Представяме ви сбор от текстове, които бяха подготвени и дискутирани по време на антивоенната конференция, която организирахме в София на 1 Май. Част от тях са написани от нас, други са дело на другите колективи и организации, участвали на конференцията. Текстовете включват нашата визия за революционното пораженство и неговите измерения в настоящия контекст, преглед на антивоенните движения в България и по света, както и фокус върху влиянието на войната върху работниците и възможностите за организирана съпротива срещу последствията от санкциите, инфлацията, и милитаризма.

Какво представлява революционното пораженство?

„Революционното пораженство“ е идея, развита по време на Първата световна война. Според нея интересът на работническата класа не се намира в борбата срещу други работници, в това да убива и да бъде убивана от името на страната си, а да се опълчи на собствените си шефове и правителство, за да спре войната. Щом ни заявят, че трябва да се борим за страната си, пораженците възкликват, че тя не ни принадлежи, тя е собственост на богатите. Това не е страната, за която си заслужава да умрем.

В крайна сметка работниците успяват да я спрат. Първо през 1917 г. революцията в Русия вади същата от войната. На следващата година моряците, войниците и работниците пък свалят германското правителство и спират клането.

Революционното пораженство е насочено и срещу двете страни във войните. То се застъпва не само за това „нашата страна“ да свали своето правителство, но и за това „тяхната страна“ да свали тяхното. То не е на страната на „врага“, а против всички държави и на страната на тези, противопоставящи се на войната. 

Революционното пораженство е срещу онези хора в собствената ни държава, които искат да ни пожертват, за да останат богати.

Ала това не са революционни времена? Не, не са. Намираме се във време, в което работническата класа е слаба и революцията изглежда невъзможна. Време, в което сякаш няма никаква надежда. В много отношения ситуацията е точно като през 1914 г. и в началото на Първата световна война. Не може да има период, в който работническата класа да е по-слаба от онзи, в който тя ентусиазирано избива работници от друга нация. 

И все пак ситуацията се променя. Четири години по-късно през 1918 г. работниците слагат край на войната. В крайна сметка ужасът ѝ оказва своето въздействие. Това, което някога е изглеждало невъзможно, скоро започва да се смята за необходимо.

Ние от „Конфликт“ очакваме тази война да бъде дълга. С напредването ѝ нещата ще се променят. Същевременно – при все че икономическата криза, която тя засилва, ще продължи – работниците ще бъдат принудени да се борят. Това, което днес изглежда малко вероятно, утре може да изглежда най-естественото нещо на света. 

Ние не привиждаме революция зад ъгъла. Въпреки това смятаме, че е възможно да се създаде истинско антивоенно движение, което да окаже реално влияние за спирането на войната.

Нима украинците не са против войната? Разбира се, че има украинци, които са против случващото се. Но към тях не числим украинското националистическо движение. То е за едната страна във войната. То е за националната отбрана на Украйна. То застава зад смъртта на украинските работници, с цел да се опази богатството на украинските шефове. То и неговите така наречени мирни демонстрации изобщо не са против войната. Те са за една от страните в нея. Призивите за санкции, повече оръжия и забранени за полети зони са призиви за война, а не за мир.

Ние сме далеч. Какво можем да направим тук?

Ние сме далеч. Центърът на тази борба ще се проведе в Украйна и Русия. Още в първите ѝ дни видяхме огромни протести в Русия. В други страни се случват също важни неща. Нужно е да се противопоставим на опитите за ескалация на войната и да се борим срещу убеждаването на работниците да плащат за нея. Как точно да бъде постигнато? Тук сме да обсъдим тъкмо това.

В крайна сметка работниците я спират. Първо през 1917 г. революцията в Русия я извади от войната, а на следващата година моряците, войниците и работниците свалиха германското правителство и спряха клането.

Революционното пораженство е насочено и срещу двете страни във войните. То се застъпва не само за това „нашата страна“ да свали своето правителство, но и за това „тяхната страна“ да свали тяхното. Той не е на страната на „врага“. Той е срещу всички държави и е на страната на тези, които са против войната. Революционното пораженство е срещу онези хора в собствената ни държава, които искат да ни пожертват, за да останат богати.

Но това не са революционни времена?

Не, не са. Това е време, в което работническата класа е слаба и революцията изглежда невъзможна. Това е време, в което сякаш няма никаква надежда. В много отношения ситуацията е точно като през 1914 г. и в началото на Първата световна война. Не може да има време, в което работническата класа да е по-слаба от онова,  в което тя ентусиазирано избива работниците на друга нация. И все пак ситуацията се променя. Четири години по-късно през 1918 г. работниците слагат край на войната. В крайна сметка ужасът ѝ оказва своето въздействие. Това, което някога е изглеждало невъзможно, скоро започва да се смята за необходимо.

Ние от „Конфликт“ очакваме тази война да бъде дълга. С напредването ѝ нещата ще се променят. Същевременно – при все че икономическата криза, която тя засилва, ще продължи – работниците ще бъдат принудени да се борят. Това, което днес изглежда малко вероятно, утре може да изглежда най-естественото нещо. Ние не привиждаме революция зад ъгъла, но смятаме, че е възможно да се създаде истинско антивоенно движение и да се окаже реално влияние върху спирането на войната.

Нима украинците не са против войната?

Разбира се, че има украинци, които са против войната. Но не и украинското националистическо движение. То е за едната страна във войната. То е за националната отбрана на Украйна. То застава зад смъртта на украинските работници, за да запазят богатството на украинските шефове. То и неговите така наречени мирни демонстрации изобщо не са против войната. Те са за една от страните в нея. Призивите за санкции, повече оръжия и забранени за полети зони са призиви за война, а не за мир.

Ние сме далеч. Какво можем да направим тук?

Ние сме далеч. Центърът на тази борба ще се проведе в Украйна и Русия. Още в първите ѝ дни видяхме огромни протести в Русия. В други страни се случват също важни неща. Нужно е да се противопоставим на опитите за ескалация на войната и да се борим срещу убеждаването на работниците да плащат за нея.

Как да воюваме с войната?

Защо?

Ние сме против тази конкретна война, против империалистическите войни или против военните инвазии. Ние сме против всеки конфликт между държавите. Държавите са вредни за хората, техните конфликти са още по-вредни, а войните – продължението на конфликтите с унищожителни средства, са най-върховното зло, до което е достигало човечеството. Войната в Украйна е поредното проявление да това зло, което трябва да бъде изкоренено, заедно с държавите, които го създават.

Това определя и начините ни за борба срещу злото – целите, средствата и аргументите на идейния фронт. Ние искаме не просто да прекратим тази война, да накажем агресора и да подкрепим жертвата, а да изобличим самата идея за война на страната на някоя държава. Не искаме от държавите да прекратят войната, защото знаем, че тя е в самата им същност – от прославянето на героите, до преклонението пред гробовете. От държавите искаме само едно – да изчезнат. Не искаме от хората да подкрепят нападнатата държава срещу нападащата, а само едно – да ги унищожат, за да няма повече нападения.

Кой?

Това е единствената същинска позиция „против войната“. Но я заемат нищожно малцинство от хората. За сметка на това имаме огромно мнозинство от две крещящи „против войната“ тълпи. Едните се борят „против войната“, като призовават цялата западна военна машина да бъде впрегната в подкрепа на уж по-слабата страна. Другите призовават „против войната“, за да оставим руската военна машина да прегази когото намери за добре. Вместо да видят в националните държави и техните интереси причините за войната, те спорят за това коя държава носи по-голяма вина и коя е по-справедливо да я спечели. За тях войната е спортен двубой, чиято цел е „добрите“ да победят „лошите“, а пострадалите скоро биват изнасяни зад кадър, за да не провалят зрелището.

Зад кадър остават и голяма част от организаторите, които като лешояди разпределят залози по същото време, в което хора загиват по фронтовете, за каузата на единия или другия отбор.

