АнализиПрочети ощеСтатии

Откажи войната!

След няколко десетилетия историците ще спорят кога точно е започнала Третата световна война. Днес трудно можем да предвидим бъдещето. Но можем да кажем със сигурност: вече сме във война.

Българската държава открито е заела страна във войната между Русия (Китай) и Украйна (САЩ) – управляващите се надпреварват да демонстрират лоялност към САЩ като бързат да изпращат военна помощ за Украйна. Но по-лошото е, че обработката на умовете на поданиците върви с пълна сила. Макар и не особено успешна, забраната на руските информационни канали е цензора, невиждана от времената на „комунизма“. Дехуманизацията на „агресорите“ е част от обработката – руснаците са приравнени на орки, българските медии се надпреварват да затриват руската култура и българската история, а „службите“ – да ловят руски шпиони по поръчка. Уж не сме във военно положение, а отнемането на правата и орязването на доходите на хората непрекъснато се оправдава с войната.

Войните се дължат на два фактора.

Единият е растежа на пропастта в доходите между бедните и богатите. Тази пропаст води до противопоставяне, което малцинството на богатите има само един начин да спечели – като убеди мнозинството бедни хора, че други бедни хора в друга страна са виновни за проблемите им.

Вторият фактор е противопоставането между капиталистическите колоси. Доскорошният хегемон, САЩ, постепенно оттегля военните и икономическите си пипала от света и на негово място вече се настанява изгряващия китайски дракон. Няма случай в историята, когато доминиращата империя да отстъпи мястото си, без да пожертва животите на заробените хора – това е твърде противно на същността на капиталистите . За пари те са готови да запалят целия свят. Не само Палестина и Украйна горят. В момента, с повече или по-малко жертви, по света се водят повече от 50 войни. Всеки момент може да избухне война покрай Тайван или Иран. И България няма да остане неутрална.

Ако можеха, „нашите“ управници биха обърнали задните си части на Запад и на Изток едновременно. Няма да откажат никому да ни пожертват в наближаващата касапница. Въпрос на време е българската държава да се включи с армия в някой горещ конфликт, да бъде нападната от съседна държава или, ако се поучим от историята, да нахлуе някъде в пореден опит „да си върне изконните бълграски земи“. Всеки от нас може да се окаже жертва на борбата за „демокрацията“, „традиционните“ „европейски“ ценности или просто за „националния идеал“.

Но преди да се пожертвате във войната помислете за следното:

  • Кожите на политиците са по-скъпи от вашите. Войните се водят така, че да няма опасност за тях. Докато обикновените хора плащат за „националния идеал“ с живота си, те преговарят по телефона за това къде да седнат да преговарят на маса. Вече десетилетия се плашат взаимно с ядрени оръжия, но никой не е посмял да ги използва срещу равностоен противник – след тоталното унищожение няма да остане над кого да властват. Затова предпочитат да ни оставят да се избиваме взаимно, след което да разпределят помежду си планетата.
  • Децата на богатите не измират по фронтовете. Дори когато решат да си поиграят на война, командирите се грижат вместо тях да измират обикновените войници, за които няма да им бъде потърсена сметка. Когато българската армия отиде на война, в ковчези няма да се върнат децата на Пеевски и Костадинов, а нашите деца.
  • Докато хората се избиват, богаташите – богатеят. Германия шумно пращаше танкове срещу руската армия, докато тихомълком купуваше толкова руски газ, че се наложи се американските власти да взривят Северен поток, за да попречат на печалбите на Русия. Същите американски власти обаче продължават да се запасяват с руско ядрено гориво, докато с техните долари руската армия си купува дронове. Кръвта може да мирише, но парите – не. Убийствата са просто още един начин да се правят пари за чужда сметка. Колкото повече смърт, толкова повече пари.

Пари, пари, пари! – рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне цял свят; пари, пари, пари! – думат нашите букурещки народни базиргени и слухтят де кой ще да умре, за да му лапнат имотецът; пари, пари, пари! – думаше наш кир Михалаки и беше – чорбаджия. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог.Христо Ботев, „Това ви чака“
[„Будилник“, г. I, брой 3 от 20 май 1873 г.]

И в българската армия има хора, които са готови да убиват за пари. Някои от тях и в момента са на „мисии“. Но този текст е към онези, които се отвращават от убийството, без значение кой печели от него. Откажете войната! Напуснете армията! Не отговаряйте на призовките! Не пущайте децата си там! Бъдете герои и останете у дома!

Когато ви изпратят на война, няма да говорят за пари – парите остават за тях. Ще говорят за „защита на изконните български земи“ (които да продадат), за „чудовищните престъпления“ (но само за чуждите), за „защита на българските деца“ (които изпращат на смърт), за „борба с фашизма“ (докато проповядват фашизъм). Но борбата с фашизма започва у дома, с отказване на участие в престъпленията на чудовищата, които ни управляват. И продължава със съпротива срещу тези престъпления – не като част от армията на чудовищата, а сред хората, които страдат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *