Младите лекари в България продължават протестите си, след като Народното събрание отхвърли предложените промени в Закона за лечебните заведения, които целяха въвеждане на минимална заплата, обвързана със средната за страната. Въпреки уверенията на Министерството на здравеопазването, че въпросът ще бъде решен чрез бюджета за 2026 г., протестиращите настояват за ясни и конкретни текстове, гарантиращи по-високо възнаграждение и реални подобрения в условията им на труд. Много от младите медици споделят, че работят на няколко места, за да оцеляват, и предупреждават, че без реформа все повече кадри ще напускат страната.

„Чувстваме се измамени, предадени и излъгани за пореден път. Лекарският съюз ни предаде, Здравната каса ни предаде, въпреки че уж много ни подкрепяха исканията. Затова ние ще възобновим протестите си, защото явно няма да стане по друг начин.“

Това каза студентката по медицина Василена Димитрова, която е  сред лидерите на протеста на инициативата „Бъдеще в България“, след като се разбра, че допълнителните 260 млн. евро в бюджета на НЗОК няма да се ползват за заплатите на медиците, както беше предвидено.

„Първоначалната идея беше трансферът от държавата в бюджета на НЗОК да е целеви и специално за възнаграждения. Докато сега се предлага през повишените цени на клиничните пътеки да бъдат увеличени приходите на болниците, които да ги използват за достигането на заложените в закона минимални прагове от 1860 евро за лекар без специалност и 1550 евро за медицинска сестра.

Младите лекари от инициативата „Бъдеще в България“ са поискали среща с управляващата коалиция, Лекарския съюз и НЗОК още от миналата седмица и очакват такава да бъде насрочена. „Ако на тази среща не се случи нищо, не ни чуят и разберат по никакъв начин, въпреки, че се съмнявам, че ще ни разберат, тъй като вече разговарях с Лекарския съюз, ще възобновим протестите си в рамките на няколко седмици“, посочи Димитрова.“

Протестиращите заявяват, че няма да спрат, докато не видят реални резултати, а не само обещания. 

Обещаното увеличение на бюджета с цел актуализиране на заплащането на медицинските сестри за пореден път ще отиде не в техните основни заплати, а в увеличение на парите за клинични пътеки, които се разпределят по (свое)волята на директорите на болниците. Така обещаните промени само ще задълбочат неравенствата в сектора, като голямата част от парите ще потънат в джобовете на директорите и част от лекарския елит, а за младите лекари и сестрите ще останат трохите. 

До тук се стигна след серията протести на млади лекари, подкрепени и от медицинските сестри, на които бяха поставени исканията за увеличение на заплатите и подобряване на условията на труд. Тогава, току що  набрали скорост по площадите, младите лекари бяха вкарани в коловоза на серия от работни срещи с управляващите, на които да обсъдят конкретни промени в закона. От синдиката на медицинските сестри изразиха скептицизъм към декларираните добри намерения от страна на управляващите. Все пак, те вече имат многогодишен опит в сблъсъка си с икономическите и политическите интереси стоящи зад разпадащото се български здравеопазване и са минали през всичките стандартни номера на управляващите – от хвърлянето на прах в очите и празните обещания, до откритите репресии срещу стачкуващи медицински специалисти. Естествено, сестрите бяха прави. Целта на работните срещи беше единствено да се спрат протестите, вниманието на младите лекари да се насочи към безкрайни обсъждания на законопроекти и дребни промени в нормативната уредба и да се внесе разделение между лекари и медицински сестри. Тази тактика за съжаление е колкото проста, толкова и успешна макар, че трудно можем да присъдим победа на управляващите тъй като това, което те си спечелиха е преди всичко време. Здравеопазването все още е тук и все още се разпада. Младите лекари и медицинските специалисти все още са тук и изглежда няма да се примирят. Така че управляващите няма да могат да избягват проблема безкрайно и в крайна сметка бъдещето на българското здравеопазване ще бъде решен в директен сблъсък между младите лекари, медицинските специалисти и пациентите от една страна и политиците, директорите на болници и здравните печалбари от друга. Но за да бъдем подготвени за този сблъсък е важно да разберем нещо важно. Писането на законопроекти е работа на политиците, не на медиците. Нека не се оставяме да ни вкарват в тази игра. Нашата сила е на улицата, в протестите, и на работното ни място – когато стачкуваме. Ние поставяме нашите искания и ги отстояваме с нашите протестни и индустриални действия. Тяхната работа е да ги изпълняват. Затова при настоящия кръг от протести се надяваме младите лекари да прекарат повече време в работни срещи с колегите си и с медицинските специалисти, а не с политиците. 

Палестински протести 

През октомври във Варна първо се проведоха прожекция и дискусия на документалния филм No Other Land – съвместна палестинско-израелска продукция, заснета в окупирания Западен бряг. Филмът разкрива ежедневието под военна окупация и борбата за оцеляване на местните общности. След прожекцията се състоя дискусия с участието на активисти, студенти и граждани, в която бяха засегнати темите за колониалното насилие, ролята на медиите и нуждата от международна солидарност.

Дни по-късно, стотици хора излязоха на протест организиран от Конфликт във Варна срещу геноцида в Газа и продължаващото изтребление на цивилното население. Участниците носеха плакати с призиви за прекратяване на военните действия и осъждане на съучастието на европейските държави и институции, най-вече България. Имаше изказвания срещу САЩ и империализма като цяло , като бе направена връзка между капитализма и войната. Сред говорителите имаше представители на арабската общност във Варна, както и студенти от медицинския университет, които обърнаха внимание на умишленото изтребление на лекари от страна на Израел в Газа.

 Събитието се превърна в един от най-масовите прояви на солидарност с палестинския народ и показа, че във Варна съществува жива, съпричастна и активна общност, която не приема войната като неизбежност.

Протести срещу геноцида в Газа бяха организирани и в София, Рудозем и други градове в страната.

Райнметал и Лукойл

Германската компания „Райнметал“ подписа договор за изграждане на два военни завода в България – край Търговище и Казанлък, които ще произвеждат около 100 000 снаряда годишно и ще наемат до 1000 души. Представяни като инвестиция и индустриално развитие, тези заводи всъщност вписват България в процеса на ускорена милитаризация на Европа, където нарастващото производство на оръжие се оправдава с нуждата от „отбрана“ и „сигурност“, но на практика обслужва военната икономика и корпоративните интереси на оръжейните концерни.

„Райнметал“ има дълга и противоречива история – тя е била основен доставчик на оръжие за нацистка Германия, използвала е принудителен труд по време на Втората световна война, а в по-ново време е замесена в корупционни скандали в Индия и Южна Африка. От класова перспектива, новите заводи не носят индустриална независимост, а превръщат България в евтина производствена периферия на военния капитализъм, където работниците ще извършват нископлатен труд, а печалбите ще се изнасят към централите на западните корпорации. Така проектът символизира не икономически напредък, а задълбочаване на социалното неравенство и подчинение на логиката на войната.

Друг аспект на милитаризацията на икомиката са санкциите. Този месец в сила влизат новите американски санкции насочени срещу руските енергийни гиганти. Макар санкциите да не са насочени директно срещу „Лукойл България“, те променят начина, по който компанията може да работи, снабдява и изнася горива. Това поставя под натиск хиляди български работници, чиито доходи и трудова сигурност зависят от решенията на Вашингтон. Поставя под заплаха и домакинствата в България, които са изправени пред риска от увеличение на цените на горивата, което води със себе си увеличение на почти всички потребителски стоки. . 

Работниците в рафинерията в Бургас, шофьорите и домакинствата са първите, които усещат ефекта от санкционната война. Когато големите държави си разменят икономически удари, най-бедните страни плащат цената. Вместо енергийна сигурност и достъпни горива, България получава растящи цени, риск от съкращения и още по-голяма зависимост от внос. Това е класически пример как геополитиката на великите сили се превръща в социална криза за обикновените хора. България се превръща в периферия на военната икономика на Запада, а работниците – в разменна монета в игра, от която нямат никаква полза.

Войната в Украйна превърна енергетиката в бойно поле на икономическите интереси. Санкциите срещу руския нефт не са просто търговска мярка – те са част от военната логика, при която икономическите зависимости се използват като оръжие. 

Анти-военната позиция тук не означава подкрепа за който и да е агресор, а осъзнаване, че всяка война – икономическа или въоръжена – се води за сметка на обикновените хора, а не в тяхна защита. 

Казусът „Лукойл България“ е част от милитаризацията на световната икономика. Сблъсъкът между империалистическите блокове на НАТО от една страна и Русия от друга , вкарва и България в логиката на военната икономика 

Преследвайки интересите на САЩ и западния военно-икономически блок, българските власти поставят обществото в положение на зависимост и несигурност. Истинската независимост не идва от смяната на един външен център с друг, а от обществен контрол върху енергетиката, защита на работниците и отказ от милитаризацията на икономиката. Отговорът на милитаризацията и въвличането в глобалните конфликти не е и не може да бъде национален. Призивите за национален суверенитет като отговор на заплахата от война са обикновено политическо шарлатанство, или в най-добрия случай опасно наивни. Съпротивата срещу милитаризацията на икономиката и идващата голяма война може да бъде водена само от народите на всички страни, които трябва да откажат да произвеждат оръжия за войните на управляващите и най-вече да откажат да предадат себе си и близките си като пушечно месо за военната машина, когато дойде моментът държавата да поиска да ги употреби във военен конфликт.