Самоорганизации

Свидетели сме на поне две самоорганизирани инициативи, които опитаха да заемат принципна антивоенна позиция – „Храна, а не война“ и ДВерсия. Тяхното съществуване ни дава надежда, че може да се положи началото на по-мащабно движение, което да успее да постави пред българоезичното общество въпроса за унищожението на войната по принцип, а не просто за прекратяването на един определен военен конфликт. Но действията на такова потенциално движение тепърва трябва да бъдат предложени и анализирани, за да се види дали може да се постигне някакъв синхрон на усилията, или е обречено да остане хаотично и безплодно, каквото е било досега.Защо?

Ние сме против тази конкретна война, против империалистическите войни или против военните инвазии. Ние сме против всеки конфликт между държавите. Държавите са вредни за хората, техните конфликти са още по-вредни, а войните – продължението на конфликтите с унищожителни средства, са най-върховното зло, до което е достигало човечеството. Войната в Украйна е поредното проявление да това зло, което трябва да бъде изкоренено, заедно с държавите, които го създават.

Предложения

Предлагаме определени насоки на работа в няколко направления, които не си противоречат, а по-скоро се допълват взаимно

Пропаганда

Войната е неоспоримо зло. Както отбелязахме, огромното мнозинство от хората са уж против нея. Но, ако искаме тази съпротива да дава реални плодове, а не да остава безплодна като крясъци в подкрепа на спортен отбор, трябва да подчертаваме неуморимо следните неща:

Войната в Украйна е просто поредната война. Една национална държава воюва с друга за националните си интереси. Всеки опит за приписване на изключителност на която и да е от страните е подкрепа на войната по принцип.

Жертва на войната са хората, а не държавите. Ако украинската държава оцелее в този конфликт, тя ще излезе от него много по-силна, защото жителите ѝ ще са мобилизирани в нейна защита. Същите онези, които плащат жестоката цена на войната. Жертва на своята държава са и руските хора, които затягат колани и погребват синове, в името на „националните интереси“.

Хората не са орки. Всяка дехуманизация (нацификация или оркификация) на войниците от едната или другата страна, трябва да бъде отхвърляна като оправдаваща войната.

Всяка защита на държавността и военщината е защита на насилието, без значение дали е увенчана с епитета фашизъм, нацизъм, расизъм, православна култура, цивилизация или демокрация.

Участие в антивоенни инициативи

Участието в някоя от съществуващите масови прояви (про-руските и про-украинските) неизбежно води до отстъпление от същинската антивоенна позиция. Изглежда невъзможно да заглушим крясъците на огромното мнозинство, дори да викаме всички заедно. Опитите може да си заслужават, но трябва да се обмислят внимателно, а не да се хвърлят усилия в подкрепа на едната или другата страна във войната. Според нашите наблюдения, досега не е имало участие, което да изложи същински аргументи срещу войната.

Организиране на съпротива

Преди всичко, поради ограничения ни брой, трудно можем да говорим за организиране на масови демонстрации. Това не значи, че няма място за акции, чрез които да изразим позицията си – вероятно това е въпрос на изобретателност и изразни средства. Но трябва акциите да се правят така, че да не изискват масови усилия и да носят минимален риск за участниците – просто защото нямаме много от тях. И посланието да става кристално ясно, да не позволяваме да ни припишат подкрепа за една или друга държава.

Последствията от войната за работниците

Войната в Украйна промени политическата ситуация на континента и икономическата ситуация в света. Войната унищожава. Унищожава сгради, унищожава илюзии, унищожава хора. Докато войната без съмнение влияе на всички, тя не влияе на всички по един и същи начин. Някои дори ще спечелят от тази война – политически дивиденти за правилно позициониралите се в ситуацията политици, икономически дивиденти за олигарсите оказали се на страната на “мира и справедливостта”, независимо дали говорим за руската или украинската им интерпретация, както и на носителите на универсалната интерпретация на войната – търговците на оръжия. Но тези, които ще загубят със сигурност, без значение от страната, която са избрали или в която неволно са се озовали, са работниците. 

На локално ниво – работниците са основния обект на мобилизация – боеспособното население между 18 и 60, което, иска или не,е призвано да плаща човешката цена на войната. 

Работниците съставляват и мнозинството от бежанците. За разлика от т.нар. мигрантска криза по време на войната в сирия (която беше преди всичко медийна истерия раздухвана от десни политици), днес сме изправени пред мащабна бежанска ситуация способна да размести социалните пластове на континента.  Днес над 5 млн бежанци вече са напуснали Украйна, а над 6 млн са вътрешни бежанци. Гигантска маса от хора, голяма част от които ще се озоват в системата на временни трудови договори в страни като Германия, обогатявайки  големите работодатели като Volkswagen. Милиони работници ще продължат да плащат цената за войната под формата на евтин, нерегулиран труд в условията на принудителна миграция. Работодателите ще се възползват от ситуацията за да изтискат евтин труд от бежанците и да подтискат заплатите на всички. Националистическите политици ще посочат за виновник за подтискането на заплатите самите мигранти, ще настояват за ограничения на трудовите им права, което ще доведе до още по-ниски заплати за мигрантите, което съответно ще окаже още по-голям натиск на заплатите на всички, затваряйки самоподдържащия се кръг на демагогия, експлоатация и цинизъм. 

На фона на това изостряне на социалния конфликт в Европа, сме изправени и пред безпрецеднтни призиви за всеобща милитаризация на континента. 

3 дена след започването на войната на 27.02.2022 Германският Бундесканцлер Шолц  обяяви че немската армия ще има специален бюджет от 100 милиарда.В Периода 2015 до 2021 бюджета на НАТО се е покачил драстично от 895 Млрд (2015 год) до 1174 Млрд (2021 год). Това не са просто цифри, показващи готовността на НАТО за отбрана срещу Русия. Това са милиарди, които няма да отидат за болници, влакове и железопътни линии. Няма да отидат за училища, възобновяеми източници на енергия и социални програми. Всеобща милитаризация означава рязко ускорение на неолибералното разграждане на социалната държава и води след себе си незабавно понижение на жизнения стандарт на всички. Това е директен удар върху социалната заплата на работника, който ще трябва да плаща повече и ще получава по-малко социални услуги. 

Естествено работниците не бива и най-вероятно няма да са просто пасивни жертви на хода на събитията. В хаоса на войната се крие силата на работническата стачка. Работниците могат да окажат съпротива както на икономическите последствия от войната, така и на самата война. Вече видяхме пристанищните работници от автономния синдикат USB в Италия, които отказха да товарят оръжия за войната. В България пък станахме на избухването на мащабна неорганизирана стачка в индустриалната зона на Пловдив, които загатват за разгарянето на съпротивата сред работниците срещу ефектите на инфлацията. Тепърва ще наблюдаваме все повече и все по-мащабни такива действия. С продължаването на войната и задълбочаването на нейните полседствия – икономически, политически и социални, навлизаме в период на ожесточаване и радикализация на социалните борби, в който е необходимо да се позиционираме. 

Международни движения срещу войната

За да се сложи евентуално край на войната в Украйна, следва да се вземат предвид поне четири неразделни фактора. В действителност всеки от тях представлява антивоенна динамика по свой начин, ала изолирано те могат да се тълкуват и като подкрепящи или едната или другата страна: антивоенните движения в Русия и нейните съюзници, размириците в армията, украинската пацифистка съпротива срещу войната, антивоенната агитация в страните от НАТО.

Aнтивоенни движения в Русия и нейните съюзници

Размерът на антивоенните протести в Русия изненада всички. От началото на инвазията в Украйна руската полиция е извършила над 13 000 ареста на мирни протестиращи. Над един милион души в Русия са подписали петиции срещу войната. Журналистите разобличават лъжите на Кремъл и официалните медии, а социалистите отправиха призив за трансформиране на тази империалистическа война в класова такава.

Освен това на 19. март вестник „Новий час“ съобщи за 12 железопътни саботажа в Беларус, парализиращи железопътната мрежа, които попречили на вагони, превозващи руско военно оборудване, да се отправят към украинската граница. Съобщава се, че действията са били организирани от изпълнителния комитет на Беларуския конгрес на демократичните профсъюзи.

