Конфликт е политическа организация, родена от синдикалния опит и убеждението, че българската левица трябва да се предефинира и да защити работническите идеи срещу пълзящия национализъм и триумфиращия капитализъм. Тук представяме седем точки, които смятаме, че е важно да бъдат дефинирани, ако искаме да си върнем властта над живота си и да се борим за едно по-справедливо общество.

Капитализъм и труд

Капитализмът днес доминира в целия свят – от най-дълбоките минни галерии на Третия свят до най-високите корпоративни офиси в първия. В исторически план, капитализмът е изиграл своята прогресивна роля в освобождаването на потенциала на производителните сили, но днес той представлява пречка за тяхното развитие.

В същото време, той винаги е носил белезите на една хищническа система, основана на експлоатацията на човешкия труд, пораждаща неравенство, социален упадък и екологични катастрофи. Тези, които имат пари, смятат, че могат да се справят сами. Осъзнавайки несъстоятелността на този избор за обществото, ние защитаваме стойността на труда и интересите на тези, които произвеждат богатството. И тъй като телата ни невинаги ни позволяват да работим, ние подкрепяме онези, които вече нямат възможност да го правят сами.

Отвъд непосредствената защита на заплатите и условията на живот на работниците, ние трябва да начертаем контурите на една по-рационална посткапиталистическа икономическа система, основана на свободата, солидарността и равенството, способна да отговори на глобалните предизвикателства, пред които е изправено човечеството.

Екология

За разлика от собствениците на капитал, работниците разполагат само с телата си като работна сила и с общите ресурси като земя, въздух и вода. 

Ето защо ресурсите трябва да се управляват колективно, а вредното производство да бъде преустановено. Екологичната катастрофа представлява най-непосредствената заплаха за човечеството, наред с ядреното самоунищожение.

След триста години ускорена индустриализация и капиталистическо разточителство е ред на човечеството да плати сметката и най-бедните части на света вече го правят. За съжаление, настоящата икономическа система, разчитаща на безкраен растеж, както и настоящата световна политическа система, основана на конкуриращи се и воюващи държави, са напълно неспособни да решат екологичните проблеми на настоящето и бъдещето.

Ето защо ние категорично се противопоставяме на заблудите на така наречения „зелен капитализъм“ и призоваваме за радикален подход към екологията, който да свързва ежедневните ни борби с тази за екологичносъобразно бъдеще, което може да бъде постигнато единствено и само чрез радикално скъсване с капитализма.

Революция

Вярваме, че промяната може да бъде постигната чрез революция, а не чрез леки реформи. На теория реформите са инструмент за подобряване на съществуващата система, но на практика те са ефективно средство за нейното запазване и възпроизвеждане.

Революцията, от друга страна, е сриване на установения ред, което прави възможно предефинирането на баланса на силите в дадено общество. Революцията, за която призоваваме, ще бъде ръководена от работниците и ще им възложи задачата да се организират, за да поемат колективно контрола над средствата за препитание.

Революцията ще бъде възможна само когато решаваща маса от хора има алтернатива, която да защитава и за която да се бори. Веднъж щом революцията е в ход, ние не ще отстояваме наивната визия за идеален свят без конфликти на интереси, пък било то и този път само между работници. Революцията предефинира, но никога не премахва баланса на силите. Затова и тя никога не ще е окончателна. Ще трябва неспирно да сме нащрек за новите дисбаланси и противоречия, които ще се създават.

Синдикати

Синдикатът е институция, която представлява работниците срещу работодателите в контекста на класовата борба. Синдикатите възникват, когато работниците осъзнаят, че са по-силни, щом заедно защитават правата си в рамките на едно предприятие. Следователно те са институции, които изглежда са основани на принципите на солидарността и класовата борба.

За съжаление, подобно на всички  институции, те рискуват да действат само за да запазят себе си и, опитвайки се да лавират между интересите на членовете си, шефовете и държавата, често са готови да предадат работниците. Ето защо ние подкрепяме идеята за самоорганизация.

Не чакайте синдикатът да ви каже какво да правите, за да се защитите. Организирайте се, станете участници в собствените си борби и вземайте самостоятелни решения.

Държавен капитализъм

Руската революция от 1917 г. разтърси света и беше един от редките моменти в историята, когато световната работническа революция изглеждаше възможна. Но неуспехът на световната революция неизбежно доведе до неуспех на руската революция.

Системата, изградена върху нейните руини, беше накичена с етикетите „социализъм“ и „комунизъм“, но всъщност беше силно централизиран и авторитарен държавен капитализъм, който, макар и понякога ефективен според капиталистическите стандарти, в крайна сметка се срина под тежестта на собствените си противоречия.

Ето защо ние се противопоставяме на всякакви призиви за възстановяване на съветския модел. Той не е много различен от сегашната китайска държава.

Дискриминация

Ние сме против всички видове дискриминация – етническа, религиозна, сексуална. Вярваме, че дискриминацията до голяма степен е свързана с историята, формата и изискванията на икономическата система, в която живеем.

Управляващите имат нужда да ни разделят, за да ни управляват по-лесно. Всъщност расизмът и всички други форми на дискриминация са политически избор: да се дехуманизира част от населението, за да се оправдае неравенството в богатството и правата. 

Ако подкрепяте тази идеология, приемате риска един ден да станете мишена на този произволен избор. Ако не го направите, печелите съюзници в борбата за запазване на правата на всички работници.

Работническата класа няма държава. Обществото е разделено на класи, които имат противоположни интереси. Основните икономически интереси на работника са да печели повече и да работи по-малко. Интересите на шефа са работникът да работи повече и да му се плаща по-малко. Когато се говори за интересите на нацията, винаги става дума за интересите на шефовете, а не на работниците. Работещите хора имат повече общи интереси с работниците в друга държава, отколкото със собствените си шефове. Национализмът е идеология, която настройва работниците срещу техните сестри и братя в други страни и ги кара да подкрепят собствените си шефове. Той никога не е в интерес на работническата класа.