Империализмът не е международно налагане на най-силната държава върху останалите национални държави. Империализмът е исторически феномен, свързан с глобалното развитие на капиталистическия начин на производство. Капитализмът е съревнование и борба на всички срещу всички. Глобализацията на икономиката, световната експанзия на капитализма, изчерпването на производството на стойност поради изгонването на живия труд изостря капиталистическата криза, която достига вътрешните си граници и световният пазар не е в състояние да наложи обратна тенденция на кризата. Всичко това изостря конкуренцията и превръща войната, не в явление, което преодолява цикличните кризи, а по-скоро в продължение на икономиката на капитала чрез други средства като присвояване ресурси, суровини, пазари и придобиване на конкурентни предимства спрямо другите национални държави. Във войните работниците са мамени и използвани като пушечно месо. Няма национална държава, която да не е империалистическа или както е казал Ленин: „всички са по-лоши“.

Интернационализмът е основен принцип на работниците. Революцията ще бъде интернационална или няма да я има. Работниците, като класа защитават интересите на човечеството като цяло отвъд всяко национално разделение, наложено от бизнесмените и техните национални държави. Интернационализмът е свързан с класовата автономия, необходимостта класата да развива своето съзнание, единство и организация независимо от буржоазията и нейните политически апарати. Няма такъв тактически съюз с която и да е част от буржоазията (всички са империалистически), който да не представлява предателство срещу работниците и принципите на революционната програма.

Левичарството е идеологията, която защитава капитала с аргументи, които предполагат израждането на революционна програма, приоритизирайки тактическите въпроси пред принципите и избирайки да защитава по-малкото зло или най-слабата буржоазия. Това е идеологизирането на историческото предателство на социалдемокрацията, на защитата на буржоазните и империалистическите блокове, на защитата на ширещия се интеркласизъм (сътрудничество между класите). Отново и отново левичарството ни призовава да подпишем „военните кредити“, да се изправим срещу нашите класови братя и сестри в защита на националната икономика и човешките права.

Следователно войната и милитаризмът са част от една и съща динамика на капитализма. Няма добри войни, всички те са израз на интересите на капитала. Историческият отговор на работниците срещу войната е световната революция, която предполага отстояване на нашите човешки нужди над всички наложени разделения. Последиците от войната идват при нас под формата на смърт и мизерия и са непосредствени. Покачването на цените и несигурните условия на живот са непосредствен факт, който засяга всички нас, включително онези работници, които (все още) не са под бомбите.

Класовата борба се изразява в защита на условията на живот в момент на слабост на работническата класа в световен мащаб. Наскоро в Казахстан, работниците се изправиха (масови стачки, градски бунтове и т.н.) срещу собствената си държава след покачването на цената на газта и всички основни продукти, защитавайки живота си срещу капитала. Бунтът (несъмнено слаб поради липсата на перспектива и организация) беше удавен в кръв от армията на Руската федерация, подкрепена от казахстанската държава и западния империалистически блок. Движението в Казахстан (едно от многото, които бележат нашата история на експлоатирана и революционна класа) показва как различните буржоазии и техните империалистически блокове нямат проблем да се обединят срещу работниците. Както казваха някои колеги, днес Казахстан е светът. Със своите несъмнени слабости той изразява по фотографски начин перспективата на бъдещето – империалистическа война и/или революция, капиталистическа катастрофа или комунизъм.

ПРОТИВ ВСИЧКИ ВОЙНИ!

ПРОТИВ ВСЕКИ ВИД ИМПЕРИАЛИЗЪМ!

ПРОТИВ ВСИЧКИ КАПИТАЛИСТИ!

ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ НУЖДИ!

РАБОТНИЦИ ОТ ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ,

ОБЕДИНЯВАЙТЕ СЕ!

Източник: Barbaria