Бунтове в армията

New York Times съобщава, че по данни на Пентагона руските войски са саботирали собствените си превозни средства, за да избегнат бойните действия. Журналистът Роман Цимбалюк също съобщава във Фейсбук за няколко руски части, които отказват да влязат в бой. Съобщава се, че на 23. март танк е смазал краката на руски полковник в знак на протест срещу огромните загуби на подразделението му на запад от Киев.

Украинска пацифистка съпротива срещу войната

Трудно е да се събере информация по тази тема. Изглежда, че тя изчезва доста бързо след публикуване, със сигурност в интерес на националното единство зад украинската кауза. В Херсон и други окупирани области украински жители разговарят с войниците и се опитват да ги настроят срещу войната.

Антивоенна агитация в страните от НАТО

Антикапиталистически партии в различни страни (Anticapitalistas в Испания, NPA във Франция) призовават за намаляване на военните бюджети. Някои от тях посочват и екологичната цена на тези войни. International Socialist Alternative призовава училищата и студентите да стачкуват, подобно на студентските стачки срещу бездействието по отношение на глобалното затопляне. Изглежда, че този призив не е имал успех.

Италиански профсъюз (Unione Sindicale di Base) спря доставката на оръжия в хуманитарните самолети, пътуващи за Полша.

Феминистки срещу войната и други манифести срещу войната също призовават за анулиране на украинския дълг и за прекратяване на ограниченията, наложени от Международния валутен фонд.

Potere al popolo призова за европейско антивоенно движение (без санкции срещу Русия, без оръжия за Украйна, добре дошли за всички бежанци, свят без ядрени оръжия, както и право на самоопределение за анексираните региони). На 3. април те поканиха партии от Франция (PCF, France insoumise), Испания (Podemos и Unidas podemos), Белгия (PTB), Турция (HDP), Австрия (PC) и Германия (Die Linke) на среща срещу войната. Изглежда, че повечето от тези партии, въпреки участието си в това движение, не устояха на натиска на момента и все пак гласуваха за военна подкрепа на Украйна. Въпреки това можем да отбележим позицията на Anticapitalistas в Испания, които устояха на натиска и гласуваха против изпращането на оръжия от Европейския съюз.

Някои активисти също така настояват, че е необходимо да се убедят страните от Юга, че има алтернатива на благосклонността към Путин и че приоритет е преосноваването на интернационализъм, способен да победи капитализма.

Призив от Транснационална Социална Стачка и Постоянна асамблея срещу войната

Представяме ви превод на антивоенния призив на Постоянна асамблея срещу войната по повод 1 май. Оригиналната позиция е публикувана на сайта на Transnational Social Strike.

Тъй като войната в Украйна продължава, ние, жените и мъжете, ЛГБТИК хората, мигрантите и работниците от цяла Европа и извън нея, призоваваме да стачкуваме срещу войната на 1 май. Искаме да си възвърнем 1 май от неговите ритуални и институционални прояви и да го превърнем в ден на работническа, мигрантска и феминистка борба за транснационална политика на мира. Сега е време да обединим транснационални сили с тези, които отказват тази война, и с тези, които плащат цената на военната агресия в Украйна, в Русия и навсякъде другаде. Нека превърнем този 1 май не в еднодневна акция, а в момент за натрупване на сили, за противопоставяне на дългосрочните последици от войната, за засилване на транснационалното ни организиране.

Ние сме против войната в Украйна, която унищожава животи и заплашва настоящето и бъдещето на милиони хора. Изнасилванията, убийствата и смъртта са съпроводени с нарастващ авторитаризъм и тотална милитаризация. Ние сме на страната на онези, които бягат от войната, и на онези, които се организират срещу всички тези ужаси. Ние стачкуваме срещу войната, защото стачката в миналото е била инструментът, който работниците са използвали, за да се противопоставят на войните, защото това е начинът, по който милиони млади хора се борят срещу изменението на климата, защото това е начинът, по който милиони жени по света се борят срещу патриархата.

Тази война е само последният епизод от мизерията. Никой от управляващите не желае и не е в състояние да ни осигури това, от което се нуждаем. Нито авторитарният режим на Путин, който унищожава Украйна, потиска онези, които се противопоставят на войната в Русия, и излага на последиците от нея цяло население. Нито САЩ или НАТО, които са отговорни за световен ред, основан на самодоволни ценности, пълзящо варварство и безкрайни войни. Нито ЕС и неговите държави-членки, които реагират на войната, като увеличават военните разходи, протакат санкциите и превръщат мирните преговори в жалка пропаганда. Зад спектакъла на повърхностните разногласия всички те се оказват също толкова недалновидни и безотговорни, колкото и по време на всички кризи от последните години: финансовата криза, извънредната ситуация с климата, бежанската криза, пандемията. Те се отнасяха към мигрантите като към пешки, а днес се отнасят по същия начин към пострадалите от войната, докато цели населения са изложени на последиците от икономическите санкции, включително масовия недостиг на храна в глобалния юг. За тях войната е още едно извинение за премахване на социалното осигуряване, ограничаване на заплатите и увеличаване на разходите за живот, докато {в същото време} има индустрии, които печелят от войната и нейното удължаване. В рамките на новия „баланс на терора“ и в условията на война, социалната сигурност, за която сме се борили, отново се третира като безсмислен лукс, принесен в жертва на олтара на „голямата политика“.

Стачкуваме за онези жени и деца, които бягат от войната в Украйна, които сега са добре дошли, но скоро ще бъдат поставени на дъното на пазара на труда, (малко) над мигрантите от страните извън ЕС. Да не забравяме, че това е „посрещането“, което украинските работници получават от години в същите страни, които сега без срам твърдят, че ги подкрепят. Ние сме на страната на всички мигранти, които се местят, за да имат по-добър живот, и се сблъскваме с расисткия европейски граничен режим и най-жестоката експлоатация. Тази война показа, че е възможно да се приемат стотици хиляди бежанци. Това не изглеждаше възможно за афганистанците, сирийците, иракчаните, които бяха избити на границата на геноцида, без европейската съвест дори да забележи. На фона на този свят на транснационална криза и насилие нашата транснационална политика на мира се бори за безусловно разрешение за пребиваване за всички, които искат да влязат в ЕС или в друга държава и да решат къде и как да живеят.

Ние стачкуваме за жените, превърнати в плячка за завоевателите. Войната е най-суровата проява на насилие, срещу което жените и ЛГБТИК+ хората се борят навсякъде. Дори когато пресичат границите на Украйна, жените се сблъскват с ограниченията за аборт, с безнаказаността на агресиите и с готовността да се експлоатира техният основен и обезценен труд. Нашата транснационална политика на мира се бори срещу патриархалното насилие във всичките му форми и приема силата на феминистката стачка, на жените, които се съпротивляват в Украйна, и на руската феминистка антивоенна съпротива, за да {заявим отказ} жените да бъдат третирани като сексуална плячка, майки на нацията или евтини работнички за еднократна употреба.

Ние стачкуваме заедно с работниците, които се борят в Украйна срещу войната и срещу техните шефове, които използват войната, за да увеличават обема на работата и да задържат заплатите им на едно ниво. Ние сме на страната на шофьорите, учителите и студентите в Русия, които стачкуват срещу войната, и на мигрантите, които плащат с ниските си заплати препитанието на цели семейства, нарушено от войната и икономическите санкции.

Казваме „не“ на политиката на войната и на празната дипломация, пропита с колониален манталитет: избираме нашата транснационална политика на мира, за да водим битките, за които си струва да се борим. Не приемаме техните тактики, а изграждаме движение, което да пресече фронтовете на войната и да свърже нашите борби отвъд границите.

––

Това е призив да се стачкува навсякъде срещу войната!

Това е призив за колективна борба срещу тяхната война!

Постоянна асамблея срещу войната