подхвърли работодателя и да приемат отвратителни условия на труд, те винаги ще бъдат държани като резерв, защото “ако не приемеш 1000 лв. заплата, тука имам двама афганистанци, дето са готови да работят и за по-малко”.

Националистическите и откровено нацистки мероприятия в София са не просто базирани на лъжа и изкуствено създадена истерия лансирана от евродепутатите. Не става въпрос само за високата заплата на Джамбазки – българското общество носи на гърба си хиляди хрантутници като него, някои от които ни излизат много по-скъпо. 

Но отровата, която националистическите вождове сеят в българското общество, за да реализират ограничените си политически и икономически амбиции има много по-дълготраен ефект. Тя създава атмосфера на страх, омраза и недоверие, разделя работниците и прави народа сервилен към властта и статуквото. Макар и вождовете на тези партии да са бизнесмени и професионални политици, техните привърженици и симпатизанти често са обикновени работници, включително хлапетата от агитките, които те използват за уличните си масовки. Заставайки под знамената им, работниците не просто се оставят да бъдат водени за носа срещу несъществуващи врагове изфабрикувани от политическите измекяри, но и срещу собствените си интереси, като трудещи се. Работниците не трябва да позволяваме на шепа патриотично окрасени бизнесмени да използват нашата привързаност и обич към родния край, нашето чувство за общност и стремежа ни към взаимопомощ и социална справедливост, и да ги превръщат в страх, омраза и антисоциално поведение, а нашите борби – в посмешище. 

One thought on “Нео-нацисти или мигранти – кой вилнее из София?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *