В петък на тристранната среща, държавата, работодателите и синдикатите постигнаха съгласие за предложения от управляващите нов бюджет, който да изпълни исканията на протеста на ППДБ и Асоциацията на Индустриалния Капитал за намаляване на данъците на бизнеса и като цяло „по-десен бюджет“. В него, увеличението на данъка дивидент, който работодателите плащат, е премахнат, наред с изискванията за бизнеса за СУПТО и увеличението на осигуровките. Откъде ще дойдат парите за тези отстъпки за бизнеса? Една част идват от ограничаване на капиталовите разходи (парите за инфраструктурни проекти), а другата част – от парите за увеличение на заплатите на младите лекари. След месеци на протести в цялата страна, те успяха да принудят правителството да вкара във вече изтегления бюджет 260 млн. лева за увеличение на заплатите, включително и за медицинските специалисти. След само един протест на ППДБ с искания за социални орязвания (защото това означава по-десен бюджет) , тези пари бяха намалени на 30млн.
Тук трябва да отворим една скоба за парите за младите лекари. Първо – хвърлянето на 260 млн (както бе в изтегления вече бюджет) за увеличение на бюджета на НЗОК за клинични пътеки не бе никаква победа и не изпълнява исканията на младите лекари – нещо, което бе ясно изразено и от самите лекари, които правилно посочиха, че голямата част от тези пари просто ще потънат в джобовете на директорите на болници. Причината за това е фундаментално корупционния ( и десен) модел на функциониране на здравната ни система, при който държавата на практика не разполага с механизми за водене на здравна политика, като разпределението на средствата за заплати е изцяло прерогатив на директорите на болници. Затова не е изненада, че имаме една здравна система, в която директори мултимилионери царстват над рушащи се болници, персонал докаран до крайно физическо изтощение работещ за жълти стотинки и катастрофален недостиг на кадри, особено на медицински сестри. Хвърлянето на пари в тази система само възпроизвежда тези проблеми. Същото важи и за предложението на управляващите в новия бюджет – вместо предишните 260 млн за НЗОК, да се дадат 30 млн в специален фонд към министерство на здравеопазването. Тъй като държавата не разполага с механизъм за осигуряване на заплати и категорично отказва да реформира здравната система, сега управляващите предлагат да раздават помощи на специализантите, чрез сложен механизъм, при който всеки отделен млад лекар ще сключва тристранен договор с болницата и министерството за получаване на допълнителните средства. И всичко това само за да не се отнеме божественото право на директорите да разполагат с обществените пари за здравеопазване, като с тяхна частна собственост. Прави чест на младите лекари, че успяха аргументирано да отхвърлят както самоцелното наливане на пари в НЗОК, така и новото предложение, което освен всички други проблеми, напълно изхвърля медицинските сестри от уравнението, тъй като този механизъм обхваща само специализантите. Приветстваме солидарността между млади лекари и медицински специалисти. Тя ни дава надежда, че все пак може да видим реална социална реформа в здравеопазването.

Обратно към бюджета, наред с орязването на заплати, в новия бюджет се премахва и механизма за увеличение на заплатите на учителите, които досега бяха обвързани с увеличението на средната заплата. Орязват се и парите за читалища. За сметка на това, бизнесът получава още подаръци, например налогът за хазарта е намален от 25% на 22%.

Можем ли да приемем, че новия бюджет изпълнява исканията на протеста? На теория да – и двете искания на ППДБ и АИКБ са изпълнени – без съмнение новия бюджет премахва данъчната тежест върху бизнеса (като я прехвърля върху работещите) и е още по-десен и от предишния. На практика обаче изглежда мнозинството от протестиращите не са доволни тъй като са видимо ощетени от новия бюджет, най-вече младите лекари, които подкрепяйки протеста на опозицията изглежда са подкрепили намаляване на собствените си заплати за да спестят увеличение на данъците на шефовете. До тази шизофренна ситуация се стигна благодарение на умелия начин, по който опозицията се възползва от липсата на задълбочени познания върху данъчната система и сбъркания политически компас на мнозинството от протестиращите. Повечето хора бяха на улицата преди всичко защото не могат да понасят Борисов, Пеевски и целия корупционен модел, който те символизират. Промяната в данъците във вече изтегления бюджет бе представена от опозицията като „увеличават данъците , всички ще плащаме повече, за да крадат те повече“. Повечето хора не знаят какво точно е данък дивидент, поради простата причина, че те не го плащат – това е данък върху печалбите на шефовете на фирми. Под „всички ще плащаме повече“ опозицията има предвид, че хора като тях и Домусчиев ще трябва да плащат повече, не ние. Така огромното мнозинство на протеста бе подведено да подскача в защита на чужди интереси и то именно тези на най-едрата олигархия в страната. Мазните политици се надпреварват по екраните на телевизиите и из социалките да възхваляват „мъдростта и борбеността на Gen Z“, докато в същото време най-нагло водят за носа младите си симпатизанти и залагат на тяхната неориентираност.

Другата причина за нелепата ситуация на улицата е политическото объркване, което цари сред мнозинството. Поради десетилетия на бесен антикомунизъм и постсоциалистически комплекси, разбиранията на голяма част от хората остават в плен на изкривения анализ на Прехода. Като в огледален свят, лявото се асоциира с авторитаризма и назадничавостта на късния соц, а дясното се асоциира с демокрация и модерност. Тази политическа дезориентация води до пълно разминаване в очакванията и резултатите. Когато Асен Василев призова за по-десен бюджет, мнозинството от протестиращите очакваха, че това означава по-справедлив бюджет за мнозинството. Но това, което получиха беше бюджет, в полза на малцинството шефове на фирми и олигарси, за сметка на мнозинството. Това именно означава по-десен бюджет – социални орязвания и задържане на заплатите за работещите и данъчни облекчения за шефовете им.

От гореописаната ситуация следва да изведем няколко важни извода. Първо – не трябва да се доверяваме на политиците, независимо дали те са в управлението или в опозиция. Тази седмица Пеевски организира контра-протест като мобилизира хиляди негови избиратели под абсурдния лозунг за запазване на етническия мир, който естествено не е застрашен по никакъв начин от протестите срещу правителството. Много хора гледат на това с презрителна насмешка и се възмущават как може толкова хора да се оставят да бъдат манипулирани по толкова елементарен начин в защита на интересите на един олигарх. За съжаление същите тези хора преди няколко дни подскачаха в защита на интересите на други олигарси, подведени от опозицията. Антикорупционните настроения на мнозинството бяха подменени с исканията на олигархията за данъчни облекчения. Да живееш в центъра на София и да работиш в ИТ сектора не те прави имунизиран от машинациите на професионалните политици.
Второ – политическата дезориентация. Това е най-вече призив към нашите читатели симпатизиращи на дясната опозиция. Много е важно да осъзнаем , че разделението ляво-дясно в политическото говорене в България е отпадък от Прехода и не отговаря на реалността. Не оставяйте вашия мироглед да бъде оформен от разклоненията на БКП, пребоядисали се през 90те.

Днес новия бюджет бе одобрен и в здравната комисия. Предстои да мине през министерски съвет и ще влезе за обсъждане в парламента. В края на миналата седмица от опозицията, под натиска на улицата, смениха курса и вече не искат само промени в бюджета, а оставка. Вотът на недоверие ще се гласува в Сряда, а пред парламента ще има протест организиран от ППДБ. Пред всички участници в протеста остава въпроса – как да се борим ефективно срещу Пеевски, Борисов и цялата система, която ги прави възможни, без в същото време да бъдем използвани като полезни идиоти от опозицията в реализацията на техните тясно партийни електорални цели и в защита на някоя от фракциите на олигархията?